Default image

Габриела Дамянова

Габриела Дамянова е студент трети курс българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Има интерес и пише в сферата на литературата, културата и философията.

Хроники на една безполова култура

Надали на този етап от колективното ни битие за някого е тайна, че нашата модерна култура ненавижда дефинициите. Е, разбира се, не всички. Само онези, които политическата коректност, този стожер на справедливостта и добротата, старателно ни учи да мразим. Съвсем…

Телевизионна идиокрация и синьото хапче на Морфей

Представяте ли си една вечер да се приберете от работа – омърлушени и раздразнителни, да се позиционирате както обикновено пред скълцаните домати и краставици, да гаврътнете набързо една „Мускатова”, сетне да включите отегчено телевизора и хоп – вместо обичайната новинарска…

На Петя й омръзна да бъде все послушна

Как започва всичко? С един филм. С една ученичка. С едно българско училище. И една епоха, която непрестанно продължава да изравя останките на своето минало и която, уж презирайки го, не спира да се опитва да го възкреси. Отиваме в…

„Юлиан е русалка”: прозорецът на Овертон в изкуството

Би изглеждало почти невероятно, ако за последните няколко години поне веднъж през погледа ви не е преминало името Джоузеф Овертон и по-скоро неговата идея, сдобила се напоследък с главоломна популярност, позната като „Прозорецът на Овертон”. Накратко казано, това е концепция,…

Шифърът на Леонардо и киселата краставичка

Историята ни не спира да доказва, че без значение от непрестанно менящите се времена и тенденции, има неща, които преодоляват изпитанията на времето, и се превръщат в безсмъртни монументи на човешката култура. От хилядолетни скулптури и стенописи, плод на безспорно…

От „Осъдени души“ до „Триумфът на кучките“

Един от сигурните признаци, по които може да се познае дали духовното здраве на едно общество е в добро състояние, е отношението му към литературата. Когато обаче едновремешните холни секции със задължителни, обособени за книги места, започнаха бавно да отстъпват…

Театрални дефицити

На фона на всичко, случващо се през последните две години, за някои е напълно излишно, дори нелепо, да се говори за култура. Наред с това, за средностатистическия българин професии като актьор, певец или пък писател продължават да изглеждат смехотворни, нереалистични…