На 1 февруари 1945 година са изпълнени смъртните присъди от противоконституционно създадения „Народен съд“. Избити са голяма част от политическия, военен, културен, духовен и научен елит на Царство България – тримата регенти, депутати, министри, както и всички министър-председатели от този период.
Един от регентите е Негово Височество принц Кирил – син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г. и регент на Царство България от 1943 г. Той завършва Военното училище в София и участва като офицер в Балканските и Първата световна война. За участието си във войните е награден съответно с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас и 1 клас; генерал-лейтенант от българската царска армия, инспектор на пехотата, почетен адмирал от Германската имперска флота.
Сред екзекутираните са и Богдан Филов – министър-председател, ген. Никола Михов, министър-председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Открояват се имената и на впечатляващи личности като световноизвестния хирург проф. Александър Станишев, Иван Вазов (племенник на народния поет), ген. Теодоси Даскалов, внук на Бачо Киро, Димитър Шишманов (син на проф. Иван Шишманов, основателя на Софийския университет). Цветът на нацията…
„Народният съд“ издава общо 2730 смъртни и 1305 доживотни присъди.
„На този ден – пише Димитър Пешев, който определя 1 февруари 1945 като най-страшния ден, който е преживял, – залата беше празна от публика, имаше само милиционери и цивилни агенти… Злокобна тишина и мъчително чакане. Бяха минали часове, откак бяхме доведени тук – не мога да кажа колко, но не бяха малко.
Най-после съдиите заеха местата си и след мъртва тишина и напрежение до скъсване председателят почна да чете присъдата издадена, както се каза, „в името на народа”… Ударът беше страшен, зашеметяващ… Дългият низ на осъдените на смърт …“
Това са думите на един от хората с най-големи заслуги за спасяването на българските евреи, „възнаграден“ от новата власт с 15 години затвор.
И докато днес почитаме жертвите на т.нар. Народен съд, техните деца и внуци, маскирани като демократи, са превзели политическото и обществено пространство, монополизирайки правото да определят кое е добро и кое лошо. А случващото се днес, е логично следствие от станалото тогава.
И изразът, че е избит „цветът на нацията“, не е преувеличен. Вероятно тези думи дават и най-ясния отговор защо в наши дни политическата ни „класа“ е на такова ниво. Хора, събрани от кол и въже, скочили директно от нивата, от пазара, от корицата на някое списание, от музикалната сцена, от удобното кресло във фондацията си, от нечий креват… в Народното събрание. Хора, които в мнозинството си не умеят да пишат правилно, да говорят разбираемо, да мислят логично…
Днес е ден за почит на жертвите на комунистическия режим. Днес е ден на почит и на бъдещето, което ни бе отнето преди 78 години…
изображения: bulgarianhistory.org
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
