Медийната контрареволюция на Мъск

„Корпоративните журналисти вече няма да могат да разчитат на специално отношение. “ Този „туит“ на Илон Мъск от 24 декември се превърна в нещо като коледен подарък за всички критици на либералния медиен монопол върху информационния поток. Предприемачът от Претория и нов враг №1 на прогресивната селищна система Мъск имаше предвид, че под неговото ръководство служителите на могъщи издания няма да ползват социалната мрежа „Туитър“ за своя глобална дигитална бухалка, както са правили досега и както още правят с всички останали големи социални мрежи.

Сделката за любимата на либералните журналисти платформа беше ключово събитие през 2022-а и показа един от пътищата за победа над лявото, пленило повечето западни институции и превърнало ги в своя лаборатория за синтезиране на културни и политически вируси. Мъск се оказа достатъчно богат и неконтролируем, за да демонстрира как се прави. Взимаш им играчките. И те реват. Ама много. „Това ги разгневява най-силно – да трябва да спазват същите правила като всички останали. Корпоративните журналисти не приемат другите потребители и многото независими журналисти за легитимни, въпреки че те са отговорни за много повече качествени разследвания, и са публикували много по-важни истории от тях в последно време. Загубата на привилегировано положение като на представители на висша каста ги огорчи и възмути“, написа един автор в „Туитър“, а новият собственик на компанията отговори – „Точно така!“.

За 44 милиарда долара Илон Мъск си осигури реки от омраза в богато финансирани редакции от Ню Йорк до Лондон. Корпоративните журналисти и подкрепяните от тях активисти, политици и знаменитости живееха с идеята, че притежават вето върху официално одобрените разкази за света. Върху идеологическия продукт, който те наричаха истина.

Илон Мъск направи нещо немислимо – взе може би най-любимия инструмент на левия медиен режим и го обърна срещу него. Уволни цялото предишно ръководство и повечето паразитиращи „офицери по разнообразието, равнопоставеността и включването“. Разкара фанатични привърженици на политическата цензура, които маскират изкривяването и изнасилването на истината като „регулация“ в името на „човешките права“.

После Мъск отвори останалите архиви на вътрешна комуникация и даде на редица независими журналисти възможността да разкажат подробно как „Туитър“, заедно с големите издания и службите за сигурност, е работил директно срещу интереса на хората и в полза на властта. Да го разкажат в „Туитър“, разбира се.

„Файловете на „Туитър“ демонстрираха с факти как предишното ръководство е взело фриволно политическо решение да премахне акаунта на тогавашния действащ президент на САЩ Доналд Тръмп. Публикуваха се комуникации, в които служители обясняват, че няма повод той да бъде премахнат и не е нарушил никакви правила на компанията. Но си измислят такива „на крак“, буквално изкривяват реалността и в крайна сметка трият профила му. Това действие беше последвано от другите големи платформи.

„Файловете на „Туитър“ показаха и как предишното ръководство, в тясно сътрудничество с ФБР и корпоративните медии, е погребало скандалната и истинска информация за лаптопа на сина на Джо Байдън Хънтър Байдън, съдържащ улики за потенциална корупция на състезаващия се точно по това време за президентския пост Джо. Историята за лаптопа е цензурирана, а той печели изборите.

Редица независими журналисти разказаха още как в „Туитър“ по последно са работили бивши служители на ФБР и други агенции от огромния апарат на сигурност на САЩ. Те обаче демонстративно са действали в една политическа посока и са упражнявали влияние от името на само една партия – Демократическата. И в името на една идеология – прогресивния ляв либерализъм, с неговите анти-научни, анти-човешки, расови и джендър проповеди.

През годината стана ясно как корпоративни журналисти са разпространявали фалшива информация без страх от регулации и забрана в „Туитър“. В същото време „нормални“ акаунти са били трити и цензурирани буквално за цитирането на официални статистики и изказвания на политици и активисти.

Представете си могъща машина за произвеждането на обществен консенсус във вреда на самото общество. Това е бил „Туитър“ преди Илон Мъск, това е и моделът на корпоративните леви медии, пренесен от предишното ръководство в най-влиятелната в политически смисъл социална мрежа.

Никой не е очаквал, че някой враждебен на медийния монопол просто ще купи „Туитър“ и ще разкрие машинациите на старата структура, все едно отваря мазето на дългогодишни престъпници. Но точно това се случи през 2022-а година. Най-важната медийна и информационна като цяло сделка на нашето време. Само ако имаше кой да отрази разкритията в и за „Туитър“. Според корпоративните медии нищо не се е случило. За кратко Мъск блокира няколко либерални журналиста и това вече стана световна новина.

А той ги блокира, защото те публикуваха информация за реалното му местоположение, което всъщност се оказа противозаконно. И я публикуваха дни след като Мъск описа как някакъв преследвач е заплашвал семейството му.

Революция ли извърши Илон със своята сделка? Или по-скоро контрареволюция. Защото има логика в тезата, че институции и компании като „Туитър“ са били превзети и пленени от малка, но могъща и добре организирана група революционери, които са отклонили тези институции и компании от тяхната основна цел, в полза на идеологическа кауза и са си осигурили колосални количества контрол и власт. Сега Мъск просто разваля революцията. Преправя преврата. Но няма да е лесно. В „Ах, тези медии“ посрещаме 2023-а с надеждата за още сеизмични събития в света на големия разказ.

Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Владислав Апостолов

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „Труд” и коментатор в БНР. Пише и говори за култура, кино, политика и медии, един от участниците в подкаста „Тихо, филмът започва“. Има интервюта с колекция от интересни световни фигури от Франсис Форд Копола до Горан Брегович.