“Аз получавам обаждания от актьори, с които съм близък от години. Проблемът е, че някои от тях се чувстват потиснати. Основният проблем е с Кръстева. Вероятно усещат някакъв вид подготовка за репресия. В началото на януари ще споделя всичко”, загрижено ни информира преди няколко дни в интервю за btv служебният министър на културата Велислав Минеков, допълвайки, че наблюдава и други съмнителни назначения в Народния театър.
Но няма да говорим по тази тема, по-интересното е каква роля играе министърът в тази пиеса. Същият министър, който преди 2 години разнасяше ковчези из София, говори, че някои се чувствали потиснати. Ами и хиляди софиянци, и то месеци наред, се чувстваха далеч по-потиснати от ковчезите, но това носачът хич не го вълнуваше. Същият министър, който хвърляше развалени яйца и риба по паметници на културата, днес ни говори за репресия. Вероятно има предвид репресията, която осъществява, изисквайки оставките на служители от Народния театър. Или има предвид, че си позволи да заяви, че директорът на театъра е „крайно време да вземе правилното решение”. Правилното решение, правилната политика, правилните хора. Минеков явно живее в едни други, уж отдавна отминали времена.
Това е този същият министър, който назначи небезизвестния Светослав Трайков за свой съветник, а днес ни говори за новоназначени в Народния театър, сред които имало „съмнителни лица“. Колко съмнителни, Минеков? Колкото Трайков ли, който е шофирал пиян, тровил е животни и е обвиняван във финансови измами…
Всъщност вече се разбра, че именно Минеков е доразпалил конфликта в Народния театър, съзнателно прехвърляйки го в публичното пространство. Същият министър, който каза, „че там има война“, а малко след това обвини директора в зависимости и не може да освободи двете госпожи (бел.авт. Велислава Кръства и Красимира Стефова), защото „знаят много“.
Хубаво е Минеков да каже какво толкова много знаят двете дами, които толкова му бодат очите. Иначе всичките му твърдения ще останат в сферата на клеветите и обидите. Като споменахме обиди, е добре да припомним и че същият обича да си служи с обидни квалификации, което предизвика реакцията и на редица имена от гилдията.
Актьори от Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен и от Народния театър „Иван Вазов“ изпратиха отворени писма до президента срещу системни нападки и обиди към тях от страна на министъра, искайки оставката му, а вчера и Съюзът на артистите в България се присъедини солидарно към тях, като изпрати позицията си и до медиите: „Осъждаме категорично и остро всички неадекватни действия и публични изказвания на Министерството на културата и отправяме молба за незабавна намеса от страна на Президентската институция, за да опитаме заедно да спасим този така специфичен сектор в живота на българина, докато все още не е прекалено късно!”
Да припомним, че както посочват и подписалите писмото актьори, освен съзнателното раздухване на конфликта, министърът целенасочено разпространява слухове и лъжи в публичните си изяви, определяйки Народния театър като „блато“ и „пирамида“, а артистите като жертви на „шпиономания, външен натиск и страх“.
Сред подписалите писмата са: Албена Ставрева, Ана Пападопулу, Антон Радичев, Биляна Петринска, Владимир Карамазов, Георги Мамалев, Дарин Ангелов, Деян Донков, Жаклин Даскалова, Карла Рахал, Параскева Джукелова, Радина Кърджилова, Стефания Колева, Христо Терзиев и още редица утвърдени наши артисти. Е, разбира се, те не могат да стъпят и на малкото пръстче на ковчегоносителя Минеков, нито пък са известни с развалените яйца и прогнилите домати, които посоченият по-горе обича да използва срещу културни паметници.
След като по време на предишния си мандат Минеков пося и ожъна безброй скандали, поде война срещу някои медии и опита да затвори устата на журналисти, които не му харесват, сега явно е събрал нови сили. Инициаторът на колениченето пред президентството по време на протестите, отново беше повторно възнаграден от Румен Радев с поста министър.
Министърът с ковчезите, който се опитва да погребе и българския театър, задушавайки го в отровната воня на развалени яйца и риба. Това чудо, уважаеми, е начело не на кое министерство, а на културата! Но както беше казал Радой Ралин, не ме страх от министъра на културата, а от културата на министъра…
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
