Речникът на Кеймбридж мина под дъгата и зачеркна жената

Крими класиката от 90-те „Обичайните заподозрени“ остана трайно в популярната култура и с един цитат, вдъхновен от векове на философски и литературни остроумия: „Най-големият трик на Дявола бе да убеди света, че не съществува!“

Може да модифицираме репликата в съзвучие с модерната природа на официалния обществен разказ: „Най-големият трик на левите радикали бе да убедят света, че старите западни институции са още легитимни“. Къртис Ярвин е един от авторите, които твърдят, че новата идеология на Запада носи одраната кожа на традиционните европейски източници на авторитет като ловен трофей.

Една особено актуална история доказва тази теза с твърде откровен маниер. Този месец речникът на Кеймбридж се подчини на джендър идеологията и промени своята дефиниция за жена. В официалното си описание този толкова престижен и влиятелен езиков ресурс вече прибави всеки, който се идентифицира като жена.

Точният начин, по който тази историческа институция изнасилва истината, науката и словото съвпада с невротичните крясъци на „хората с дъгата“, превърнали цветния флаг в нещо като имперски символ на новата власт/религия/философия/кредо на англоезичния свят, а оттам и с претенции върху ценностния суверенитет на Стария континент.

Речникът на Кеймбридж е световно признат и ползван продукт на издателството на Кеймбридж, което е най-старото университетско издателство, основано преди почти 500 години. Самият университет пък вече има над 800 години история. Тази цивилизационна тежест се използва сега от капризните идеолози за натиск върху човечеството.

Та речникът на Кеймбридж вече описва думата „жена“ и като „възрастен, който живее и се идентифицира като жена, въпреки, че е бил определен с друг пол при раждане“. Академичната институция дава и езикови примери за пътеводна светлина за прогреса:

„Тя е първата транс жена, избрана на власт“

„Мери е жена, на която са приписали мъжки пол при раждането“

Какви потресаващо подбрани примери само! Още на езиково ниво се търси обвързването на транс идеологията с властта и демокрацията, а биологичният пол става просто нещо, което се „приписва“, „пришива“. Нещо излишно и вредно дори. За сметка на това транс жената е избрана и ще има власт.

Както се казва – виждаме ви какво правите, Кеймбридж. И определено не подхожда на институция с корени във вековете на Западното цивилизационно развитие. Основателите на университета и десетките поколения учени, участвали в неговото развитие, биха реагирали с микс от отвращение и недоумение на това езиково извращение. Хората, които днес управляват тези могъщи органи на познанието и авторитета, са похитители. Пришълци като във филм на ужаса.

Разбира се, речникът на Кеймбридж съвсем не е първата похитена територия на европейската цивилизация. Прочутият речник на merriam-webster също промени своята дефиниция за жена, за да включи бълнуванията на трансджендър лобито – вероятно най-влиятелното лоби на планетата в момента.

Похитителите на тези английски речници с огромен авторитет содомизират цялата езикова структура. Жената вече дори не е включвана с местоимението „тя“, а се ползва назначеното от ЛГБТ лобито „те“.

Речникът продължава: „Джендърът, с който се идентифицирате не винаги съвпада с вашия биологичен пол“. Добре дошла, Истанбулска конвенцийо!

Корпоративните медии само чакат някой речник на многовековен английски университет да мине под дъгата, за да изперат целия прогресистки разказ за света и да го представят на публиката от дистанцията на авторитетната безпристрастна експертност. Няма нужда голямото либерално издание да се позовава на осъдения три пъти за педофилия ЛГБТ-активист, който твърди, че всеки може да е жена и да влиза в съблекалните на момичета, когато си поиска. Скрижалът идва от Кеймбридж. Носи се от високо и не се оспорва. Подпечатва се от богатата новинарска телевизия с хиляди служители и се пуска по поточната линия на развлекателната индустрия за масова визуална сублимация. Филми, комикси, сериали, реклами, клипове… „Та какво беше жена, казвате?“

Дизайнът на тази пропаганда е все по-видим, но все още влиятелен. Вековната тежест на западните институции работи в полза на похитителите им. В „Ах, тези медии“ искаме да покажем измамата преди цялата ни култура да мине „под дъгата“.

Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Владислав Апостолов

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „Труд” и коментатор в БНР. Пише и говори за култура, кино, политика и медии, един от участниците в подкаста „Тихо, филмът започва“. Има интервюта с колекция от интересни световни фигури от Франсис Форд Копола до Горан Брегович.