Ако антинаградите „Златна малинка” се раздаваха не само за издънки във филмовото изкуство, но и за такива на политици, то Владимр Путин щеше да обере статуетките за най-лош директор, режисьор и сценарист покрай неговата продукция „специална военна операция в Украйна”. Все пак тази лента трябваше да е късометражно кино, да си спечели висока оценка от приятелската критика и акламации от славянската публика. Уви, филмът се превърна в сериал, който вместо да свърши за 5 дни, продължава да се точи 10 месеца; западната гилдия „няма непосредствени планове” да се вижда с автора му, а публиката започна да снабдява с оръжие украинците. Последните пък се заредиха не с пуканки, а с куршуми.
И въпреки че светлината от прожекторите на подиума за връчване на „Златна Малинка” ще гъделичка преобладаващо руския президент, който е с основна заслуга за появата на филмовата лента, в която руснаците освобождават украинците от собствения им суверенитет и перални, то не трябва да подценяваме и приноса на актьорите с поддържаща роля, благодарение на които въпросната продукция допълнително разгърна потенциала си.
Лукашенко знае, че не участва в блокбъстър
Всеки актьор иска да играе колкото се може по-значима роля в дадена продукция, но не и белоруският президент Александър Лукашенко. Според Института за изследване на войната той е отклонил натиска на Владимир Путин по отношение на две основни неща, които Москва иска от Минск. Едното е започналата интеграция между двете държави да продължи, другото – Беларус да вземе допълнително участие във войната в Украйна. Последното би намерило изражение в изпращането – вече официално и в сериозен мащаб – на белоруски войски в Украйна, които да открият нов северен фронт в посока Киев.
Степента на лавиране на Лукашенко обаче е силно ограничена, особено след като Владимир Путин му помогна да укрепи властта си след протестите в Беларус през 2020-та г. Все пак всеки актьор трябва да се съобразява със сюжета, разписан от сценариста. Затова и Лукашенко позволява на Руската Федерация да използва за военните си цели територията на Беларус. Именно оттам тръгна руската сухопътната офанзива към Киев в началото на войната, отново от Беларус се извършват обстрели по украинска територия и именно там получават медицинска помощ ранени руски войници. От една страна, Лукашенко знае, че при този сценарист актьорите са заменими. От друга, белоруският президент си дава сметка, че сюжетът, в който участва, няма да оправдае инвестициите си.
Рамзан Кадиров очаква главна роля
За разлика от Лукашенко, чеченският лидер Рамзан Кадиров не би отказал допълнително телевизионно време в украинската лента на Владимир Путин. Кадиров вече си изгради образа на актьор, който е за воденето на войната с всички средства до постигането на краен и пълен успех. Затова и той се застъпва за използването на тактически ядрени оръжия. Нещо повече, чеченецът си позволи да критикува и хора около Владимир Путин (но никога него!), от които зависи представянето на руските сили по протежението на фронта (от Сергей Шойгу, през Александър Лапин, до Валери Герасимов). Самият Кадиров обаче няма такова влияние спрямо Путин, каквото би желал да притежава, и като че ли е по-значим за медиите, отколкото за Кремъл. Въпреки това руските средства за масова (дез)информация допускат, че Рамзан Кадиров може да бъде възнаграден за дългогодишната си вярност към руския президент, получавайки позиция на национално ниво в Руската Федерация. Вероятно всеки, който е играл просяка, мечтае да играе и принца.
Али Хаменей и реквизитът, който също има значение
Ако обявената „частична военна мобилизация” от Владимир Путин успя да осигури допълнителни попълнения за „зашиването” на дупките по руските фронтови линии в Украйна, то Москва трябваше да прибегне до други държави, за да компенсира изчерпването на собствените й военни запаси. Оттук Русия започна да получава безпилотни летателни апарати от Иран. Става въпрос основно за Шахид-136 (Геран 2, по руска класификация), който е известен като дрон-камикадзе. Именно този безпилотен летателен апарат е използван най-често от руската страна за активното поразяване на обекти от украинската енергийна инфраструктура. Наред с дроновете, Москва е заинтересована и от придобиването на ирански ракети (вероятно става въпрос за Фатех-110, чийто обсег до 300 км не би нарушил разписанията на различни резолюции на Съвета на сигурност на ООН, свързани с Ядрената сделка на Иран от 2015-та година). Преговори за получаване на такива се водят и към момента, макар Техеран да „влачи крак” в тях. По-рано през година пък, когато руският президент и иранският върховен лидер се видяха на регионален форум, Али Хаменей подкрепи еднозначно Владимир Путин, казвайки, че ако Русия не е нападнала Украйна превантивно, то НАТО е щяло да атакува руската страна (което е една от класическите опорни точки на режима в Москва). Освен с морална подкрепа обаче Али Хаменей удря рамо на Владимир Путин и с реквизит – засега дронове-самоубийци, скоро може и с ракети.
Ким Чен-ун и PR-ът на продукцията
Когато става дума за реквизит, Москва гледа и към Северна Корея. Като източник за въоръжение и боеприпаси, Пхенян има няколко предимства и удобства, сред които големите складови наличности, идентичните съветски системи и размери (например на артилерийските снаряди), както и жаждата за финансови средства. Зачестяват и публикациите в медиите, че такива военни трансфери между Пхенян и Москва – вероятно през трети страни от Близкия изток – стават все по-възможни, въпреки че и двете столици да отричат. Но дори и Иран не осигурява такава дипломатическа подкрепа за действията на Русия в Украйна, каквато това прави Северна Корея (заедно с Беларус и Сирия впрочем). На ключови резолюции на Общото събрание на ООН, било те порицаващи агресията спрямо Украйна или осъждащи анексирането на четири нейни области от Русия, Иран и Китай, гласуваха „въздържал се” или не присъстваха. На този фон посланикът на режима на Ким Чен-ун в ООН е устойчив и експлицитен в защитата си за Москва. Властелини – бол, но друго си е да имаш подкрепата на еталона в диктаторския know-how. Това е PR-ът, който може да те изстреля в космоса. Буквално.
Кастът, който продукцията не може да си позволи
По принцип не е редно във филмовите ленти, продуцирани от Кремъл, да има герои, които евентуално да засенчат Владимир Путин, но „специалната военна операция в Украйна” със сигурност щеше да отиде в друго измерение, ако бе успяла да привлече в каста й китайския президент Си Дзинпин. Да, същият, както и руският му колега, в началото на годината подписаха споразумение за „партньорство без граници”. Така също Пекин няколко пъти е заявявал, че разбира и подкрепя руските съображения спрямо НАТО. Но Китай нито призна анексията на Кримския полуостров през 2014-та година, нито „независимостта” на появилите се прото-руски държави в Източна Украйна, нито последвалата анексия от Русия на четири украински области. В контекста на войната в Европа, и особено начина, по който Москва създава „независими” държави, Пекин има две основни притеснения: едното е свързано с Тайван, а другото – да не стане колатерална жертва на икономическите санкции, налагани на Руската Федерация.
По-добре трупа, отколкото труп
Всички тези атрактивни персонажи – Лукашенко, Кадиров, Али Хаменей, Ким Чен-ун – са част от трупата на Путин. Като такива те, било доброволно, било не съвсем, не само подкрепят агресията на руския президент спрямо Украйна, но и са съучастници на неговите действия. Филмът „специална военна операция в Украйна” е такъв, какъвто е, благодарение и на техния, макар и неводещ принос. Затова пък „Златна малинка” раздава призове за поддържаща роля. Макар това определено да не са престижни отличия, пак по-добре от чувалите, с които украинците награждават.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
