Автор: Денис Прагър
Мнозина от левите (за разлика от либералите) воюват срещу Коледа вече повече от едно поколение. Левичарите винаги отричат, че има война срещу Коледа, и се подиграват на онези, които твърдят, че има такава.
Смайваща е наглостта или липсата на самосъзнание, когато хората правят нещо и отричат, че всъщност го правят. Но доказателствата са неопровержими. Левицата е забранила на училищата да наричат коледните ваканции с това име – името, с което училищата са ги наричали през цялата американска история до последните няколко десетилетия. Почти всяко нехристиянско училище в Америка сега нарича коледната ваканция „зимна ваканция“. Все по-малко американци, магазини, компании или медии пожелават на хората „весела Коледа“, предпочитайки кастрираното „щастливи празници“ (въпреки факта, че преобладаващото мнозинство от американците празнуват Коледа). И само за едно поколение почти всеки американски бизнес премина от „коледно парти“ към „празнично парти“.
След като в миналото писах за лъжата, че „весела Коледа“, „коледна ваканция“ и „коледно парти“ не са „всеобхватни“, няма да повтарям темата тук. Достатъчно е да кажа, че е необходимо спиращо дъха ниво на нарцисизъм, за да се обиди човек, който не е християнин, от споменаването на Коледа, и спиращо дъха ниво на подлост, за да се опита да лиши огромното мнозинство от съгражданите си американци от публичното споменаване на техния празник.
По-скоро искам да се опитам да обясня защо това се е случило.
Аргументът за „приобщаването“ е толкова абсурден – аз съм религиозен евреин и дори не мога да си представя, че ще бъда обиден или ще се почувствам „невключен“ от покана за коледно парти – че трябва да има други или поне допълнителни причини за кастрирането на Коледа от страна на левицата.
Има такива.
Една от тях е, че левицата вижда в християнството своя основен идеологически и политически враг. И има право да го прави. Единствената широкомащабна организирана опозиция на левицата идва от традиционната християнска общност – евангелски протестанти, традиционни католици, вярващи мормони – и от ортодоксалните евреи. Левичарството е светска религия и смята всички останали религии за неморални и фалшиви.
От Карл Маркс до Владимир Ленин, левицата е смятала религията като цяло, и християнството в частност, за „опиум за народите“ – наркотик, който притъпява масите, за да приемат потиснатото си положение, и по този начин ги предпазва от участие в революция.
Левицата разбира, че колкото повече хора вярват в християнството (и юдаизма), толкова по-малък е шансът тя да получи власт. Левицата не се занимава с исляма, защото възприема исляма като съюзник във войната си срещу Западната цивилизация и защото левичарите нямат смелостта да се изправят срещу исляма. Те знаят, че конфронтацията с религиозните мюсюлмани може да бъде фатална, докато конфронтацията с религиозните християни не крие никакви рискове.
Второ, левицата разглежда християнството в Америка като неразделна част от американската национална идентичност – идентичност, която тя иска да ерозира в полза на идентичността на „гражданин на света“. Левицата не само воюва срещу Коледа, но се опитва да подкопае и други празници на националната идентичност. По ред причини, сред които не е само левицата, американците вече не празнуват рождения ден на Джордж Вашингтон (той де факто е заменен от напълно безсмисления „Ден на президента“) или рождения ден на Ейбрахам Линкълн, както правеха, когато аз бях дете, баща ми беше дете и неговият баща беше дете. Единственият американец, честван в национален празник, е Мартин Лутър Кинг-младши, което е приемливо за левите, тъй като той не е бял. Едно от доказателствата за желанието на левицата да подкопае специфично американските национални празници е войната ѝ срещу двата останали специфично американски празника: Четвърти юли и Деня на благодарността.
Левицата смята, че Денят на благодарността е историческа измама и неморално честване на „геноцида“ над американските индианци – именно това се преподава на американските деца в много американски държавни училища. А „Честит Ден на благодарността“ е заменено с „Честити празници“. Що се отнася до четвърти юли, вестник „Ню Йорк Таймс“ е начело на подкопаването на празнуването на американския рожден ден, като обявява, че истинското основаване на Америка е 1619 г. – годината, в която африканските роби за първи път пристигат на американския континент.
Разбира се, все още има Ден на ветераните и Ден на паметта, но те не са специално американски национални празници; почти всяка страна има такива празници.
Но Коледа е проблем за левицата. Тя празнува религията и го прави по типично американски начин (вземете например американската коледна музика).
Третата и последна причина е, че левицата е безрадостна. Каквото и да е и на когото и да влияе лявото, то изпитва по-малко радост от живота. Срещал съм щастливи и нещастни либерали, както и щастливи и нещастни консерватори, но никога не съм срещал щастлив левичар. И колкото по-наляво отивате, толкова по-гневни и нещастни хора ще срещнете. Щастливите жени и щастливите чернокожи например е много по-вероятно да са консерватори, отколкото левичари.
Коледа е просто твърде щастлива за левите. „Holly, jolly“ („свят, весел“ – бел. прев.) не е ляв термин.
Денис Прагър е водещ на радиопредаване и колумнист в американски национален мащаб. Текстът е публикуван в National Review.
Изображение: группа АнимациЯ
Превод: Димитър Петров
