Автор: Джордж Лийф
Един от крайъгълните камъни на левичарската власт в Америка е доминацията ѝ в журналистиката. Отдавна са отминали дните на обективното, фактологично отразяване. Повечето от днешните журналисти са истински привърженици на „прогресивизма” и искат да направят всичко възможно, за да се уверят, че и всички останали ще бъдат такива.
Вече не е достатъчно начинаещите журналисти да вярват в Голямото правителство, но и в „многообразието, равенството и инклузивността” (DEI – diversity, equity, inclusion) – цяла плеяда от понятия, свързани с расата и потисничеството. Бъдещият декан на Факултета по журналистика на Университета на Северна Каролина Раул Рейс е твърдо решен да преобрази училището си така, че то да възприеме DEI. В днешната статия на Центъра Мартин Шанън Уоткинс пише за това:
Планът е широкообхватен и се стреми да утвърди DEI на всяко ниво в училището – от поведението на учениците и преподавателите до учебната програма и общността. Главната цел е да се “разшири и задълбочи” ангажиментът на училището към DEI. Не е изненадващо, че той има много сходства с плана, който Рейс реализираше по време на мандата си в университета „Емерсън“.
Тук не става дума за журналистическо майсторство или дори за компетентност – става дума за разширяване на обхвата на левичарския контрол върху съзнанието.
Един от аспектите на този нов стремеж е, че акредитиращият орган за училищата по журналистика е недоволен от Университета за това, че не е предоставил на Никол Хана-Джоунс всичко, което е искала, когато е била обсъждана за постоянна преподавателска позиция в него. Така че сега Университетът изпитва нужда да стигне до N-та степен на притеснение относно расовите предразсъдъци и дискриминация, за да си върне благоволението на този безполезен орган.
Уоткинс продължава:
Като се стремят открито да внедрят DEI в целия Факултет по журналистика, Рейс и колегите му проявяват всичко друго, но не и “сдържаност’’. ‘’Многообразие, равнопоставеност и инклузивност“ може да звучи безобидно – всъщност дори похвално, но понятията, залегнали в основата на фразата, са дълбоко политизирани, разединяващи и враждебни на заветните американски ценности на равните възможности и свободата на мисълта.
Подобно на много други големи университети, този в Северна Каролина е почти изцяло в хватката на идеолози, които не се интересуват от образованието, а само от индоктринирането.
Джордж Лийф е директор по редакционното съдържание в Центъра за академично обновление „Джеймс Г. Мартин“. Той е автор на книгата „Пробуждането на Дженифър ван Арсдейл: Политическа басня за нашето време“. Материалът е публикуван в NationalReview. Заглавието е на редакцията.
Превод: Димитър Петров
Изображение: master1305 on Freepik
