Мароко току що е спечелил двубоя срещу Белгия в груповата фаза на Световното първенство по футбол в Катар, а Хаким Зиеш, атакуващото крило на северноафриканската страна и определено една от звездите на тима, е избран за играч на мача. Но въпреки това, Хаким Зиеш има проблем: сам никак уверен в говоренето на дария (мароканският диалект на арабския), той не разбира добре какво го питат арабските журналисти.
„На английски, моля”, усмихва се неловко Зиеш. Все пак той е роден и израснал в Холандия. Преди е играл за местните Твенте и Аякс, а сега е в лондонския Челси. И при все, че той рядко прави слаби мачове, поне може да бъде спокоен, че ако феновете на Мароко го напсуват, Зиеш може и да не ги разбере.
Хаким Зиеш не е изключение, а правило
Всъщност 14 от 26-те национали на Мароко са родени извън въпросната страна от Магреб. От вратаря Ясин Боно (Канада), през защитника Ашраф Хакими (Испания), до капитана на отбора Софиан Амрабат (Холандия) и т.н. Треньорът на отбора Уалид Реграги (и не само той) пък е родом от Франция. Ако погледнем титулярния състав на Мароко, на който Уалид Реграри залагаше на Световното, то той бе изграден почти изцяло от хора, които не са родени в северноафриканската страна. Именно диаспората на Мароко, оценявана на около 5 милиона души, повечето от които живеят в Европа, бе в основата на чудесното представяне на отбора в най-големия футболен турнир в света. Съставът от Магреб отпадна вчера от световния шампион Франция, но му предстои да играе мач за третото място с Хърватска. Определено Мароко е приятната изненада на турнира в Катар.
Нищо против Уидад Казабланка
Футболът е като всеки спорт: въпрос не само на талант, но и на упорита работа и тренировки. А за тях значение имат условията – тренировъчните бази, специалистите и т.н. Успехът на Мароко на Световното първенство нямаше да бъде възможен без приноса на футболистите, които са се изградили като такива професионалисти на европейските, а не на мароканските терени.
Разбира се, тук не подценяваме собствените усилия на Мароко. И като програми, с които да следят развитието на състезателите в техните диаспори, и като направени инвестиции в детско-юношеските им школи (впрочем те функционират по френски модел от поне десетилетие насам). Но футболистите от местния шампионат в националния състав на Мароко са едва трима, те идват от ФК Уидад Казабланка и определено не са сред титулярите на представителния тим. Нищо против въпросния марокански клуб, но той не е Париж Сен Жермен. Явно е, че Европа е направила повече за мароканския футбол, отколкото собствено въпросната страна от Магреб. Понеже талантът е бил гарниран с подходящите условия. Така се създават Хаким Зиеш и Ашраф Хакими.
Не майка, а мащеха
Това вероятно е вярно и за мароканската диаспора в Европа като цяло. След като тя е там, значи условията, които представя Стария континент, са по-добри от тези в Северна Африка. Тогава възниква въпросът: защо тези конгломерати от хора не уважават приемащата ги среда? Защо редица европейски градове – Париж, Монпелие, Брюксел, Амстердам и т.н. – се превърнаха в арени на хулигански прояви от страна на представители на мароканската диаспора след победите (и загубата от Франция) на Мароко? С какво Шан-з-Елизе им бе виновна, че трябваше да бъде насилвана, а витрините й – изпочупени? Че кой отгледа големите футболни звезди на Мароко днес: тези градове или Рабат?
Явно е, че за част от африканската (и не само) диаспора Европа е не майка, а мащеха. Но това е мащехата, под чийто покрив те живеят и от чиято маса те се хранят. Успяват и да заделят, така че да подпомагат и близките си по родните им места: за първите 8 месеца от настоящата 2022-ра година мароканската диаспора е превела към страната 7.5 млрд долара, което е почти 6% от БВП-то й за 2020-та година. До края на текущата година очакванията са сумата да достигне 9 млрд. долара. Това са пари, които са изкарани предимно в Европа. И определено Стария континент не заслужава да бъде набит за което.
„Няма друг бог освен Аллах”
Загубата на Мароко от Франция на полуфинала на Световното първенство по футбол бе изгледана от президента Еманюел Макрон, който бе на трибуните на стадион Ал Бейт. Дни преди самия мач обаче в социалните медии течеше кампания, която приканваше присъстващите на предстоящия двубой арабски фенове да покажат подкрепата си за исляма именно пред лицето на френския държавен глава. Оттук и масовите скандирания по време на вчерашния двубой: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк”. След мача Макрон публикува снимка на прегърнатите съотборници от ПСЖ Килиан Мбапе и Ашраф Хакими, пишейки следното:
„До нашите марокански приятели: поздравления за това красиво пътешествие. Вие пишете историята на футбола”.
Преди това обаче френският държавен глава бе разпоредил мобилизацията във Франция на 10 хиляди полицая за борба с безредиците, очаквани в страната, независимо как ще завърши двубоят.
1001 претенции
Самият Макрон трябваше да посети Мароко преди няколко месеца, но визитата му бе отложена покрай влошаване на отношенията между Париж и Рабат. За такъв негативен развой на комуникацията между двете столици имаше поне няколко причини. Едната бе, че Франция ограничи издаването на визи на жителите на Магреб, в това число и на мароканците. Другата, Париж не подкрепя достатъчно Рабат в плана му за автономия на Западна Сахара под суверенитета на Мароко (особено на фона на подкрепата на Испания за същото). Третата, Макрон посети Алжир преди това.
Но предвид резултата от мача вчера, списъкът на претенциите на мароканците и тяхното неудовлетворение от французите току виж са се увеличили. Човек би казал, че някой им е изпочупил витрините.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
