Преброяването съпътства народа ни на всеки десет години и помага да разберем и оценим обществените процеси, които се случват без дори и да разберем. В текста по-долу ще се спрем на данните, публикувани неотдавна от НСИ по отношение на вероизповеданията, религиозността и вярата.
Трябва да започнем оттам, че България е, по конституция, традиционно православна страна. В нея населението, в голямата си част, се самоопределя като православно. Затова и основният ни фокус ще бъде върху Българската православна църква.
Какво показват данните от преброяването през 2021 г.?
От хората, които се причисляват към българската етническа група, 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно вероизповедание, 33 749 (0.7%) – с католическо, 34 152 (0.7%) – с протестантско, и 107 777 (2.2%) – с мюсюлманско вероизповедание. Отговор „нямам“ са посочили 245 845 (4.9%), а „не мога да определя“ – 190 807, или 3.8% от самоопределящите се като българи. Интересно е да се отбележи, че в ромската етническа група преобладават православните, следват мюсюлманите и протестантите. 29,1 на сто от ромите са с източноправославно вероизповедание – или 75 745 души.
Към 7 септември 2021 г. 3 031 289 души, или 51,4 на сто от населението, което е отговорило на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „да“; 24,7 на сто са посочили „не“, 13% – „не мога да определя“, а почти 11 на сто са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“.
За сравнение през 2011 г. отговор „да“ на въпроса дали са религиозни са дали 60,4% от анкетираните, а 22 на сто са отбелязали „не“. От данните става ясно, че жените са по-религиозни от мъжете.
През предпоследното преброяване от 2011 г. данните показваха, че лицата, самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание, са 4 374 135 души, или 76.0% от лицата, отговорили на въпроса. Католическото вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8 и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души, или 10%.Нямат вероизповедание 272 264 лица (4.7%) и 409 898 (7.1%) не се самоопределят.
Данните ни казват още, че за последните десет години сънародниците ни, които се самоопределят като православни са намалели – и от 4 374 135 са станали 3 980 131, или намаляването е с 394 004 души.
Причините за това може да се крият в много различни фактори, които и ние не разпознаваме на пръв поглед. Например много е възможно нежелаещите да се самоопределят като православни или вярващи и религиозни, просто да не желаят да съобщават на преброителите вярата си. Има много хора, които не разпознават разликата между православен, римокатолик или протестант.
Не може да скрием и факта, че секуларизацията особено влияе върху религиозността и традиционността в изповядването на вярата. Знаем, че вярата ни е дълбоко вкоренена в нашия бит, култура и празничен цикъл.
През 2019 г. изследователският център „Тренд” публикува изследване по поръчка на в-к „24 часа”, от което стана ясно, че 13% от българите спазват Рождественския или т.нар. Коледен пост преди празника Рождество Христово. В цифри това са 715 000 пълнолетни българи. 72 на сто от допитаните хора са казали, че спазват традициите на Бъдни вечер, т.е. вечерята е с постна храна, започва с молитва и се прекадява с тамян.
И въпреки че днес може да бъде чуто мнението, че българинът не е вярващ или че просто „спазва” традиции, не може да се скрие фактът, че все повече млади хора започват своя път във вярата съвсем съзнателно. През последните няколко години, ако вземем последното десетилетие, може спокойно да се види и дейността на Българската православна църква, която въпреки опитите за неглижиране на дейността й, увеличава своето присъствие сред населението. Организират се множество православни детски лагери, социални кухни за бедни, подпомагат се социално слаби хора, създадоха се множество неделни и прицърковни училища и прочее.
Проучване от началото на 2022 г. на агенция „Алфа Рисърч“ показа, че най-високо доверие сред българското общество има Българската православна църква. 61% от анкетираните казват, че имат доверие в БПЦ. 49% от анкетираните на възраст между 18-29 години споделят, че имат доверие в БПЦ, а 24% казват, че нямат доверие, 19% пък не могат да преценят. През 2019 г. в изследване на „Галъп Интернешънъл“, се показа, че институцията с най-високо ниво на доверие сред българските граждани е именно Българската православна църква. „И макар че на фона на полуатеистична Европа доверието в религиозните институции намалява, то към този момент Църквата се оказва сред обществените регулатори, в които българите имат най-голямо доверие, поне в сравнение с държавните институции“, отбелязаха тогава от агенцията.
Редно е да се изясни има ли и каква е разликата между вяра и религиозност. За много от хората религиозността е свързана единствено и само с изпълняването на определени дейности, свързани с вярата. Понякога дори неразбираеми. Суеверията също се причисляват понякога към този тип религиозност. Някои считат, че ходенето на църква също е проява на религиозност. Чували сме – вярващ съм, но не религиозен. Затова и този въпрос, според експерти в тази област, не е зададен правилно. Защото в тълковния речник срещаме такова определение за религиозен човек – вярващ човек, набожен, благочестив, верующ, предаден богу, благоверен, верен богу, богобоязлив, богомолец, боговдъхновен. Сиреч онези, които казват, че са вярващи, но не религиозни казват нещо подобно: Вярващ съм, но не съвсем. Или пък да са вярващи, но не религиозни в смисъла на това да спазват традиции или да са суеверни.
По този начин и изследването може да бъде изкривено и всъщност данните да не бъдат съвсем точни. Каквото и да си говорим за вярата и религиозността, трябва да имаме предвид, че преди всичко това е един собствено духовен живот. Личен, както впрочем и молитвата е личният ни разговор с Бога. Затова и е трудно да се говори просто в цифри за нея, защото тя трудно може да бъде побрана в сухата статистика. Вярата е живот и всеки, в различен момент от неговия житейски път, се доближава до Бога. Именно за това, когато говорим за нея, трябва да имаме предвид, че влизаме в най-сакралното място в човешката душа. Там, където се случва и тази тайнствена среща между човека и Създателя.
От цифрите, дадени ни от НСИ, можем да вземем бележки и работата по отношение на религиозната грамотност да бъде увеличена. А това се случва чрез въвеждането на задължителен предмет „Религия” в българското образование. Последното го казвам, колкото и вече изтъркано да звучи. Там е ключът към укрепването на българския народ, създаването на правилна ценностна система в младите и подрастващите и запазването на семейството, което е най-основната единица в обществото ни. Защото има ли Православие у нас – ще има и български народ, по думите на Търновския митрополит Климент.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram