През изминалата седмица светът беше изненадан от разкритието за един необичаен със своята кичозна театралност, но и зловещ в замисъла си заговор в Германия. Всички медии в недоумение разказваха за движението на „Райхсбюргерите“ и се питаха как е възможно такова нещо реално(!) да се случва днес. Такова усещане за абсурдност имахме и докато на 6-и януари 2021-а гледахме на живо опита за въоръжен преврат във Вашингтон. Всяка революция започва от налудни идеалисти, водени или от задкулисие, или от собствените си заблуди. В случая с Октомврийската революция от 1917-а например, задкулисието в лицето на германското военно разузнаване бързо губи интерес след излизането на Русия от войната и страната е оставена в ръцете на шайка престъпници. По-често обаче властите взимат мерки и със зрелищни масови арести на заговорниците ликвидират техните организации. Така се случва с паметния за англичаните „Барутен заговор“ (по-малко известен като „Йезуитското предателство“) от 5-и ноември 1605-а. Маската на един от заговорниците, Гай Фоукс, и в днешно време е символ на т.нар. „анонимни“ – тайна група хакери, родена от фантазията на вярващите в теории на конспирациите. Такава е кратката и тъжна история на най-известната германска тайна организация – „Орденът на Илюминатите“. Какво общо имат нерадостният край на „Илюминатите“ и „Райхсбюргерите“?
Адам Вайсхаупт
Да, правилно разбрахте, „илюминати“ няма още от 1785-а година. Всичко започва с историята на един от най-образованите за времето си професори по естествено и канонично право от университета в Инголщат, Адам Вайсхаупт. Роден е през 1748-а и след като губи родителите си на 5-годишна възраст, остава под попечителството на кръстника си, също професор в инголщадския университет, както и бащата на Адам. От 8-годишен се учи при братята йезуити и още на 20-годишна възраст защитава докторантура по право и заема професорска длъжност в университета в родния град.
През 1773-а Орденът на йезуитите е забранен от папа Климент XIV и преподаването на канонично право, запазено само за ордена, се поема в Инголщат от Адам Вайсхаупт. Йезуитите никога не прощават на техния възпитаник и се превръщат във врагове, вероятно допринесли за краха на „Илюминатите“.
Вайсхаупт събира своите философски идеи в концепция за един рационален свят, създаден от Бог, но оставен в ръцете на просветени елити, които усъвършенстват обществото и го освобождават от суеверието и подчинението на династичната власт на монархиите. Той създава нещо като университетска общност от съмишленици. На 1-и май през паметната за Съединените щати 1776-а в гората край Инголщат се събират петимата първи членове на това общество, нарекло се Орден на Съвършените (Orden der Perfectibilisten) или Орден на Просветлените (Orden der Illuminaten). Приемат кодови имена на антични герои и философи. Вайсхаупт става Спартак, другите са Аякс, Филон, Катон. В общуването на ордена Инголщад става Елевсина, Мюнхен – Атина, Виена – Рим, Тирол – Пелопонес и т.н. В кореспонденцията си илюминатите използват имената на месеците от персийския календар. През следващата 1777-а Вайсхаупт става член на мюнхенска масонска ложа и това му дава възможност да създаде контакти и да започне изграждането на собствената си организация по подобие на масонството. Появяват се три степени и наченки на ритуали.
Дали поради консерватизма на ложите или поради липсата на средства, необходими за издигане в масонската йерархия, Адам Вайсхаупт се разочарова от Братята Зидари и се съсредоточава в развитието на собствения си орден. Голямата промяна настъпва с привличането през 1780 на Адолф Франц Фридрих Людвиг Книге, благородник (фрайхер или барон), дипломат и опитен масон. Първо, Книге развива структурата на ордена до 13 степени и благодарение на увлеченията си по езотерика създава сложната символика на ритуалите им. Второ, осигурява финансиране на ордена чрез връзките си. Трето, и вероятно най-важно, привлича към новата структура цвета на германското масонство, включително личности като Гьоте, Хердер, принцовете от родовете Гота, Ваймар и Брунсвик-Люнебург. Подобно на йезуитите, масоните също имат причина да са настроени против Вайсхаупт.
Скоро илюминатите се превръщат в разклонена тайна мрежа в няколко страни, достигнала повече от 3,000 члена към 1784-а година. Заради антимонархизма на масоните, повечето европейски династични владетели предприемат мерки. Именно през тази 1784-а баварският курфюрст Карл Теодор забранява всички тайни организации. Като близки до властта, илюминатите продължават съществуването си и пренебрегват забраната. Точно тогава баронът напуска след неразбирателство с Вайсхаупт. Очакван резултат от сблъсъка на две властни егоцентрични натури. След поредица от доноси и разкрития, дали от йезуитската мрежа, дали от масони или неудовлетворени от кариерното си израстване при илюминатите членове като Йозеф Юцшнайдер, Карл Теодор издава нов декрет през 1785-а, с който забранява под заплаха от смъртно наказание членуването конкретно в Ордена на илюминатите. Вайсхаупт е изгонен от университета и бяга първо в Регенсбург, а после при херцога на Гота, където остава до края на живота си и пише четири книги. След бягството на Вайсхаупт, неговият наследник в ордена – граф Щолберг – официално обявява разпускането на организацията и края на съществуването ѝ, а повечето членове се връщат в различни масонски ложи.
Краят на истинската история на илюминатите е само начало. Една безславно пропаднала организация дава хляб за развинтени фантазии, които не спират и до днес. Но служи и за пример, че безумното горделиво донкихотско стремление да сложим ред в света, защото ние сме избрани и знаем всичко, води само до беди. Така и днешните германски наследници на баварските „перфектибили“ прекрачват границите на фантазиите и реалността. Те също издават свои паспорти и шофьорски книжки за провъзгласените от тях нови княжества, отказват да плащат данъци и дори подготвят свои военни групи и милиции. Reichsbürgerbewegung или „движение на гражданите“ е мрежа от свързани и заедно с това капсулирани структури подобно на илюминатите, но за огромна разлика техният идеал не е бъдеще на свободните и разумни, неподвластни на суеверия и невежество хора, а по-скоро обратното – Германската империя или „Вторият райх“ на Бисмарк и Вилхелм I Пруски.
Защо хората стават част от тайни общества и вярват на теории на конспирацията
Смятаме, че човечеството е все по-образовано и знаещо, а в същото време сякаш колкото повече научни знания придобиваме, толкова се увеличава тази вълна от войнстващо невежество и емоционална неудовлетвореност. Отговорите са много и връзката между тях е сложна. Но в корена си проблемът е свързан с духовния дефицит на днешното време. Хората стават част от тайни и полутайни общества по две причини. Едната е, че преминават през някакъв емоционално травматичен момент в живота си и търсят опора, съмишленици и приемане. Огромното мнозинство от най-различни масонски организации, квази-рицарски ордени или благотворителни общности като Ротари или Лайънс са клубове за дискусии на литературни, исторически или езотерични теми. Някои са по-отнесени в ирационалното си мислене, други са по-земни и прагматични. Но като цяло са места, където добронамерени и любопитни хора намират разнообразие от сивотата или трудностите на ежедневието си. Втората причина е търсене на контакти за кариерно развитие и създаване на бизнес мрежи. Това са откровени лобистки клубове и нямат нищо общо с идеалите за свобода, равенство и братство между всички човеци. Този тип „тайни“ общества са много, много по-малко от първите, но са свръх агресивни и показни, затова обществото обикновено възприема всички подобни организации като сборища на меркантилни и властолюбиви хора без морал и принципи.
Но защо теориите на конспирациите са придобили такива чудовищни мащаби? Начинът и най-вече скоростта, с която обменяме информация, се е променил радикално за кратко време. Повече от всякога е вярна фразата на преподобния Чарлз Спърджън, че лъжата наполовина е обиколила земята, докато истината още си обува обувките. Хората имат нужда от бързо и лесно смилаемо обяснение на случващото се в света. Това води до преекспониране на един прост логически принцип на самозаблудата – Post hoc ergo propter hoc или „след това, следователно поради това“, който може да се сведе до разсъждение от типа: Ако днес си обуя жълти чорапи и не ме блъсне кола, значи носенето на жълти чорапи предпазва от ПТП. И така човек може да си трупа безброй пластове асоциации. Което и се случва със страшна сила особено през последните две-три години, когато хората бяха затворени по къщите и оставени на въображението на създателите на всякакви измислици. Затова и постепенно организации като американските Q-Anon и германските Reichsbürgerbewegung – от относително ненатрапчиви групи хаховци – се превърнаха в истинска заплаха за обществото.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
