Автор: Роджър Уотсън
„Ние нямаме закони за богохулство”, чувам да казват хората, когато някой протестира срещу някаква предполагаема обида на техния Бог или Пророк. Да, всъщност нямаме такива закони. По същество те бяха премахнати в Англия през 2008 г., а в Шотландия – през 2021 г. Ако ги имахме, затворите ни щяха да са препълнени с хора, които хулят християнството. Подобаващо, британските закони за богохулство винаги са защитавали само християнството и дори само християнството на установените църкви. Липсата на такива закони обаче не защити правото на обществото да гледа филм, който някои мюсюлмани не биха одобрили, или правото на учител да покаже карикатура, която също не би се харесала на мюсюлманите. Във Франция последиците от разстройването на ислямистката тълпа могат да бъдат по-сериозни и дори фатални. Ислямските екстремисти не се нуждаят от закони, които да възпират богохулството; просто вземат закона в собствените си кървави ръце.
Но богохулството не дразни само хората с религиозни убеждения, появиха се и други богохулства, които засягат страната като цяло. Последствията може да не са толкова жестоки, колкото във Франция, но въпреки това са неприятни. Няма да бъдете убити, но може да загубите работата си и да не можете да изкарвате прехраната си или да се грижите за семейството си. Може би няма да бъдете пребити с камъни и оставени да умрете под купчина боклуци, но ще бъдете „набедени” чрез социалните медии. Ще бъдете изхвърлени в метафоричната пустиня, тъй като ще загубите приятели, семейство и социално положение. С други думи, ще станете жертва на „кенсъл културата”.
За да има богохулство, трябва да има религия и в този случай имам предвид религиите на политиката на идентичността и активизма в областта на изменението на климата. Неотдавна Ковид-19 беше проява на същото явление. Всъщност макар да изглежда, че тези религии са различни, между тях има забележително взаимно обогатяване, включително и призив за общи действия. Това обаче не са просто религии; това са религии на фанатици. Техните привърженици имат твърди убеждения, на които подчиняват живота си, и към които искат да приобщят другите. Те имат свой собствен език, обикновено за разграничаване на „свои” от „чужди”, и споделят висока степен на самодоволство. Така тези, които се придържат към политиката на идентичността, са „будни”, а тези, които я избягват, не са. Онези, които се придържат към теорията, че човешката дейност е единствената причина за изменението на климата и че сме се насочили към извънредна ситуация, се определят като „зелени” (а още по-крайните елементи от тях принадлежат към групи за директно действие като Insulate Britain и Extinction Rebellion). Придържането към техните конкретни убеждения, като същевременно се демонизират онези, които не ги споделят, като „отрицатели на изменението на климата”, е достатъчно оправдание за действия, които създават неудобства и дори застрашават живота на обикновените работещи хора. Ако поставите под съмнение ортодоксалността на COVID и откажете да носите маска на лицето, сте обвинени, противно на всички доказателства, че представлявате опасност за другите хора.
Привържениците на тези религии имат свои първосвещеници, светци и гурута. Така политиката на идентичността има организации като Black Lives Matter и Pride и мъченици като Джордж Флойд. Активистите на изменението на климата имат своя жива почитана светица – Грета Тунберг, чиито дребнави изказвания се превръщат в мантри на движението. Много преходни гурута като Бил Гейтс и Антъни Фаучи се появиха по време на паниката около Ковид-19. Въпреки криминалното досие на Джордж Флойд, той не бива да бъде очернян; въпреки корупцията сред лидерите на Black Lives Matter, организацията не бива да бъде критикувана; и въпреки липсата на образование и маниери на Грета Тунберг, тя не подлежи на укор в очите на климатичните активисти. Ако Бил Гейтс или Антъни Фаучи кажат, че се нуждаем от ваксина, от бустерна доза и след това от още една, фанатиците на Ковид-19 колективно и многократно ще запретнат ръкави.
Тези симптоми на нашия постхристиянски свят са сурогатни религии и са пример за максимата, приписвана между другото на Александър Хамилтън, че „тези, които не вярват в нищо, ще се хванат на всичко”. Животът, лишен от истинска духовност или вяра във висша сила извън нас, често изпада в саморазрушителния нихилизъм на секса и наркотиците или намира нещо, което предлага религиозни отражения. В този смисъл политиката на идентичността и активизмът за борба с изменението на климата осигуряват както цел, така и съратничество. Те предлагат верую, с което да се живее, и обектив, през който да се гледа на света. Те имат своите ритуали и което е изключително важно, обещават по-добър свят, ако не в следващия живот, то със сигурност в този. И климатичните активисти, и тези на политиката на идентичността са по същество милениали (поколението Y), които ни сочат пътя към едно райско бъдеще (макар в случая на климатичните активисти да се проповядва също така, че краят е близо).
Там, където аналогията с религията приключва обаче, е фактът, че големите традиционни религии струват скъпо на своите вярващи; те се характеризират с промяна на самия себе си, с жертвата и с избягване на одобрението на другите. Фалшивите религии на политиката на идентичността, активизма на климатичните промени и ортодоксалността на Ковид-19, макар и да не са лишени от собствени жертви, се характеризират с това, че изискват промяна от другите. Така привържениците на политиката на идентичността желаят уважение и равенство, независимо от личните недостатъци и способности; активистите на промяната на климата искат да жертваме заедно начина си на живот; а тези на Ковид-19 COVID изискват да носим маска на лицето и да се ваксинираме.
Разбира се, както големите традиционни религии, и сурогатните такива имат своите разцепления. Tова е очевидно в движението Pride, което включва в себе си азбучната супа от лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и куиъри, както и любопитните, нерешителните и всички, за които все още не съществува име, но които могат да бъдат класифицирани под шапката „Плюс” (по последни данни до 150 сексуални идентичности). Изглежда, че в многоцветната къща на LGBTQ+ назряват проблеми. Някои, почти разумно, искат да премахнат „Т“, тъй като се придържат към схващането, че макар да можеш да приемеш различна идентичност, не можеш да си сменяш пола. Други все още искат „цветнокожите”, които са ЛГБТ (а може би и „Т”, и „+”), да бъдат признати отделно, което води до изработването на все по-причудливи знамена на дъгата с черни и кафяви вложки и кръгове. За наблюдателя е много трудно да бъде в крак с това. Но всички те имат една обща черта, а именно, че няма да бъдат поставяни под съмнение или осмивани, така че, когато Брендън О’ Нийл наскоро призова за „отпор срещу авторитаризма на дъгата”, човек се запита дали богохулството наистина е отживелица.
Роджър Уотсън е британски академик, главен редактор на „Nurse Education in Practice” и член на редакционната колегия на „WikiJournal of Medicine“. През 2022 г. Уотсън е избран за президент на Националната конференция на университетските професори.
Текстът е публикуван в europeanconservative.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
