Автор: Питер Клепе
Тази есен в цяла Европа се провеждат акции на климатични активисти, които не само нарушават законите, но включват вандализъм и физическо насилие. В Националната галерия в Лондон две момичета заляха със супа картина на Винсент Ван Гог; в германски музей други активисти намазаха с картофено пюре картина на Клод Моне; а белгийският активист Вутер Мутон миналото лято нанесе удари както в Брюж (върху творба на Ван Ейк), така и в Хага, където целта беше шедьовърът на Вермеер „Момиче с перлена обица“. В Белгия той се отърва с 1000 евро глоба, но в Нидерландия получи едномесечна присъда затвор. Extinction Rebellion, една от групите за борба с климатичните промени, заплаши с „вълна от акции“ в отговор на задържането на Мутон.
Активистите твърдят, че не използват насилие, но зацапването на произведение на изкуството, дори и да е зад стъкло, е вандализъм, без дори да се отчита степента на причинени неудобства. Затова в съвместно изявление десетки директори на водещи музеи по света, сред които Лувърът в Париж, Прадо в Мадрид, Гугенхайм в Ню Йорк и Уфици във Флоренция, призоваха климатичните вандали да спрат с това. Ръководителите на музеите заявяват, че са „дълбоко шокирани … от рисковите действия, които застрашават изкуството“, и добавят, че „активистите подценяват крехкостта на тези незаменими обекти“.
Прекрачване границата на насилието
Междувременно границата на насилието вече е премината. В Португалия климатични фанатици щурмуваха правителствена сграда и поискаха оставката на министъра на икономиката, който трябваше да избяга от зданието. В германските медии крайнолевият климатичен екстремист Тадзио Мюлер открито заяви, че е „наш проклет дълг“ да взривяваме тръбопроводи, пропагандирайки зелен тероризъм. Неговият шведски съмишленик Андреас Малм, известен професор от университета в Лунд, макар и по „човешка екология“, дори състави наръчник, озаглавен „Как да взривим тръбопровод“, в който се предписва следното:
„Повредете и унищожете новите устройства, които отделят CO₂. Извеждайте ги от експлоатация, разглобявайте ги, разрушавайте ги, изгаряйте ги, взривявайте ги. Нека капиталистите, които продължават да инвестират в огън, да знаят, че собствеността им ще бъде унищожена“.
Малм не е сам. Луиза Нойбауер, германският еквивалент на Грета Тунберг, наскоро публикува в Инстаграм как тя и съюзниците ѝ планират да „взривят тръбопроводите“ – нещо, което по-късно се опита да отхвърли като шега.
В резултат на акция на протестиращ от „Просто спрете петрола“, друга от известните групи за натиск, камион предизвика катастрофа на магистрала в Обединеното кралство, ранявайки полицай; това се случи малко след като инцидент в страната – поради задръстване, причинено от „климатичните блокади“ – отне живота на две жени, включително 40-годишна лекарка. В Берлин линейка, пътуваща към тежко ранен велосипедист, попадна в задръстване, дължащо се на подобни препятствия по пътищата.
Въпреки всичко това, акциите за климата продължават да се радват на подкрепата на някои медии. В Германия финансираната от правителството телевизия WDR дори изброи плюсовете и минусите на вандалските прояви, като списъкът с ползите беше два пъти по-дълъг.
„Грийнпийс” открито подкрепя акциите, плаща хонорарите на адвокатите след това, а също така предоставя терен, материали и ноу-хау. Прякото финансиране идва от базирания в САЩ Фонд за спешни случаи, свързани с климата (CEF), който тази година вече е похарчил 5 млн. долара за тази цел.
Политическа подкрепа
Акциите се ползват с подкрепа и на политическо равнище. Съвсем ограничената критика на климатичните активисти от страна на белгийския министър-председател по време на речта му на „срещата на върха“ за климата COP27 в Египет беше остро посрещната от съпредседателя на фламандските зелени Надя Наджи. Климатичният алармизъм е проникнал дълбоко в най-високите политически нива в Европа. Например началникът на кабинета на европейския комисар, отговарящ за политиката в областта на климата, Франс Тимерманс, е от „школата“ на „Грийнпийс“: Дидерик Самсом, по собствените му признания, е бил арестуван в миналото 10 пъти от полицията, за което не е изразил никакво съжаление.
Белгийският министър на енергетиката Тине Ван дер Стратен също даде особено тревожно интервю от Египет. Тя заяви: „Това е последното десетилетие, в което да направим нещо спрямо изменението на климата. Намираме се в климатичен ад и не бива да казваме това на хората само през двете седмици на конференцията за климата.“
Освен че подобна истерия вероятно е по-скоро контрапродуктивна за каузата на климатичните активисти и онези 2000 учени, които още през 2007 г. заявиха, че остават „десет години, за да се избегне катастрофата“, официалните доклади също така не твърдят, че всичко е толкова спешно. Професор Херард Ховерс, заместник-ректор на научния факултет на Католическия университет в Лувен, казва: „Сценариите за климатичния „Ден на Страшния съд“ вече масово се изоставят“. Той се позовава на новите прогнози за глобалното затопляне на Програмата на ООН за околната среда и Международната агенция по енергетика. Според известния датски изследовател Бьорн Ломборг изменението на климата наистина е предизвикателство, но истерията е неоправдана. Той казва: „Непрекъснато ни разказват за бедствия, независимо дали става въпрос за последната гореща вълна, наводнение, горски пожар или буря. Въпреки това, данните в огромната си част показват, че през последния век хората са станали много по-защитени от всички тези метеорологични явления.“
Публицистът Андрю Хамел предупреждава, че е важно да се извлекат поуки от германския крайноляв терор през 70-те години на ХХ век, когато тогавашните ултралеви активисти „никога не са се радвали на подкрепата на мейнстрийма, а са били подпомагани от конспиративна мрежа от симпатизанти, обикновено крайнолеви журналисти, активисти, адвокати и професори“. Политиците или инфлуенсърите, които не осъждат недемократичния вандализъм по отношение на климата, носят голяма отговорност.
Когато сте в беда, удвоете залога
Междувременно настоящите политики в областта на климата стават все по-строги и по-строги. Например на конференцията COP27 в Египет няколко индустриализирани държави, сред които Белгия, Германия, Дания и Австрия, се съгласиха с идеята за обезщетения за „вреди, причинени от климата“. Белгия вече обеща 25 млн. евро на Мозамбик – точно когато от африканската страна отпътува първият танкер с втечнен природен газ, който е предназначен да помогне за решаване на проблема с недостига на газ в Европа. Климатичното лицемерие наистина не познава граници.
Не бива да ни изненадва и фактът, че Европейската комисия също напълно подкрепя по-нататъшното затягане на политиката в областта на климата. Комисарят по въпросите на климата Тимерманс обяви в Египет, че климатичните цели на ЕС до 2030 г. „вече могат да бъдат увеличени до 57%“, докато Европейската схема за търговия с емисии – на практика климатичен данък на континента – обхваща все повече сектори.
За щастие изглежда, че суровата реалност все пак неусетно се прокрадва в държавите членки на ЕС. По време на COP27 председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: „Нека не поемаме по магистралата към ада …, а да спечелим чистия си билет към рая“. Чешкото председателство на Съвета на ЕС зададе съвсем различен тон чрез Йозеф Сикела, чешкия министър на енергетиката, който се застъпи за „разглеждане на нещата от гледна точка на промишлеността“, която точно днес е подложена на силен натиск в Европа поради недостига на изкопаеми горива. А това е пряка последица от политиките на ЕС и държавите членки за постепенното премахване на полезните изкопаеми.
Изглежда, че и останалата част от света все повече пренебрегва прекалено скъпата амбиция на европейските климатични фанатици за достигането на „нетна нула“ до 2050 г. – когато количеството парникови газове, които добавяме в атмосферата, не е по-голямо от количеството, което отнемаме. Според ръководителя на делегацията на ЕС на COP27 Якоб Верксман преговарящите от ЕС са били разочаровани, че другите страни „не са предложили по-убедителни стратегии за постигане на „нулева нетна стойност“ до средата на века“.
Може би зимният студ и съпътстващите го сметки за електроенергия биха могли да охладят прегрелите климатични активисти и тяхното политическо крило.
* Питер Клепе е главен редактор на BrusselsReport.eu, онлайн списание, което отразява политиката на ЕС. Текстът е публикуван в europeanconservative.
Превод: Димитър Петров
Изображение: Spitting Image
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
