В последните дни, докато в българския парламент група от хора погълнати от синдрома на Дънинг-Крюгер разсъждават над единственото и множественото число на думата „код“, по света се случват интересни неща. През изминалата седмица френският президент Еманюел Макрон беше на официална държавна визита във Вашингтон. Това е първото посещение на държавен глава в САЩ от началото на управлението на президента Байдън и затова беше натоварено с много символика. Даже в известен смисъл беше повече символично, отколкото търсещо постигането на конкретни цели.
Точно по това време на годината преди 246 години, в последните дни на ноември Бенджамин Франклин пристига във Франция. Той е с мисия от Конгреса на 13-те щата обявили независимост от британската корона по-рано същата година. Франклин е първият посланик зад граница на новата република и остава във Франция до 1785-а, специален пратеник по всички дипломатически и военни въпроси. През това време, освен че се превръща в нещо като поп-знаменитост и желан гост от Версай до всеки парижки салон, успява да осигури финансирането на американската армия във войната за независимост и да посее републиканските идеи, довели до революцията и в самата Франция четири години след заминаването му.
Затова в четвъртък (01.12.2022) президентите на Франция и САЩ започнаха съвместната си пресконференция с тази дълбока съдбовна връзка на историите на страните им. Двата народа са много по-свързани чрез споделените ценности, водили ги в онези години при градежа на основите на техните общества, отколкото от цялата съвместна история последвала двете революции.
Днес Макрон се опитва да играе тази роля на специален пратеник и балансьор от името на Европейския съюз не само по отношение на войната в Украйна и желанието да държи отворени комуникационните канали с Путин, но и в Азиатско-Тихоокеанския регион, където също се опитва да бъде посредник в разрешаването на множество дипломатически и икономически спорове. Не всички европейски страни са щастливи от амбициите на Макрон, но той очевидно има план за мястото на Франция в един нов световен ред и неуморно го следва.
Тази проактивна позиция на Макрон е от особена важност за него в момент, когато другият европейски лидер – Германия – рязко сменя реториката и позицията си по отношение на Русия. Буквално за последните месец-два започвайки със забележителната реч на президента Щайнмайер (за която писахме) до последните действия и заявления на канцлера Шолц, Германия се превърна от най-верния съюзник на Русия в ролята на европейски „полезен идиот“, до основен европейски съюзник заедно с Полша и Великобритания в борбата на Украйна за спечелването на войната.
През последните месец-два неуморни медийни труженици и анализатори убеждават публиката в две тези. Първо, сенилният Байдън през съветника си Джейк Съливан и шефа на ЦРУ Бил Бърнс опитва всячески да извива ръцете на украинския президент веднага да започне преговори с Путин и да му целува ръка, защото на „целокупния Запад“ му свършва оръжието и се задъхва икономически без руски петрол и газ. Второ, Макрон е личен паж и парламентьор на Владимир Владимирович и тича с променено лице по срещи със световни лидери, за да ги убеждава, че руският президент е склонен да води преговори от скромната позиция на хегемон и властелин на света. Дори и след тази последна среща на Байдън и Макрон се опитаха да монтират проруски заглавия в стил – Байдън иска да говори с Путин.
Колкото пъти го питаха за Украйна по време на пресконференцията в четвъртък, Макрон неотменно отговаряше, че разговори с Русия са възможни само на базата на 10-те точки от формулата на Зеленски за мир, представена на срещата на Г20 в Бали. За да е ясно какво точно каза Байдън, ще го цитирам буквално, за да няма недоизказани и недоразбрани неща:
„Путин трябва да излезе от Украйна. Това е първо. Засега той няма намерение да го направи. Той плаща много висока цена заради това, че не го прави, предизвиквайки невероятни поражения над цивилното население на Украйна. Бомбардира родилни домове, болници, детски градини. Отвратително е това, което прави. И факт е, че аз не планирам да се обръщам към Путин… Ще подбирам много внимателно думите си. Готов съм да говоря с Путин, ако от негова страна има интерес да приключи с тази война, но засега той не проявява такъв интерес. Ако такъв интерес се появи, то в консултации с приятелите ни от НАТО, съм готов да обсъдя с Путин какво точно има предвид. Засега той не е предприел нищо. За момента много важно е, както каза Еманюел, да подкрепяме народа на Украйна. Идеята, че Путин някога може да победи в Украйна, е отвъд разбираемото. Да си представи, че се опита да окупира страната след 2-5-10-20 години… Ако може, ако може… Той сбърка в преценката си за всичко, което беше планирал в началото. Мислеше, че рускоезичното население на Украйна ще го посрещне са отворени обятия. Прочетете речта му при нахлуването. Говореше за себе си като следващия Петър I. Наричаше Киев „майка на руската идентичност“, и т.н. Във всичко това той сбърка в преценката си. Въпросът е как да се измъкне от това положение. Готов съм, ако иска да обсъжда нещо, да разбера какво мисли да прави. Но консултации може да има само заедно с моите съюзници от НАТО . Няма да правя подобно нещо сам.“
Толкова по темата Украйна. Противно на очакванията, Франция и САЩ се оказаха изненадващо единни и решителни в подкрепата за Украйна срещу руската агресия.
Не толкова единни и не толкова многословни бяха обаче по другата основна тема на многочасовите им разговори – протекционисткото законодателство на Байдън и сътрудничеството в икономиката. Още при първата си реч във френското посолство в сряда, веднага след пристигането си, Макрон изрази притеснение от името на всички страни в Европейския съюз за два новоприети закона – Законът за намаляване на инфлацията и Законът за производството на чипове и насърчаване на научните изследвания. Целта на двата закона е със социални механизми да се предотврати повторението на удара върху глобалната икономика предизвикан от пандемията, която показа, че страните и регионите са уязвими в един свят, който е зависим от изнесени производства и сложни логистични вериги. Наистина е странно точно европейските страни с техния План за възстановяване и развитие и раздутите им фондове да се оплакват, че САЩ също търсят своите механизми за защита от криза и конкретно зависимостта от Китай. Двата закона са толкова „европейски“ по дух с покриването на дефицити чрез наливане на бюджетни средства, че по-скоро в Америка би трябвало да са притеснени от последиците. И те ще се притеснят, когато една обновена и освободена от популистките си забежки Републиканска партия поеме контрола в Конгреса през януари. На пресконференцията Байдън успокои френските и европейските си партньори, че новото законодателство не изключва, а напротив, ще насърчава партньорствата с приятелски страни и конкретно с Европейския съюз.
Всъщност Франция и САЩ, както много пъти в историята си, отново са изправени пред сходни предизвикателства – както външнополитически, така и вътрешни социални, и икономически проблеми. И Макрон, и Байдън претърпяха загуби на парламентарните избори веднага след началото на мандатите си. Не дотам категоричната победа на опонентите на Байдън се дължи не толкова на убедителните позиции на самата Демократическа партия, колкото на вече токсичното влияние на бившия президент за републиканците и публичния им образ.
Двете страни имат сходство дори и в синдикалните битки. Байдън току-що подписа споразумение със синдикатите от железопътния сектор, на които най-после ще им се полагат платени болнични дни. Отпуските по болест и по майчинство са екзотична фриволност за повечето щати оттатък Атлантика, нещо, което ние дори не можем да си представим да не съществува като даденост. В същото време, през уикенда 60% от влаковете във Франция спират, заради стачка на контрольорите. Във Франция по традиция се чака и празничната коледна обща стачка на железниците и авиопревозвачите. Защото какъв по-добър начин да извиеш ръцете на държавата (която е ключов работодател), от това да съсипеш празничните планове на съгражданите си. Но те са си свикнали така и почти никой не го смята за проява на див социал-популизъм.
И понеже си мислим, че само при нас зимата ще е студена и тъмна, французите спокойно и без паника се готвят за спирания на тока и блекаут през идните месеци. Понеже Франция разчита в голяма степен на атомните си централи, последните две години на пандемия са нарушили плановата рехабилитация, някои от охладителните системите в централите са корозирали и се нуждаят от капитален ремонт. Още една тема, по която Байдън и Макрон са обсъждали сътрудничество.
Така, докато сме вперили погледи във вълнуващата гледка на буря в собствената ни чаша… вода, хората във Франция и САЩ си имат техни си проблеми, някои от които са и наши, но ние не им обръщаме внимание.
И една последна външнополитическа новина от вътрешнополитическия живот – според кмета на Москва Сергей Собянин, в следващите дни предстои посещение на Владимир Владимирович в Донбас. Няма само Макрон и Байдън да правят междудържавни посещения.
снимка: whitehouse.gov
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
