Рекламите на продукти отдавна са отделна форма на комуникация със собствена богата история, визуална граматика, художествени правила, противоречия и величия. Клипът на сър Ридли Скот за персоналния компютър Apple Macintosh от 1984-а, озаглавен „1984“ и ползващ тежки препратки към антиутопията на Оруел „1984“, дори се смята за нещо като артформа и малък шедьовър на краткото визуално повествование с комерсиални цели.
Но какво се случва с рекламната естетика във време на постмодерна копулация между културна революция и цивилизационна деградация. Резултатът е луксозно-вулгарна комуникация с елементи на сексуална експлоатация… на деца. Стилизирани като реквизит за оргията на стоковия фетишизъм, малките невинни човечета получават някои от най-гнусните роли в модерния медиен спектакъл по високобюджетното обществено разложение.
Позорна илюстрация на явлението е актуалният световен скандал с изтритата вече рекламна кампания на луксозния фешън бранд Balenciaga, сервирала на публиката скъпи студийни снимки на много малки дечица в отблъскващ сексуализиран контекст. Много малки момченца и момиченца позират с плюшени играчки, които обаче са „облечени“ с фетишистки садо-мазо атрибути. На масата пред малчуганите има алкохол, а на бюрото са разхвърляни документи от известно дело за детска порнография. Болни мозъци с пари продават парцалки през фрапиращия филтър на прогреситката педофилия. Дори Роман Полански нямаше да снима такава извратена фотосесия.
Вълната от обществено недоволство по всички точки на глобуса накрая принуди модната компания да изтрие публикациите с рекламните изображения и да се извини няколко пъти. Да увери, че съжалява и това няма да се повтори. Balenciaga пробва едновременно да поеме отговорност и да прехвърли такава на външни лица, замесени в планирането и осъществяването на снимките. Заведени са дела, валят взаимни обвинения. Всеки по веригата се опитва да смекчи или отрече своята вина като натовари корпоративното другарче до себе си.
Но нещата са толкова ясни – никой психически стабилен възрастен човек не трябва да допуска подобна перверзия. Какво остава за десетки модни, медийни и рекламни професионалисти, които са одобрили, организирали, осъществили и разпространили в целия свят нещо, което без голямо преувеличение може да бъде определено и като педофилско съдържание. Фешън снимки, които съчетават невинно позиращи дечица под петгодишна възраст със сексуализирани играчки, садо-мазо фетиши, плюс „случайно“ попаднал в обектива документ, свързан с детска порнография. Как изобщо се допуска подобна идиотщина? Това не е гаф от нещастни съвпадения, а серия от злодеяния, които със сигурност заслужават много повече от две-три публични извинения и няколко граждански дела на хоризонта.
Скандалът Balenciaga представляваше перфектен момент, в който либералният елит да се дистанцира от най-долнопробните и мръсни асоциации, които от години предизвиква по различни поводи. Да направи опит завинаги да скъса с подозренията в системна експлоатация на деца. Да покаже на хората извън собствената си среда, че не заслужава постоянното приравняване с демони като „самоубилият се“ трафикант на малолетни момичета с връзки по върховете на управляващата прослойка Джефри Епстийн. Това беше моментът и мейнстрийм медиите да покажат, че ако изобщо трябва да има някаква „кенсъл култура“, то тя да е само за такива екстремни случаи, в които световна компания прави кампания с дечица и BDSM секс-фетиши.
Е, моментът беше пропилян. И от либералния елит, и от корпоративните издания. Холивуд остана странно смълчан. Някои мегазвезди с договор се дистанцираха от тази кампания, но не и от цялата компания. Банките не оповестиха, че спират да работят с Balenciaga, както вече е модерно в други случаи. Информационните гиганти не изтриха страниците на компанията, както правят с други „грешници“. Нямаше дълги, напоителни и критични медийни есета на журналистически звезди. Мина се без експлозивни и ексклузивни праймтайм разследвания и сегменти за опасността от корпоративното нормализиране на педофилията и ползването на дечица за покварени реклами.
Усети се опит за дистанция, но не толкова от Balenciaga, колкото от самия скандал. Сравнете това срамно смирение с агресивното унищожение на онези клети независими сладкари в САЩ, отказали да направят торта за гей сватба или за „празнуването“ на смяна на пола. Знаменитостите и медиите се обединяват редовно за смазването на малки бизнеси, позволили си да не приемат техния светоглед. Млади атлети-звезди и обещаващи академични таланти са премахвани от елитни университети и се прощават с бъдещето си, защото някой „журналист“ изравя „скандал“ отпреди години, когато в ранното си юношество са изрекли думата „негър“, докато припяват на рап песен. Правят се показни арести на майки, посочили правилния пол на травестити с перуки в „Туитър“ или „Фейсбук“. ФБР нахлува в дома на пастор, протестирал мирно пред клиника за аборти и го извежда с въоръжени мъже пред съпругата и децата му.
Но когато могъща компания снима садо-мазо реклама с петгодишни момиченца и момченца, някакви си две очевидно лицемерни извинения са достатъчни? Знаменитостите си продължават спонсорските договори, а медиите отразяват случката едва ли не като неправилно паркиране. Същите знаменитости и медии, жадни за кръвта и живота на всеки, несъгласен с тяхната идеология.
Модният скандал с плюшените садо-мазо мечета още един път ни демонстрира дълбоко увредената тъкан на една деградирала култура. А в „Ах, тези медии“ ще проследим цялото фешън фиаско докрай.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
снимка: Balenciaga.com
