Автор: Стивън Б. Пресър
Откакто Доналд Тръмп отново обяви кандидатурата си за президент, се чуват гласове на бивши негови поддръжници, много от които с уважение признават постиженията му, но сега казват, че Тръмп има твърде много кусури, за да спечели нови избори, дори срещу толкова слаб кандидат като Джо Байдън.
Бившият главен прокурор на Тръмп, Бил Бар, твърди, че на Тръмп „му липсват качествата, които са от съществено значение за постигането на единство и широка изборна победа през 2024 г.; качества, които са толкова необходими, ако искаме да поправим нашата република”. Собственият вицепрезидент на бившия ръководител на Белия дом, Майк Пенс, въпреки че признава, че американският народ знае, че Тръмп „държи на думата си”, смята, че за партията има „по-добър избор” през 2024 г. Салена Зито, репортерката, която вероятно разбира привлекателността на Тръмп по-добре от всеки друг анализатор, сега твърди, че „консервативното популистко движение се движи отвъд Тръмп”.
Само няколко дни след като Тръмп стана официален кандидат, главният прокурор Мерик Гарланд обяви, че бившият президент е обект на разследване на специален прокурор за възможни престъпления във връзка с притежаването на предполагаеми секретни документи в резиденцията в Мар-а-Лаго и във връзка с комуникацията му по време на събитията в Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г.
Това са, ще ме извините за израза, скалъпени обвинения, които вероятно в крайна сметка ще отпаднат.
Наистина, понеже Тръмп е притежавал въпросните документи, той е имал пълното право да ги разсекрети. И всеки, който прочете изказванията му на 6 януари, ще разбере, че той изрично е предупредил поддръжниците си да действат мирно. Затова няма да е лесно обвинението за подклаждане на размирническа дейност да издържи. Лице, виновно за такова нещо, е лишено от правото да се кандидатира за публична длъжност, така че може да се направи основателно заключение, че причината за намесата на специалния прокурор е да се неутрализира кандидатурата на бившия президент срещу Байдън.
От какво се страхуват враговете на Тръмп и може ли това да е индикация, че той все още може да е най-добрият кандидат на републиканците през 2024 г.?
Онези от нас, които подкрепиха Тръмп през 2016 г., го направиха по различни причини, но е безспорно, че той действително се представи така, както се надявахме, и че обективните историци ще признаят първия му мандат като изключителен успех. Той промени Върховния съд, като добави трима съдии, тълкуващи Конституцията според първоначалното ѝ разбиране; успя да намали безработицата сред всички американци, особено сред малцинствата; направи страната енергийно независима; намали потока на нелегалната имиграция; облекчи регулаторната и данъчната тежест върху американския бизнес; предоговори търговските споразумения на полезна основа; и избегна допълнителни военни ангажименти. Всички тези цели, за които традиционните консерватори се застъпваха от години, бяха постигнати от Тръмп.
Но администрацията на Байдън и нейните съратници в Конгреса се страхуват от нещо различно.
Доналд Тръмп е единственият виден републиканец, който е признал изключителното ниво на корупция в Съединените щати, и именно облагодетелстваните от тази корупция могат да се страхуват най-много от него.
Корупцията – превръщането на правителството от слуга на народа в клептокрация, включваща облагодетелствана класа от чиновници, бюрократи и техни близки – е това, от което най-много са се страхували нашите основатели, и това, което те са смятали за твърде честа и може би неизбежна съдба на републиките. Първоначалната конституционна структура, в която властта контролира властта, и в която нито едно направление на правителството не може да се движи безконтролно от останалите, почти изчезна през последното поколение, тъй като реалната власт в нашето правителство се съсредоточи във федералните административни агенции и по-специално в агенциите на изпълнителната власт. Тръмп разбра това, а неговият протест срещу „дълбоката държава” беше начинът му да каже, че федералният Левиатан вече управлява нещата по-скоро в своя полза, отколкото в тази на хората.
Както научихме от трудове като тези на Питър Швайзър, влиятелни американски политици като Клинтънови, Джо Байдън, Мич Макконъл и много други са майстори в изкуството да забогатяват, използвайки връзките и политическото си влияние. Затова не е чудно, че кампанията на Хилъри Клинтън беше източникът на прословутото досие „Стийл”, в резултат на което беше назначен първият независим прокурор за разследване на президента Тръмп; че Министерството на правосъдието на Джо Байдън сега тормози Тръмп; и че Мич Макконъл отказа важни средства за кампанията на кандидатите за Сената, подкрепени от Тръмп.
Като човек със самостоятелно богатство Тръмп е в уникална позиция да се противопостави на корупцията и вместо да бъде престъпник и мошеник, какъвто неговите опоненти искат да го изкарат, той е истински патриот, който обича страната си и искрено се стреми да укроти федералното правителство. Онези, които посещават събранията му, инстинктивно разбират това и виждат в него лидер, способен да изпълни обещанията си от кампанията и да върне президентството в ролята му на служител, а не на предател на американския народ.
Има хора, които казват, че времето на Тръмп е отминало; че чрез необузданото си и хапливо поведение той отчуждава американци като неомъжените жени и избирателите от предградията, което го прави неизбираем. Остава вярно и това, че срещу него са изправени мощни сили в медиите, академията и в много от щатските правителства. Въпреки това, Тръмп се учи от грешките си и напоследък по-сдържаният му тон, реалните му постижения и вроденият му политически талант все още го правят най-страховития републикански претендент.
Непрекъснатото му преследване от корумпирани щатски и федерални служители всъщност може да се превърне в мощна подкрепа за него чрез внимателно подготвени антикорупционни послания. Той ще трябва да убеди съпартийците си републиканци в първичната кампания на партията (пък вече го е и правил), че все още представлява най-добрият шанс, който имаме, за да си върнем едно правителство, което да е ангажирано с възстановяването на върховенството на закона и суверенитета на американския народ.
Стивън Б. Пресър е почетен професор по история на правото в Pritzker School of Law към Северозападния университет.
Материалът е публикуван в American Greatness. Заглавието е на редакцията.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
