В Пекин и Шанхай, съответно политическата и финансовата столица на Китай, се случва нещо необичайно. Макар по-скоро енергични, отколкото масови, по улиците на двата мегаполиса има протести. И ако гражданското недоволство във въпросната страна да не е нещо необичайно (всъщност в Китай протести се случват по-често, отколкото може би би си помислил човек, когато става дума за тоталитарна държава), то в случая има нещо, което оразличава текущото недоволство на хората там. И това са възгласите, които се чуват този път:
„Долу Си Дзинпин! Долу комунистическата партия!”
Причината за тези скандирания са суровите рестрикции на политиката за „нулев ковид”, която не просто бива налагана от Китайската комунистическа партия (ККП), но е личен приоритет на президента Си Дзинпин. Но ако това е причината, то поводът за протестите се намира в Урумчи, столицата на Синдзян-уйгурския автономен регион, в една горяща сграда и загинали хора.
Какво се е случило в Урумчи?
Именно в този административен център на споменатия регион преди няколко дни започва да гори жилищен блок. Пожарът взе десет жертви според официалните данни. Вероятната причина за инцидента е дефектен разклонител, казват разследващите. Но хората, които излязоха на улиците и в Урумчи, и в други китайски градове, сред които Пекин и Шанхай, не протестират срещу дефектните разклонители, а срещу ККП и нейната политика на „нулев ковид”. Но какво общо имат те с жертвите от горящата сграда в Урумчи?
В медиите и социалните мрежи се коментират две основни и допълващи се причини, поради които пожарът е отнел тези животи. И двете са свързани с рестрикциите, налагани от китайското правителство в политиката му на превенция на Ковид-19. Първата е, че хората в изгорелите апартаменти, бидейки под карантина, са били „възпрепятствани” да ги напуснат (ако клиповете, разпространявани в социалните мрежи са верни, става дума за заключване на врати отвън, така че те да не могат да бъдат отваряни отвътре). Втората, пожарникарските екипи за закъснели да се намесят, понеже по пътя им към горящата сграда е имало разположени възпиращи съоръжения, разграничаващи кварталите под различен режим и ниво на карантина, които е трябвало да бъдат отмествани тепърва. Всичко това обаче ожесточено се отрича от официалните власти, които настояват, че жертвите са имали възможност да напуснат горящото здание. Ако това е така, човек се пита защо те наистина не са го направили.
Технологиите и доносничеството вървят ръка за ръка
След случилото се в Урумчи китайските властите, вероятно и за да тушират социалното напрежение, решават да отменят някои от наложените мерки срещу Ковид-19. Въпреки това, страната продължава да е с едни от най-стриктните такива. Десетки милиони хора живеят в някаква форма на локдаун, пише BBC. Някои от местните власти са взели екстремни мерки, като карат служителите да спят във фабриките, така че те да могат да работят, докато са под карантина, продължава въпросната медия. Междувременно кореспондентът на DW в Пекин се оказа затворен в 25 етажната сграда, която обитава, понеже човек от нея се е оказал с положителен тест. От същата медия съобщават, че около 400 млн. души от страната живеят под рестрикции, малки или големи, покрай политиката на „нулев Ковид“.
За следенето на спазването на ограниченията срещу Ковид-19 спомагат технологиите – от мобилните телефони до видео наблюдението. Но се разчита и на някои отколешни механизми, прилагани иначе по други поводи, като обикновеното доносничество. Става дума за „системата от десет домакинства”, за която пишат The Economist:
Един от примерите за подхода на г-н Си е увеличаването на броя на доброволните патрули, съставени от обикновени граждани, които наблюдават съседите си за подозрителна дейност. Друг пример е системата за управление в стил „мрежа”, която разделя кварталите на малки участъци за по-стриктно наблюдение. Напоследък в няколко провинции се появи нова „система на десетте домакинства”, която прави тези мрежи още по-дребни…
При новата система домакинствата се организират в групи от по десет души и се надзирават от лидер, например ветеран или местен довереник. Ръководителят трябва да бъде „политически надежден”, се посочва в официален доклад от град Нейдзян в провинция Съчуан. Те обикалят от врата на врата, предават партийни заповеди и събират информация, която се предава по веригата.
Потта по челото на цензурата
Въпреки доказаните и добре работещи инструментите на ККП за филтриране на медийното съдържание – като Централния департамент по пропагандата, наричан за благозвучие Отдел по публичността, за който вече сме писали, властите не успяват да опънат пълноценно чадъра на цензурата върху случващите се протести. Ако това наистина е по-лесно да се направи с официозните издания, същото не може да бъде казано за социалните мрежи. Именно в тях динамиката на улицата намира бързо своето видео съдържание. Това изпотява цензурите, чиято работа е именно да чистят с гумичка подобни материали. И те го правят, но тъй като не могат да смогнат на количеството, често съответните видеоклипове престояват достатъчно дълго в социалните мрежи, преди да бъдат изпратени в „кошчето”. Стига се и дотам, че предимно млади хора биват спирани от полицията, а съдържанието на телефоните им – проверявано, за да се установи дали нямат инсталирани Twitter, Telegram, YouTube, VPN.
Хората си искат тапетите
За разлика от продължаващите протести в Иран, които започнаха след като местната полиция по нравствеността причини смъртта на 22 годишната Махса Амини, тези в Китай определено не са толкова разпространени и масови. Напълно вероятно е и да не демонстрират подобна продължителност. И въпреки че вече има арестувани протестиращи от полицията, китайските власти, изглежда, са научили уроците от грешките, които допуснаха техните ирански колеги. Ерго, все още органите на реда в Китай гледат да не използват непропорционална сила спрямо недоволството, срещу което се сблъскват, за да не го разпалят още повече (макар междувременно да бе арестуван, а по-късно пуснат, журналист на BBC, отразяващ събитията). Много по-вероятно е и гражданското недоволство в Поднебесната империя, което иначе „отпуши“ паралелни социално-икономически искания, да бъде обратно задушено от профилираните в санкционирането механизми на режима, отколкото то да доведе до проблеми от по-дълбоко естество за Си Дзинпин и комунистическата номенклатура.
Но страни като Китай и Иран, чиито държавни системи се отличават с изключителна концентрация на власт и команден политически процес, трябва да разберат, че колкото и успешно да контролират тялото на обществото, то те не могат обезателно и винаги да правят това и с душата на социума. Последната отдавна се е примирила, че ще живее в ограничения и стени, определени от съответните режими, но желае, ако не друго, поне да може да си избере тапетите за тях. Затова винаги ще има вицове, които не са предназначени за образцовите уши на партийните функционери, ще има кичури коса, поддаващи се изпод хиджабa, както и мобилни приложения, с които младежите да бъдат… младежи. Ако не, току виж, хората припознали правото си да избират не само тапетите, но и стените.
Изображение: DW News
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
