Надали на този етап от колективното ни битие за някого е тайна, че нашата модерна култура ненавижда дефинициите. Е, разбира се, не всички. Само онези, които политическата коректност, този стожер на справедливостта и добротата, старателно ни учи да мразим. Съвсем естествено, на бесилото на съвременното мракобесие, увито иначе в опаковката на толерантността и свободата, първи увиснаха всички полови разграничения. И така бетонната някога стена, отделяща женското от мъжкото съществуване, все повече и повече започна да се руши. За да може накрая от нея да останат само руините на някогашното “репресивно” патриархално време, в което по неизвестна никому причина полигамията е предизвиквала не възторг и ръкопляскания, а предимно погнуса, и в която всеки мъж с оскубани вежди и чорапогащник обезателно е щял да изяде здрав пердах, вместо да бъде превърнат в идол за подражание.
Разбира се, първо Западът, припкащ по пътя на духовния прогрес, се отказа от употреба на етикетите „мъжко” и „женско”, с които ние, задръстените байганьовци, продължаваме, кой знае защо, още да си служим. И там, във вечно лелеяния от нас рай, където „Родител 1” и „Родител 2” постепенно избутаха архаичните названия „майка” и „баща”, кротко и постепенно бе изфабрикувано и едно общество, ненавиждащо до смърт нормалността и всичките нейни прояви.
Неизбежно тук някой ще възрази, че кое е нормално и кое – не всъщност е един доста труден за решаване философски казус, излишно затормозяващ и без друго лабилните нерви на модерния човек. Ама разбира се. В никакъв случай не е нормално да наричаш сина си момче, защото той все пак сам трябва да реши дали ще бъде момче, момиче или кукумявка. Нормално обаче е мъже, облечени в къси поли и на лачени токчета да обясняват на 3-годишни деца колко готини са еднополовите бракове и как всеки човек сам трябва да избира местоименията, с които другите да го назовават (езиковедите тук да се прекръстят!). И, да, този пример е съвсем действителен – т.нар „drag queens”, на български преведено – травестити, са вече задължителна притурка към образователната система на западния цивилизован свят. Демократична работа.
В досадна отживелица бяха превърнати и скучните, безсъбитийни, моногамни отношения между един мъж и една жена. Постепенно бяхме научени, че на света няма нищо по-отегчително и тъпо от здравословните, а на всичкото отгоре и еднополови връзки. Така Шекспировите писаници за любовта отдавна бяха заменени от явления (всъщност – откровени болестни състояния и извращения) като зоофилията например. Именно това нашето съвремие нарича нормално, както например и понятия като otherkin – хора, които не се идентифицират напълно като хора, и често се държат като животни (да, да, и такова нещо съществува…)
Да, нормалността. И нейната дефиниция кротко легна под безмислостния сатър на евроатлантическата доктрина.
Фланговете, по които процъфтяващите модерни идеологии свирепо атакуват нормалността обаче, са повече, отколкото си мислим. От новоизлюпващи се „звезди” като Емили, въздигани на пиедестала на славата от медиите, до популярната световна култура, служеща покорно като проводник на всички нови тенденции – ненавистта ни към някогашните полови разграничения не престава да расте с всеки изминал ден.
За да бъде прокарана възможно най-ефективно по метода на Овертон обаче, всяка нова тенденция трябва първо да бъде „подхвърлена” незабележимо, тихо, без никой да се усети, че нещо се случва и че нещо не е както трябва. Като шахматна пешка на такъв един неусетен за нас ход от страна на новите идеолози бе използвана… модата. Да, на пръв поглед твърдение като това звучи меко казано странно. Какво общо има понятие като модата с всичко, изговорено до момента?
Оказа се, че ако за миг някак успеем да се отърсим от будната кома, в която живеем – там, където са футболните вълнения, дъгите, парламентарните несгоди, Алекса и бебето на Сузанита, ще можем да проследим любопитния път, извървян от модата през последните години, и ще успеем да видим как всъщност в него няма нищо непреднамерено и случайно.
И ако допреди няколко десетилетия най-естественото нещо на света е било есенните листа по главната в Пловдив да се измитат от „чарлстоните” на мъжете, днес няма нищо по-нормално от това внуците на същите тия някогашни „Бийтълс” фенове пъргаво да припкат по стегнати клинчета. Всъщност освен тревожно наблюдение, това си е една съвсем реално съществуваща (и популяризирана), даже от преди десетилетие!, модна тенденция. Наред с прилепналите долнища, разкриващи физиологичните мъжки достойнства, якетата с пухчета, изрязаните потници, и вталените дънки с дупки са като че ли също задължителни елементи от облеклото на съвременния млад мъж.
Паралелно с феминизирането на мъжкото облекло, налице е обратната тенденция при дамите – на безкраен интерес през последните години се радват именно по-свободните и широки дрехи, по-грубоватите обувки и въобще – т.нар. половонеутрални дрехи, особено деловите, като например костюми, блейзъри, широки панталони, сака и др.
За да онагледим всичко, изговорено до момента, предлагам да насочим поглед към една от тазгодишните корици на световноизвестното списание „Harper’s bazaar”, на която за пръв път се появи представител на латино общността (с един куршум – два заека) – рапарът Bad Bunny, облечен в пола и носещ бижута на „Тифани”.
През изминалия септември пък за лице на корицата на „Rolling Stones” бе избран популярният певец Хари Стайлс, чието облекло се състоеше от „небинарен ансамбъл”, включващ къси лъскави панталонки и бяло пухесто яке.
Едновременно с това на кориците на други известни списания през годините все повече и повече започнаха да се появяват дами с костюми, вратовръзки и с, разбира се, задължителния поглед тип „Аз съм независима жена и нямам нужда от мъж”. Такъв например е случаят с корицата на списание „W” от преди няколко години, на която виждаме актрисата Елън Пейдж, която понастящем вече е Елиът…
И докато от телевизионните екрани и социалните мрежи непрестанно ни наблюдават мустакати жени, трошащи дини с натренирани бедра, и млади левенти, рекламиращи салони за лазерна епилация, се оказва, че покрай нас, без въобще да осъзнаем, се е промушила с лепкавите си пипала културата на безполовостта.
Сега, както се превърна в традиция, да разясним някои неща преди тънкообидните орди на свръхтолерантната общност да ни застигнат и разчленят.
Разбира се, няма нищо нередно в това една жена да носи костюм. Едновременно с това за много народи полите или пък робите са често срещан компонент от традиционното облекло на мъжете. Но би било добре, ако можеше мисълта ни да се простира отвъд повърхностното издребняване, за да можем да видим голямата картинка. Работата е там, че зад привидно безобидни, безпроблемни и напълно симпатични деяния и тенденции се крият ужасяващи извращения и изкривени идеологии, които постепенно започваме да възприемаме за нормални. Беше ли нормално преди десет години сношението с животни? А ЛГБТ пропагандата в детските градини? Е, днес зоофилията (вече) не е проблем. Не е проблем и покваряването на детските умове. Утре няма да са проблем изтезанията, убийствата, некрофилията (за една определена прослойка от човечеството те никога и не са били проблемни…). „Прозорец на Овертон”.
Защо например бабите ви едно време никога не биха загледали човек като Bad Bunny, дефилиращ по селския мегдан в бяла пола, а пък дядовците ви надали щяха да се обърнат след жена с изсулени панталони и напомпани до пръсване бицепси? Защото за тях подобни неща никога не са били считани за нормални, никой не ги е научил да богоговеят пред жените, които не искат да имат деца и да се омъжват, и да ръкопляскат на мъжете, носещи сенки за очи. Но точно на това учат нас, културноеволюиралите модерни хора, доброволно предали свещените думи „майка” и „баща”; обличащи невръстните си синове в рокли; величаещи свещеното женско право да не се бръснат подмишниците и изпитващи неистова нужда да мразят, мразят, мразят!
Да, с трепет очакваме лавината от коментари, която неизбежно ще съдържа: „какво пречи мъж да носи пола?”, „това е ограничено и стереотипно мислене”, „в кой век живеете?”, „Хари Стайлс е прекрасен” и тн., и тн.
Драмата, драги читатели, не е в това, че Хари Стайлс се е снимал с пухено яке. А в това, че понятията нормално и ненормално, подобно на половите разграничения, започват лека-полека да се обръщат и механизмът хората да свикнат с тази идея се осъществява именно с малки крачки, каквато например е модата. Немислимо → радикално → приемливо → разумно → популярно → нормално: така изглежда схемата. И при успешното реализиране на този план, ще бъде създадено едно общество, което с ярост и свирепа омраза ще разкъса на парченца всеки, отказващ да се преклони пред новата религия; всеки, който не иска да приеме, че 2+2 =5.
изборажение: Action News
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
