Сега като се замислим, беше ясно, че пристрастените към фалшивото морално, но реално медийно превъзходство фигури и организации, ще се изложат зверски на световното първенство по футбол в Катар. Това корпоративно състезание за масово развлечение има ужасно много проблеми, но нежеланието на домакина Катар да се пропагандира LGBT идеологията определено не е един от тях. Дaже напротив – дори само заради твърдата позиция на арабите против токсични, антинаучни и сексуализиращи децата послания, сме почти склонни да си пожелаем всички големи спортни събития да се провеждат в демонстративно нелиберални страни. Почти. Защото пък забраната дори за бира по стадионите е истинска несправедливост и грубо нарушение на човешките права на всевъзможни алкохолни малцинства.
Така или иначе медийното самозадоволяване на „отборите“, които искаха да прожектират своето разбиране за „демократични ценности“, се превърна в медиен сеир и позор. В сряда вечерта ЛГБТ истерията достигна комичното си кресчендо. В кадър за историята на мизерията, футболистите от германския национален отбор позираха за общата си официална снимка преди мача си с Япония с длани върху устите. Посланието беше ясно – така те изразяваха своето несъгласие с решението на ФИФА да ги „запуши“ като забрани на капитана им да носи пропагандната ЛГБТ лентичка OneLove в подкрепа на „сексуалните малцинства“. Няколко западноевропейски отбори искаха да минат с този номер, домакините от Катар обаче притиснаха ФИФА и след заплаха от жълти картони „футболистите-активисти“ се отказаха.
Американците пребоядисаха червените черти на своето спортно лого, вдъхновено от националния флаг, в цветовете на дъгата, но… само за вътрешна употреба. В крайна сметка излязоха на терена традиционно. Англичаните също нямаха възможност да облъчват световната публика с ЛГБТ символика, но пък и те традиционно вече коленичиха в името на… смъртта на един рецидивист в Минеаполис преди две години. Да, отборът от родината на футбола продължава с гротескната си бурлеска дори в Катар. Без ЛГБТ-то, де.
Катар плаща и поръчва музиката. А тя не включва гнусните ритми на драг-кралиците травестити, които вече редовно четат „куиър“ книжки на дечица в библиотеки и класни стаи в САЩ и Западна Европа.
Да се върнем на мача Германия-Япония. Този иначе исторически интересен тандем се раздели драматично по джендър въпросите. Немците искаха да сигнализират своята лоялност към ЛГБТ-режима, но катарците не им позволиха. И така те позираха с ръчички на устичките. Прави са онези медийни спецове с репликата за снимката, която казва повече от хиляда думи. От определен ъгъл кадрите изглежда тъй сякаш немските играчи искат отчаяно да повърнат, навели са се и спират порива с длан върху дупките в лицата си. Може би искат да повърнат, осъзнали собственото си лицемерие. Разбираме ги – ако Катар и ФИФА бяха допуснали западноевропейските държави, САЩ, Канада и Австралия да превърнат първенството в прайд парад, то тогава и на нас вероятно щеше да ни се догади.
И все пак опитите да се покаже някакво морално превъзходство достигнаха трагикомични измерения. Точно германците долетяха за световното на самолет, кръстен „Фенханза“, брандиран с надписа „Разнообразието печели“ и „обогатен“ с ужасна в художествен план илюстрация на вече сакралното „дайвърсити“.
Е, „дайвърситито“ определено не спечели. Хомогенните – но не и демонстративно хомосексуални – японци победиха разнообразните германци и пратиха пропагандните им пориви за кисело зеле. А след загубата на немските футболисти, онази снимка със запушените им усти преди началото на мача изглежда още по-комично. Пълен медиен провал пред целия свят.
Как изобщо се стигна до тази абсурдна ЛГБТ фиксация на футболистите в Европа и САЩ? Ясно, либералният режим диктува и изисква лоялност към квазирелигиозната доктрина за преклонение пред малцинствата. Но чак толкова ли е зле положението? Толкова брутално ли са подчинени? Какъв процент от истинските фенове на футбола са ЛГБТ активисти? Въпросът е излишен. Няма значение. Това са новите правила. Слагаш лентичката на дъгата, риташ топка и не задаваш много въпроси.
Естествено, че на повечето футболисти не им пука за това движение. Те просто следват заповеди и най-вече усещат идеологическата атмосфера, попиват културния климат. „Самолетът на разнообразието“, запушените усти и неуспешните опити за ЛГБТ-лентички дори не са толкова опит за провокация срещу домакините от Катар, които явно не искат да имат нищо общо с култура, проповядваща образователна близост между тежко гримирани травестити и малки ученици. Меко казано не ги виним. Не, тези либерални демонстрации на спортисти и спортни щабове са обърнати към либералните медии в Западния свят. Водещите издания щяха да съсипят треньори и играчи, ако не бяха опитали поне малко да превърнат терена в прайд пространство.
За капак идват и хаотичните приказки на шефа на ФИФА Джани Инфантино, който първо объркано се обяви за „гей, арабин, мигрант работник“, а после каза, че Европа трябва да се извинява 3000 години за стореното от нея. Позор е най-меката дума, с която може да се опише медийното представяне на тази очевидно фарсова фигурка.
А световното продължава. В „Ах, тези медии“ ще следим футболните, но и политическите резултати. Засега ЛГБТ-идеологията губи тежко, дори след множество симулации за дузпа.
Изображение: Youtube
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram.
