Блага вест ни донесоха последните дни – „ПП и ДБ са готови на правителство на малцинството”. Лидерите на двете политически сили съобщиха това на съвместен брифинг в парламента. По думите на Кирил Петков, това се налага, защото ГЕРБ са „импотентни да създадат правителство”.
Двете формации общо имат само 73-ма депутати, което е много под санитарния минимум от 121 за мнозинство. Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов не уточниха дали и от коя политическа сила ще търсят трайна подкрепа, но пък Генералът (с главно г, разбира се; става въпрос за Атанас Атанасов) вече нееднократно заяви, че нямало проблем да ги подкрепи ГЕРБ. Нещо повече, те не трябва да имат и претенции за участие в кабинета, просто трябва да осигурят подкрепа с гласовете си. А, да, и Бойко Борисов да се „отдръпне от ГЕРБ, защото се явява воденичен камък за партията“. Такива ми ти работи.
Но да се върнем на основните приоритети, които начертаха пред това евентуално правителство на малцинството ПП и ДБ:
- Влизане в еврозоната и Шенген;
- Стартиране на Плана за възстановяване и устойчивост;
- Извършване на съдебна реформа, по-конкретно предложение за промени в Конституцията за премахване на неограничената власт на главния прокурор;
- Преодоляване на големите социални разделения;
- Освобождаване на бизнеса от натиск и рекет.
По точка 1 вероятно ПП и ДБ имат невероятен план как да променят негативното отношение по темата от страна на Нидерландия и Австрия например. Както знаем, въпросът за присъединяването на България, Румъния и Хърватия към Шенген ще бъде гласуван на съвета на министрите на правосъдието от ЕС на 8 декември. За да бъдат приети страните, държавите членки трябва абсолютно единодушно да гласуват в подкрепа на това. Дори само една държава да е против, то означава блокиране на присъединяването ни. Нидерландия не просто е против, а парламентът и даже прие резолюция, насочена срещу включването на България и Румъния в Шенгенското пространство, в която пише, че правителството им не трябва да гласува за присъединяването на двете източноевропейски страни, докато не е сигурно, че те изпълняват всички условия за Шенген.
Та точка 1 от приоритетите, начертани от ПП и ДБ, е абсолютно пожелателна и по никакъв начин не зависи от празнословието нито на Иванов, нито на Петков или на Василев, нито дори на мон женерал.
Точка 2 – Стартиране на Плана за възстановяване и устойчивост – както знаем касае намаляването на емисии от производство на електроенергия. Ръководителят на представителството на Европейската Комисия (ЕК) в България Цветан Кюланов уверява, че в Плана не е заложено затварянето на въглищни централи.
Обаче според експерти, това условие – намаляването на въглеродните емисии с 40 процента, от 2019 г. до 2025 г., е абсолютно невъзможно, ако не се закрият мощности в ТЕЦ – овете. Да, не е изрично записано „затваряне на въглищни централи“, но на практика става въпрос за двойно намаляване на работата на въглищните ТЕЦ-ове и мините в Маришкия басейн. Това, както предупреждават специалисти, ще доведе до елиминирането на цял отрасъл, което от своя страна означава няколко крайно сериозни проблема – от производител и износител на електроенергия ще се превърнем във вносител; няколко милиарда по-малко приход в икономиката на страната ни; стотици хиляди нови безработни.
Разбира се, Кирил Петков твърди точно обратното, но според ГЕРБ, от ПП са поели ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост да затварят 83 на сто от въглищните централи, което е станало категорично ясно от срещите със Селин Гауер от ЕК, която беше в България именно по повод документа.
Та точка 2 никак не е безспорен приоритет на фона на заложените подводни камъни в Плана. Напротив, необходимо е той да бъде предоговорен, за да се запазят въглищните ни централи. Нещо, което нито ПП, нито ДБ смятат да направят.
Минаваме към точка 3 – така любимата на ДБ съдебна реформа, а явно вече и на ПП. Проблемът е, че тази дъвка вече окончателно загуби както вкуса, така и обема си. Има остатъчни елементи, които обаче по-скоро докарват неприятно усещане сред обществеността, отколкото удовлетворение от джвакането и. Факт е, че ДБ винаги са били възможни единствено заради непрекъснато говорене за т.нар. съдебна реформа, което им осигури и влизането във всички парламенти, в които са били до момента. Но особено в последните месеци, говоренето ангро (да не се бърка с алангро-то на Петков, моля!) срещу Иван Гешев, не води до нищо положително. И тези приказки за „премахване на неограничената власт на главния прокурор” вече почти не хващат дикиш сред избирателите, даже напротив, все повече се увеличават поддръжниците на Гешев и действията му.
Няма и как, споменавайки „съдебна реформа”, да не се сетим за един от последните министри на правосъдието, а именно Надежда Йорданова, която ако не друго, успя да ни позабавлява със злочестите си опити да пребори поне словесно главния прокурор, което обаче извади на показ слабата и юридическа подготовка, както и редица говорни дефекти. А преди месец, не кой да е, а Венецианската комисия – консултативния орган по конституционно право към Съвета на Европа, отряза мераците на Иванов и компания, като излезе със становище, касаещо внесен именно от Йорданова законопроект, според който съдия ще изпълнява временно функциите на прокурор, да може да разследва главния прокурор. Този съдия трябваше да бъде избиран от списък, одобрен от магистрати от Върховния съд. От този списък ще се избира съдия на случаен принцип. Тези магистрати, които могат да разследват главния прокурор, трябва да са поне от окръжен съд, обясняваше тогава Надежда Йорданова. Та обърканата идея явно се е сторила доста безумна и на Венецианската комисия, според която написаното не е достатъчно детайлно, и най-важното – предложените изменения влизат в противоречие с конституционните норми и решения на българския Конституционен съд. Тоест, ако бъдат приети в този си вид, те ще се окажат противоконституционни.
Точка 4 и точка 5 безспорно са хубави, умилителни, страхотни, но и крайно пожелателни, поради което не си заслужава да се отделя време за празнословия. Това са два наистина реални проблема, с които години наред никое управление не успя да се справи, за да имаме каквито и да е илюзии, че именно кабинет на малцинството ще успее да разреши. И не само. Подобни приоритети, които даже са ни сервирани под формата на обещание, трябва да са обидни за суверена, който вярно, че напоследък взе твърде алогични решения с гласа си, но пък надали е чак толкова глупав, за да повярва, че два от безспорните проблеми, които отдавна стоят през нас като общество, видите ли, ще бъдат решени от колаборацията между партии, които дори заедно не могат да формират мнозинство, нещо повече – избирателите не са им делегирали такава подкрепа.
Но да се върнем на надеждите на двете партии, които заявиха, че разчитат на подкрепа за конкретно законодателство, а в интервю от 22 ноември, Никола Минчев от ПП отговори така на въпроса как точно очакват подкрепа от други партии, без да предложат нещо в замяна: „Да осигурим управление на страната в труден момент не е нищо, напротив – много е”, което егоцентрично изказване дори не се нуждае от коментар.
Сега, дали говорим за кризисен пиар, предизвикан от разкритията за „Джемкорп”, или за отчаян опит да се доберат все пак (пак е ключовото) до управлението, е друга тема, но заявката, че „трябва да се намери някаква формула на надеждата, така че да може да има някакво управление, което да придвижи страната напред”, на фона на кризата, в която се намираме, благодарение И на действията на коалицията, включваща именно ДБ и ПП, звучи като абсолютен нонсенс.
А обвиненията им към ГЕРБ и арестът на Борисов явно вече нямат никакво значение. Очакват мафията да ги подкрепи. Надяват се даже. Протягат ръка към нея. С условия дори. И вече нямат проблем с евентуална зависимост от ГЕРБ, нещо повече – както заяви Атанасов – „който пожелае да ги подкрепи”, което може да включва и ДПС, нали така? Това са тези, срещу които от години е насочена цялата реторика на ДБ и на Христо Иванов, а отскоро – и тази на ПП и Петков/Василев. Но това са подробности, сега вече и партията на Мустафа Карадайъ е допусната като възможност за набиране на необходимото мнозинство.
И такива ми ти работи в нашата прекрасна страна, завладяна от егоцентрични формации и политици, опитващи се да ни пробутат „Правителство на надеждата” (да не говорим, че неволно човек прави асоциация с Надежда Йорданова, което тотално го потриса), опитвайки се да ни отнемат и последната надежда, че окончателно сме се отървали от въпросните партии и лица.
снимка: blitz bg
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram.
