Автор: Брендън О‘Нийл
Илън Мъск го направи. Той върна Доналд Тръмп. След като проведе анкета в Twitter за това дали Тръмп трябва да бъде забранен – най-прозрачното нещо, което компанията някога е правила, Мъск и неговите хора натиснаха няколко бутона и Доналд отново беше онлайн.
Друг е въпросът дали той наистина ще туитне отново (той казва, че няма да го направи). Независимо от това, възстановяването на акаунта на Тръмп от Мъск е голям удар срещу тираничната намеса на достойните, будни (woke), цензурирани слабоумници от Силициевата долина, които по странен начин са започнали да упражняват такава изключителна власт над това, което може да се мисли и казва през 21-ви век.
Обичайните заподозрени, естествено, са възмутени. Налице е голям рецидив на синдрома на обезверяването на Тръмп. Завръщането на Тръмп ще „потопи Twitter в още по-голям хаос“, казва CNN. Джак Уайт мелодраматично е избягал от ада на Twitter. Абсолютно отвратително, Илън – проплака този рокер, който странно се страхува от чуждите думи.
Садик Хан, лондонският Торквемада с размерите на пинчер, направи изявление, в което заяви, че на Тръмп „не трябва да се позволява да използва социалните медии“. Приятелю, за кого се мислиш? Кмет на света? Свободата на словото е жизненоважна, каза Хан. Но – винаги има едно огромно и грозно „но“, тя трябва да бъде балансирана с опазването на сигурността на другите хора, за да се защити нашата демокрация и общество. Наистина ли е необходимо през 2022 г. да припомняме на хората думите на Бенджамин Франклин, че онези, които се отказват от свободата в името на сигурността, не заслужават нито едно от двете? Хан също би забранил Франклин. Екстремист на свободата на словото? Деплатформа.
На фона на всички тези ненормални искания Тръмп да бъде забранен – предполага се, завинаги, трябва да припомним на хората колко недемократично и откровено авторитарно бе забраняването на Тръмп от страна на Силициевата долина. Това беше най-зловещият акт на цензура в социалните медии досега. И това говори за нещо.
Цензурирането на Тръмп последва миналогодишния бунт от 6 януари на Капитолия. Високомерните господари на Twitter, за които никой американец не е гласувал, постановиха, че туитовете на Тръмп за това, че няма да присъства на встъпването в длъжност на Джо Байдън и за това, че поддръжниците му не трябва да бъдат неуважавани, са хитри, тайни подстрекателства към насилие. На тази комично тънка основа те изгониха от съвременния обществен площад действащия тогава президент, за когото бяха гласували американците. 63 милиона от тях.
Това беше недопустима корпоративна намеса в демокрацията. Най-шокиращото нещо през януари 2021 г. не бяха глупавите туитове на Тръмп, а възторжените възгласи на левичарите и либералите, които се радваха, че безотговорни милиардери са блокирали човек, който е бил избран на поста от хората. Упълномощаване на капиталистическата олигархия да диктува какво ни е позволено да казваме онлайн, само за да се надцака лошият оранжев човек? Това е едно от най-глупавите неща, които привидната левица е правила от десетилетия насам.
Да, непрестанното блеене на Тръмп за това как изборите са били откраднати беше недемократично. Но цензурирането му за това, че е казал тези неща, от страна на един нов жречески елит, който е извън обсега на обикновените смъртни от електората, беше много по-сериозна ерозия на демократичните принципи. Тя беше посегателство върху фундаменталното право в една демокрация: правото на хората да видят, чуят и преценят идеите на своите политически лидери.
Мъск трябва да бъде поздравен за това, че обърна този бунт на виртуалните елити срещу свободите на масите. И той не само е върнал Тръмп. Той е върнал и един, който мрази Тръмп: Кати Грифин, комикът, който беше забранен заради фотосесия в стил ИДИЛ, в която държи окървавената глава на злия Тръмп. Ако сега Twitter е място, където Тръмп е свободен да говори, а другите са свободни да фантазират за това, че Тръмп вече не е жив, това е добре, нали? Балансирано и либерално.
Мъск също така възстанови Джордан Питърсън, чието престъпление е, че е казал „гърдите ѝ“ във връзка с времето, когато актрисата Елиът Пейдж си е отстранила, хм, гърдите. The Babylon Bee се завръща, простено за кощунството да даде наградата си „Мъж на годината“ на транссексуалната служителка на Байдън, Рейчъл Ливайн. Дори Кание (Уест) се завърна. „Не убивай това, което мразиш, / Спаси това, което обичаш“ – посъветва го Мъск.
И Меган Мърфи се завърна. Канадската феминистка и сътрудничка на Spiked беше забранена за това, че е казала „него“ във връзка с Джесика Янив, транс активистът, който се опита да накара имигрантки козметички да му епилират тестисите и който подаде жалба за дискриминация срещу тях, когато те отказаха да го направят. Трибуналът по правата на човека на Британска Колумбия отхвърли жалбите на Янив и постанови, че той е имал расистки мотиви. Според трибунала той е бил воден от желанието да „накаже жени по расови и имигрантски мотиви“. И все пак за това, че нарече този гаден човек мъж, Мърфи беше отстранена за постоянно, докато Янив продължи да пише в Туитър за размахване на пишки.
Случаят на Мърфи е идеалният пример за това колко морално безпомощна е станала цензурата в социалните медии. Ако смятате, че възмущението е в това, че Мъск не забранява хора като Мърфи, а не във факта, че Мърфи е била забранена за „неуважение“ към един предубеден тип, който се е опитвал да накара бедни цветнокожи жени да докоснат тестисите му, тогава не мога да ви помогна. Ако смятате, че фанатикът тук е феминистката, която разбира от биология, а не човекът, който се опита да смаже малките бизнеси на жените от работническата класа, защото те отказаха да се доближат до неговия „женски“ член, то за съжаление моралният ви компас е непоправим.
И все пак точно в това вярваше „полицията на мисълта“ на Twitter. Това е извратената идеология, на която са се подчинили. Това са абсурдните предразсъдъци, които бяха попили. Градският площад на 21-ви век се наблюдаваше от ревностни морални пазители, толкова покварени от кредото на уокизма, че вярваха, че е легитимно да се наказват жените за това, че наричат мъжете мъже. Колко безумно е това? Идеята, че Мъск е този, който потапя Twitter в хаос, е сюрреалистична. Twitter и без това беше в хаос – хаосът на кафкианската спирала от все по-ужасяващи актове на порицание – и сега Мъск изглежда решен да възстанови някаква нормалност.
През последните няколко седмици видяхме колко безмилостни са синеоките укорители на Twitter. Не само че ни напомниха, че са подкрепяли недемократичното цензуриране на политици и женомразкото цензуриране на жени. Сега вече знаем също, че те са били напълно наясно колко опустошителна ще бъде тази цензура за тези, които я получават.
Ние само помагаме на Twitter да прилага своите стандарти за общността, заявиха от Twittermob. Ние не цензурираме никого, той винаги може да отиде на друго място, казаха те. Те лъжат. И сега знаем, че са лъгали. През последните две седмици либералната преса е пълна със статии на „нищожества със сини тикчета“, които се тревожат как ще се справят, ако Twitter се срине. Twitter беше „жизненоважно място за връзка“, казва АОК. Twitter е бил „ускорител на кариерата“, казва един от авторите. Друга казва, че „силата на Twitter“ ѝ е дала влияние, защото „информацията е наистина мощна сила“. Една журналистка извива ръце за краткотрайното предложение на Мъск да се позволи на хората да си купуват сини тикчета с мотива, че старата система за „верификация“ е давала „елитен статут“ на някои писатели, увеличавайки тяхната културна мощ. „Къде другаде биха се обърнали те без Twitter?“, пита тя.
Така че те знаеха. Хората със сини отметки са знаели, че Мърфи и други феминистки, критични към пола, ще пострадат, ако бъдат забранени. Знаели са, че цензурираните ще се борят да се свързват и да общуват. Знаели са, че изгонването от Twitter е наистина тежко наказание през 21. век. Знаеха, че участват в изграждането на нова морална йерархия, в която благословените със „статут на елит“ със сини тикчета ще могат да говорят свободно, докато прокълнатите като фанатици и изгонените от виртуалното общество ще се борят да бъдат чути и вероятно дори да свържат двата края. Те знаеха, че това е лов на вещици. И вие искате да се ядосам на Илън Мъск? Вземете се в ръце.
Брендън О’Нийл е главен политически коментатор на Spiked и водещ на подкаста на Spiked „Шоуто на Брендън О’Нийл“.
* „Сините тикчета“ представляват система за верификация на акаунти – в Туитър, а също и във Фейсбук. Доказателство, че акаунтът наистина принадлежи на съответната личност или организация.
Превод: Димитър Петров
Изображение: WFAA
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram.