Темата за семейството и за възпитанието е винаги актуална. По нея се упражняват както общественици, интелектуалци и културтрегери, така и съвсем обикновени хора. Проблемите в семейството са много. Семейната среда е основата, върху която се възпитават децата, а от тяхното възпитание зависят съдбовните решения за бъдещето на страната и народа ни, колкото и това да ви звучи клиширано.
Преди време повдигнах темата за християнското семейство и младеж сред познати, които ми отговориха с едно изречение и ме оставиха да си помълча. Казаха ми: „Ние нито имаме семейства, нито сме християни“. Те, разбира се, имат семейства и са християни, но средата в тях явно е по-лоша, отколкото ни се иска да бъде. Поради това и се замислих. Наистина ли нямаме семейства, а и не сме християни (в живота и делата си).
Празникът Въведение Богородично е свързан с християнското семейство. През 1929 г. Св. Синод на Българската православна църква решава празникът „Въведение Богородично“ в България да се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл – ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.
Надали в днешния празник децата от училищата и детските градини ще бъдат заведени на църква. Надали ще се причастят, надали ще попият от благодатната атмосфера на храма, ще беседват със свещеник или пък ще поговорят за Бога и православната ни вяра.
Неведнъж сме говорили, а и продължаваме да говорим за агресията сред подрастващите, за тежненията, които има младежката душа и за безхаберието не само на институциите ни, но и на нас самите – като личности, които трябва да възпитават децата си в ценности и вяра.
За провала на нашата младеж днес, сме виновни ние самите. Но провалът на възпитанието идва не от провал в някакви обществени, вътрешни или идващи отвън, процеси, но от провал в семейството. Защото няма любов. А липсата на любов пък е белег за последните времена, но това е друга тема. Любовта е добродетел, а не порок и поради тази причина не трябва да се бърка със сексуалността, която е пропила обществото ни, и в която сме обградени от нея. Любовта е добродетел, която сгрява, дарява, подпомага, възвисява, повдига духа, дава му криле, съдейства и изгражда.
Семейството е наречено малка църква. По тази тема един духовник в своя беседа казва, че „Семейството – това е средство за спасение, без което мнозинството от хората, живеещи на земята, не биха могли целомъдрено да проведат своя живот. Семейството за православния човек е особен, спасителен ковчег. Ние казваме, че Църквата е новият Ноев ковчег, а тъй като семейството е малка Църква, то също е спасителен ковчег за човека, предпазващ го от греха… В брака става преобразяването на човека, разширяването на неговата личност. Човек придобива ново зрение, ново усещане за живота, ражда се в света в нова пълнота. Само в брака е възможно пълно познание за човека, виждане на другата личност. В брака човек се потапя изцяло в живота, влиза в него чрез другата личност. Това познание дава чувството за завършеност, пълнота и удовлетворение, което ни прави по-богати и по-мъдри“.
Липсата на такова разбиране у нас обаче води до „епидемията“ от разводи. За последната година разводите у нас са 10 021. Сключените бракове пък са 26 620 по данни на НСИ. И въпреки че към момента сключените са повече от разтрогнатите бракове, трябва да бъдем нащрек. В представената статистика не засягаме хората, живеещи на семейни начала, разбира се.
Денят на християнското семейство е необходим особено днес, когато сме на кръстопът на ценности. Точно в един такъв момент, в който въобще се повдига темата редно ли е някой да се снима полугол на камбанария на православен храм. Защото Денят на християнското семейство и на православната християнска младеж ще ни даде и ни дава отговора на едно такова питане. На нашата съвест остава решението дали един такъв празник може да се превърне в официален ден, в който да се отбелязват основите на обществото. Защото без тези основи сме заникъде, без път и без посока. И, за да не се превърнем в безпътници, то нека научим повече за Деня на християнското семейство и по възможност да създадем такова, за да ни бъде.
Честит празник!
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
