1944-та. В Европа се води война. Един авторитарен режим е нападнал и опустошава територията на съседна страна. Много от европейските страни и САЩ са обединени в помощта си за нападнатата страна, но в някои държави влиянието на диктаторската идеология е разделило обществото. Китай, Индия и другите големи световни сили внимателно наблюдават агресията и обмислят позициите си. В тази атмосфера, през ноември 1944, на остров Бали се събират 19 от страните с най-голямо влияние върху икономиката и политиката на планетата. Групата се нарича Г20, но страната агресор не присъства официално.
Подобно на срещата в Техеран през 1943-та, в отсъствието на агресора и много преди края на войната, световните сили се събират, за да решат какъв ще е редът след войната, каква ще е формулата на мира и равновесието в един свят, преживяващ поредното си глобално цивилизационно преобразуване.
Бали е особено място. Преди 10 години няколко седмици на този мъничък остров ми помогнаха да започна да преобръщам разбирането си за света, хората и най-вече – за времето. Тогава посрещнахме новата 1934-та година по хиндуисткия календар на ерата Шака, който има за начало 78-а година по нашия Юлиански календар. Когато навсякъде по улиците виждаш плакати и билбордове със свастика и поздравления за настъпващата 1934-а, усещането е странно. В хиндуистката традиция свастиката е свещен символ на хармонията и вечното развитие. Затова Свастика е и популярно мъжко име. Затова на всички официални сгради стои този знак, който за нас има коренно противоположно значение. Понеже балийският Шака календар е базиран на лунните цикли и отговаря на тропическия слънчев годишен цикъл, новата година е плаваща дата, близка до 22 март. Сега там е 1944-та година.
Първото нещо, което преживяваш щом вратата на климатизираното летище в Денпасар се отвори и стъпиш навън, е, че не можеш да дишаш. Поемаш дъх и се блъскаш в стена от влага. Отнема ден-два докато се научиш да дишаш в повече от 80% влага на въздуха. Ако имаш проблем със сърцето или белия дроб, можеш сериозно да се изплашиш. Преди десет години още на първата сутрин отидох да кварталния медицински център да ми премерят кръвното. Затова не бързам да се присмивам на Сергей Лавров, който с пристигането се е почувствал зле.
Второто е усещането за време. Дори и в хаоса на града или по тесните планински пътища, с безбройните мотопеди и някакви странни тесни и високи микроавтомобили имаш усещането, че всичко се случва бавно и дори понякога отзад напред. Времето ту спира, ту обръща хода си, докато също като с влагата свикнеш с новата среда и престанеш да мислиш за него.
Ден първи, понеделник – Байдън и Си
На Бали нещо може да започне с края си и да върви към началото без човек да усети прехода във времето и обърнатата перспектива. Вероятно затова неофициалната част преди срещата на Г20 започна с обобщаващо събитие. Байдън и Си влязоха в тази среща успокоени, от позицията на победители във вътрешните си битки. Си успешно сложи ръка върху властта за още един президентски мандат, вероятно пожизнено, а Байдън неочаквано за мнозина запази мнозинството си в Сената и най-важното, унижи и превърна в токсична фигура за републиканците Доналд Тръмп. Байдън и Си са провели пет видео или телефонни разговора за последните 18 месеца, но това е първата им среща „лице в лице“ в ролята им на президенти. И двамата започнаха с този израз, сякаш се бяха наговорили да подчертаят значимостта на това, че се срещат с открити лица и без маски. За разлика от членовете на делегациите им. За Си, в момент, когато в Китай назряват бунтове заради политиката на „Нулев Ковид“, това беше многозначителен жест. В тези 6 минути на първите изявления се съдържа обещание за резултата от тридневното събитие.
Какво каза Байдън:
- Всички комуникационни канали са отворени
- Да не допуснем конкуренцията да се превърне в конфликт
- Да работим заедно по световни проблеми, които изискват съвместно сътрудничество в светлината на конференцията за климата (COP27) в Египет.
На пресконференцията, последвала повече от тричасовата среща, Байдън започна с ясното заявление, че нова Студена война няма да има.
Какво каза Си:
- Народите ни и международната общност очакват отношенията ни да се развиват
- Трябва да работим с другите страни, за да осигурим световен мир
Си подчерта, че те са лидерите на двете водещи световни сили. Ако някой се е колебал за кои два политически полюса говореше в речта си на последния конгрес.
Но когато бяха публикувани прессъобщенията на двете страни, текстовете съдържаха основни различия. Интерпретацията на темата за Тайван има интересни нюанси – американците твърдят, че са отстоявали необходимостта от прекратяване на агресивните действия на Китай, а китайците пишат, че независимостта на острова е несъвместима с мира и стабилността в протока и Байдън не поддържал независимостта на Тайван. Темата за Украйна също е описана по доста различен начин в двата документа. Китайците казват, че в една война няма победители и победени и незабавно трябва да започнат мирни преговори. Белият дом поставя акцент върху съгласието, че в никакъв случай не трябва да се допуска употреба на ядрено оръжие – теза, която не е недвусмислено изведена в китайското прессъобщение. Макар двете страни да имат допирни точки по въпросите на икономиката, китайците яростно се противопоставят на ембаргото върху износа за САЩ на полупроводници и чипове. Имам подозрение обаче, че дори и по тази тема по-скоро е постигнато споразумение. Иначе как човек да си обясни факта, че буквално часове по-късно един от най-консервативните борсови магьосници, Уорън Бъфет инвестира 4 милиарда долара в тайванския производител на чипове TSMC.
С две думи, разбраха се да водят активен диалог като двете сили, поели отговорността за равновесието в един нов свят. Затова и беше обявено, че Антъни Блинкен предстои да посети Китай. Някога, след „седмицата, която промени света“ и срещата на Никсън и Мао през 1972г. в Китай, започнаха совалките на Кисинджър и именно от тези негови пътувания се роди днешната икономическа суперсила Китай.
В това време в Анкара директорите на ЦРУ Уилям Бърнс и на руския Съвет за външно разузнаване Сергей Наришкин се срещнаха, за да обсъдят предотвратяването на употребата на ядрено оръжие и освобождаването на американски граждани, задържани по различни поводи в Русия. Дали са имали и друга задача да обсъждат условия по замразяване или спиране на войната в Украйна? Казаха, че не са. Но как човек да вярва на разузнавачи. Украинският външен министър Кулеба и генерал Залужни побързаха да заявят, че Украйна няма намерение точно сега да обсъжда примирие и ще се борят докато имат сили за освобождаването на цялата страна.
Ден втори, вторник – Зеленски и Лавров
Apurva Kempinski Hotel се намира на това удължение на острова на юг от столицата Денпасар, където са всички туристически комплекси. Да си бил само в тази част на Бали е все едно да си посетил Слънчев бряг и да си мислиш, че си бил в България. Трябва да се загубиш по криволичещите планински пътчета нагоре към спящия вулкан на връх Батур или брега на север откъм Балийско и Яванско море, или протока към Ломбок. Но лидерите на Г20 бяха дошли по друга работа – конференцията „Recover together, recover stronger“ (Възстановяваме се заедно, възстановяваме се по-силни).
При всичките прегръдки и приказки около масата на конференцията и множеството работни групи, едно изказване напълни със смисъл и измести фокуса на събитието към себе си. В близо 20-минутното си видеовключване Володимир Зеленски изложи своята формула за мир. Десетте точки на Зеленски не са само практични стъпки за разрешаването на военния конфликт, а отговор на повечето глобални въпроси, които срещата на групата, която той упорито наричаше Г19, имаше намерение да обсъжда.
Формулата за мир на Зеленски:
- Ядрена безопасност – Запорожката АЕС трябва да мине под контрола на МАГАТЕ и украинската страна. Зеленски предложи МАГАТЕ да контролира всичките 4 АЕС в Украйна с техните 15 реактора.
- Продоволствена безопасност – Продължаване на програмата за износ на зърно и увеличаване на обхвата ѝ, независимо от изхода от войната. Предложи всяка страна, която поиска, да се включи в програмата Grain from Ukraine, като така да осигури производството на храни, от които се нуждае и да допринесе за следвоенното възстановяване на самата Украйна.
- Енергийната безопасност – Русия се опитва да превърне студа в оръжие срещу милиони хора. Украйна не може да изнася своята електроенергия в съседните страни, с което да помага за тяхната енергетична независимост от Русия. Поканена е мисия от експерти на ООН да посетят разрушените обекти на критична енергийна инфраструктура, за да оценят нуждите за възстановяването им. Трябва да се намерят решения, които да предпазват света от използването на енергоресурсите като оръжие. Това включва и регулирането на цените на енергоносители в една световна система.
- Връщане на всички пленени и депортирани – Има потвърден списък от 11,000 насилствено депортирани деца и това е само част от десетките хиляди други деца, изведени насилствено от Украйна. Като се прибавят стотиците хиляди депортирани възрастни, това се превръща в тежка хуманитарна катастрофа, причинена от войната. Зеленски няма доверие на Международния Червен кръст и искреността в усилията им да достигнат до лагерите, в които са затворени пленените и депортирани украинци. Има нужда от нова организация за грижата за тези хора, така че пленниците да бъдат разменени на принципа „всички срещу всички“ и депортираните до един да се завърнат по родните места.
- Прилагане на статута на ООН и възстановяване на териториалния статут на Украйна, съгласно чл.2 от Хартата на ООН. Русия трябва да се съобрази с териториалната цялост и официалните граници на Украйна.
- Извеждане на руските войски и прекратяване на военните действия.
- Справедливост – Само до днес има потвърдени 430 убити деца във войната. Само деца. А колко още са убитите и погребани в масови гробове хора, тепърва ще става ясно. Какво ще се открие в Мариупол? Зеленски настоява за образуването на Специален съд за разследване на военните престъпление и създаване на международни механизми за възстановяване на щетите от войната.
- Екологични цели – Милиони хектари гора са подложени на обстрел. 200,000 хектара украинска земя са покрити с мини и невзривени снаряди. Повече от 6 милиона животни са убити и непогребани. Само убитите делфини в Черно море са повече от 50,000. На екологичната среща (COP27) в Египет е предложил създаването на платформа за оценка на щетите – отровената вода, атмосфера и земя на Украйна.
- Недопускане на ескалация – Създаване на ясни механизми и договорености за безопасност на Украйна за предотвратяване на подобна агресия в бъдеще. Организиране на международна конференция по въпросите на безопасността и архитектурата на мира.
- Фиксиране на края на войната – Когато всички условия бъдат изпълнени, трябва да бъде подписан документ за определяне на края на войната.
По време на това изказване Лавров стоически слуша и не напусна залата, както мнозина предполагаха. Но на събраните в зала или фоайе на хотела група руски журналисти обясни, че това русофобско изявление е напълно нереалистично и Западът е отговорен за „хибридната“ по думите му война в Украйна. Особено болезнено е приел руският външен министър сравнението на освобождаването на Херсон с десанта в Нормандия, който по думите на украинския президент е бил преломно събитие входа на Втората световна война. И то наистина е такова. Но нашето поколение, възпитано в социалистическата съветска историческа доктрина, е приучено, че има едно единствено повратно събитие и това е битката за Сталинград. Което също е вярно. В една петгодишна световна война винаги има повече от едно събитие, обърнало хода на историята. Зависи кой пише тази история.
По време на срещата на външните министри Сергей Викторович имаше повече свобода на действие. Той напусна срещата по време на речта на германската външна министърка Аналина Бербок. Пропусна онлайн включването на Дмитро Кулеба и речта на Антъни Блинкен. Каза си неговото, но избегна да слуша критиките. Признавам, че изпитвам съжаление към Сергей Лавров и Мария Захарова. Това са професионалисти, които ме впечатляваха преди години с интелигентното си поведение. Но когато приемеш да се превъплътиш в неблагодарна роля, образът може да погълне актьора.
Недовършената вечеря на Лавров
Официалната част от деня завърши с гала вечеря. Президентът на Индонезия и съпругата му посрещаха гостите, мнозина от тях като Нарендра Моди, Си Дзинпин и Риши Сунак, пременени в ярки цветни ризи със знака на конференцията. Когато на пътеката стъпи Сергей Лавров, облечен в същата цветна риза, вместо Джоко Видодо го чакаше външната министърка Ретно Марсуди. Джо Байдън изобщо не се появи, вероятно защото и той като Лавров предния ден, спомена на пресконференцията, че е леко настинал. Последва впечатляваща музикална програма от близо час, на която Антъни Блинкен и Си Дзинпин искрено се наслаждаваха. Веднага след края на шоуто камерите хванаха председателя Си и съпругата му, които бяха станали и се сбогуваха видимо доволни с индонезийския домакин. Всички се оживиха и се скупчиха около безспорния нов силен лидер на света. Си и Моди дълго разговаряха в царящата около тях суматоха. Дори Макрон и Мохамед Бин Салман, които оживено дискутираха седнали един до друг на масата, станаха, приели знака, че е време вечерта да приключи. Бавно гостите започнаха да се разотиват.
Моди си правеше последни снимки за спомен, докато в същия момент няколко коли приближиха руския правителствен Ил-96 на летището в Денпасар. Още облечен в цветната брандирана риза, Лавров и придружаващите го се качиха на самолета. Явно по време на програмата беше решил или му бяха съобщили, че трябва незабавно да напусне, защото с каквато и скорост да са се движили колите от хотела до летището има поне половин час път. Лавров се измъкна докато близо 100 крилати ракети Х-101 и Х-555 падаха над Киев, Лвов, Харков, Кривой рог и други градове. 73 ракети и много от дроновете са били свалени, но част от тях са стигнали цивилните си цели. Към три следобед, точно когато Лавров се качваше на самолета си в Бали, две ракети паднаха във вътрешността на Полша и убиха двама души. След предишното отмъщение за удара по кримския мост и последвалия ракетен дъжд на 10 октомври, явно и сега Кремъл отмъщава за нещо. Дали заради изказването на Зеленски или заради проекта на декларация на Г20, осъждаща войната, който вече е бил в ръцете на руската делегация, някой ден ще разберем. Но нито тази демонстрация на гняв, нито бягството на Лавров помагат на руската позиция да намери повече поддръжници.
Ден трети, сряда – залез или изгрев
Сутринта започна с организираната от Байдън кризисна среща с лидерите на Германия, Франция, Канада, Великобритания, Италия, Испания, Холандия, Япония и председателя на Европейския съвет, Шарл Мишел. Джо Байдън се опита да бъде предпазлив в коментара за ракетите достигнали граничното полско градче Пшеводов, като предположи, че е малко вероятно да са изстреляни от руска територия и е възможно това да са ракети на украинската ПВО, изстреляни да прихванат руското нападение над близкия Лвов.
Отделно от тази непредвидена работна среща, в рамките на официалната програма беше обявено, че пълният текст на декларацията от повече от 1,100 страници е бил приет. „Изненадващо единодушно“, според канцлера Шолц. Очевидно редакции са правени до последния момент. Без съмнение всички страници са важни, но същината се съдържа още в първата. Лидерите на Г20 заявяват, че „осъждат най-категорично“ агресията на Русия срещу Украйна. В декларацията се казва, че „повечето(!?) членове категорично осъждат войната в Украйна“ и подчертават, че тя „причинява огромни човешки страдания и изостря съществуващите слабости в световната икономика“. Декларацията е била приета от всички членове на Г20 без никакви промени от проекта, обсъждан предния ден. Както Лавров спомена на своята среща с руски журналисти във вторник, по настояване на руската страна е добавено уточнението, че има „други възгледи и различни оценки на ситуацията и санкциите“.
Въпреки задоволството на говорителя Песков от умерения тон, ако с ракетните атаки Путин е целял да разбие анти-военното обединение на повечето световни лидери по време на срещата на Г20, изглежда не му се е получило.
Малко след 2 часа следобед Байдън се качи на Air Force 1. Близо час по-късно срещата беше закрита с официално заседание. Точно в 3 часа следобед президентът Джоко Видодо предаде символично домакинството на Г20 за 2023г. на индийския премиер Нарендра Моди.
След няколко месеца в Бали ще празнуват новата 1945-а година. Денят преди Нова година се отбелязва с шумните Ого-ого шествия на чучела на демони, и сред фойерверки и дандания, в края на деня горят тези картонени демони. В самия празничен ден Ниепи или „ден на тишината“, от 6 сутринта до 6 на другата сутрин хората си стоят по къщите и мълчат в пълна тишина, за да не ги чуят злите духове и да подминат острова им. Какво ли ще е станало със света рано сутринта на 23 март 1945-а? Дали за новия свят това ще е начало или край, залез или изгрев? Всичко това или нищо от това?
снимка: G20 Indonesia
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
