Два взрива от руски ракети са били регистрирани на територията на Полша, в село Пшеводов, което се намира на около 20 км от украинската граница. Това съобщиха вчера вечерта световните агенции. Вследствие на ударите двама души са загинали, а полските власти са свикали Съвета за национална сигурност. Външното министерство на Полша е привикало руския посланик в страната, настоявайки за „незабавно и детайлно обяснение”, съобщава AP.
„Важно е всички факти да бъдат установени”, каза междувременно Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след разговор с полския президент Андрей Дуда. Среща между посланиците на страните членки на Алианса е насрочена в спешен порядък днес. В същото време с държавния глава на Полша се е свързвал и Джо Байдън, който участва в провеждащия се форум на Г20 в Индонезия. Френският президент също е установил контакт с властите във Варшава. Еманюел Макрон е информиран за случващото се, заяви неговият говорител. С държавния глава на Полша се е чул и новият британски министър-председател Риши Сунак.
Междувременно бившият съветник към Кремъл Сергей Марков твърди, че Пошла, покрай „своята арогантност и самоувереност”, е започналата Втората световна война, предупреждавайки, че Варшава сега може да инициира и Третата световна война. Това е една от малкото, макар и неофициални реакции, които има откъм Москва към този момент. В руските социални мрежи се развива тезата, че въпросните ракети са „британска провокация”. Съществува и паралелна версия: това са били ракети на украинското ПВО, взривили се на полска територия. Властите в Киев не разрешават енигмата, когато заявяват, че взривовете са причинени от руски ракети (но такива са налични и в арсенала на Украйна). Все пак Киев определи като „конспиративна теория” всяка трактовка, която свързва инкасираните удари по полска територия с Украйна. Кремъл и руското външно министерство все още нямат позиция по създалия се казус, но от ведомството им по отбраната вече заявиха, че от страна на руските въоръжени сили не са били извършвани удари до украинско-полската граница.
Така или иначе, въпросната ситуация предполага разглеждане от няколко ракурса.
На първо място, има значение дали ударите са били целенасочени или става дума за „заблудени” ракети. В подкрепата на второто има два фактора. Единият е, че въпросните инкасирани поражения на полска територия се случват в рамките на най-интензивния руски обстрел по цели на енергийната инфраструктура на Украйна от началото на войната, в рамките на който са били използвани поне 100 ракети. Вторият касае пословичната неточност на руския арсенал (последното предполага, че ракетите са се отклонили от целта си).
На второ място, ударите по територията на държава-членка на НАТО провокират темата за разглеждането на това кой член от договора на Алианса може да бъде активиран. Член 4 гласи, че „страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях”. Член 5 постановява, че „страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях… ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора…”.
Доколкото все още има достатъчно много неясноти по регистрираните удари срещу Полша – дали те са били изстреляни от Русия (предвид това, че използваните руски ракети не изключват арсенала на Украйна ) и доколко полската територия е била търсената или колатерална цел – е трудно да се предвиди каква ще бъде реакцията на НАТО. На този етап е показателно, че властите във Варшава по-скоро мислят в посока на активирането на чл.4 от Договора на Алианса, който, макар да не го заявява експлицитно, все пак допуска наличието на инцидент, а не обезателно на координиран и умишлен акт, кореспондиращ с конвенционално военно нападение. Но това не трябва да служи като утеха в Москва, особено ако този епизод послужи като претекст на НАТО да увеличи обема на подкрепата си за Киев (предоставяйки на Украйна ракети с по-голяма далекобойност или дори налагайки no-fly zone в западната част на страната). Такова развитие на обстоятелствата в Украйна не обещава нищо оптимистично нито за Русия, нито за Владимир Путин.
Така или иначе, ракетните удари по полска територия са поредното свидетелство, че цената на конфликта далеч не се заплаща само от Киев и Москва (повишаването на цените на енергоносителите и зърнената криза в световен мащаб са показателни за това). И ако на територията на Молдова също да са падали руски ракети, то в случая на Полша говорим за държава-членка на НАТО и за човешки жертви. Именно Алиансът – независимо дали ударът е бил целенасочен или инцидентен – трябва недвусмислено да покаже на Русия, че точно тя е виновна за подобна ескалация на напрежението. От реакцията на НАТО днес спрямо падналите на полска територия конвенционални ракети ще зависи това дали утре Москва – в пристъп на отчаяние – няма да реши да използва тактически ядрени такива на украинска.
Изображение: Serious Topics
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
