На междинните избори в САЩ всичко бе „нарисувано” за консервативна победа. При това, внушителна, определяна в медиите като „червена вълна” (заради партийния цвят на Републиканската партия).
За подобен сюжет, оптимистичен за GOP (Grand Old Party), имаше много предразполагащи фактори. Обикновено партията, която се намира в опозиция на изпълнителната власт, а в случая това бе Републиканската, често успява да възстанови позициите си, печелейки контрол върху едната или направо двете камари на американския Конгрес. Едни от най-внушителните последни „червени вълни” се случиха по времето на Барак Обама: през 2010-та г., когато републиканците увеличиха присъствието си в Камарата на представителите с цели 63 места, както и през 2014-та, когато GOP спечели нови 9 позиции в Сената. За сравнение, нищо подобно не може да се очаква като резултат от вота тези дни, но за това след малко.
Подобно балансиране на властта – ако едната формация контролира изпълнителната, то другата да има водеща роля в законодателната – произтича от разбирането на янките, че не е добре и хлябът, и ножът да бъдат в едни и същи ръце. Наред с това, когато една партия управлява, е нормално тя да обира и съществуващите във всяка властова хронология негативи.
Но за внушителна победа за GOP имаше и други фактори, този път от текущ характер. Това са рекордно високата инфлация, цените на горивото и на основните хранителни стоки – всичко това удряше по имиджа на Демократическата партия, имаща контрол не само върху Белия дом, но и върху двете камари на Конгреса. На този фон, когато американците се сблъскваха с проблеми от практическо естество (всеки екзит пол във вечерта на изборите показваше, че основната референция на избирателите, когато са упражнявали правото си на глас, е било отношението им към икономиката), президентът Джо Байдън реши да заложи на послание, адресиращо опасността пред демокрацията. В своето мнозинство хората, анкетирани от социолозите, казваха, че страната им не върви в добра посока. Но опасностите янките виждаха, на първо място, в икономиката на страната, а не толкова в качеството на демокрацията й. С други думи, на изборите, в които хората се вълнуваха от състоянието на джобовете си, демократите ги занимаваха с качеството на демокрацията и абортите (покрай това, че междувременно Върховният съд на САЩ разреши на отделните щати да забраняват абортите). Апропо, в контекста на темата за ключовите лозунги, Доналд Тръмп също стоя ирелевантно, опитвайки се да направи посланията на GOP заложник на настояването му, че изборите през 2020-та година са били откраднати. Така американците, бъркайки в джобовете си, вместо да виждат нещо удовлетворително, ставаха свидетели на ощипаните кахъри на демократите за демокрацията и протяжния хленч на Тръмп за изборите.
Въпреки всички предпоставки за грандиозен успех, GOP не успя да регистрира резултатите, които очакваше. Републиканската партия спечели Долната камара (макар и не с мнозинството, на което се надяваше), но това се очакваше и де факто бе планът минимум за консерваторите. Истинската битка на тези междинни избори касаеше подредбата на Сената. Към момента на писането на този текст, нейният изход все още не е ясен, доколкото резултатите от Невада, Аризона и Джорджия, която ще проведе своя балотаж през следващия месец, все още са твърде близки, за да ни покажат окончателната картина. От тези три щата, GOP трябва да спечели две места, за да получи контрол и върху Сената. Ако републиканците се сдобият с едно, а демократите с две места, то тогава в Горната камара на Конгреса на САЩ ще има паритет от по 50-ма сенатори от двете формации. В такъв случай обаче гласът на вицепрезидента от Демократическата партия Камала Харис ще даде мнозинството на въпросната формация. Тоест ситуацията в Сената ще бъде точно такава, каквато бе досега.
Ако все пак Републиканската партия успее да надделее и в Сената, а междувременно вече си е осигурила контрол и върху Камарата на представителите, то това ще е неоспорима победа за консерваторите. Да, това няма да е вълна. Може би няма да е и това, което Демократическата администрация и Конгрес заслужаваха. Но ще е достатъчен успех, на основата на който GOP да подчертае дебело, че политиката на демократите е отхвърлена от американците, и да атакува Белия дом след две години.
Но и да не получи мнозинство в Сената, със своето такова в Камарата на представителите Републиканската партия ще успее да прекърши дневния ред на демократите. Последният, ако може да бъде обобщен с три думи, би бил следният: харчове, харчове, харчове. Красноречив пример за последното бе прокараният през август месец Закон за намаляване на инфлацията (на стойност 750 млрд долара), всъщност предвиждащ субсидии и разхищения за редица сфери като здравеопазването, данъците и климатичните промени. Този закон стана възможен вследствие на демократическите мнозинства в двете камари на Конгреса, като в Сената той мина отново с гласа на Камала Харис (51 демократа срещу 50 републиканеца). Но с новото консервативно мнозинство в Камарата на представителите подобно нормотворчество вече просто няма да бъде възможно. Дори и демократите да си съхранят контрола върху Сената, те няма да могат да прокарват законодателство, което да не отчита предпочитанията на републиканското мнозинство в Долната камара. Оттук двете формации – тази на слона и онази на магарето – ще бъдат принудени да търсят някакъв компромис.
Но каквото и да се случи с партийната подредба на Сената, дори и при победа на републиканците в Горната камара, това не бива да заобикаля въпроса защо все пак прогнозираната „червена вълна” не успя да се реализира. Анализ в тази посока не би бил възможен без слона в партията на слона – Доналд Тръмп. Все пак именно бившият президент е най-големият фактор в идеологическата и кадрова политика на GOP.
Самият Тръм произнесе неговата равносметка след вота. „Макар по някакъв начин вчерашните избори да бяха разочароващи в определена степен, от лична гледна точна те бяха много голяма победа – 219 ПОБЕДИ и 16 загуби като цяло – Кой се е справял някога по-добре от това?”, написа в Truth Social бившият ръководител на Белия дом и лидер на MAGA (Make America Great Again) движението. В този пост той има предвид хората, подкрепени от него като кандидати за Долната и Горната камара на Конгреса, както и за губернаторските места.
Тези думи, разбира се, са такива на политик, който се готви тези дни да обяви дали отново ще се кандидатира за президент на изборите през 2024-та година. Преобладаващото мнозинство от тези 219 кандидати на Републиканската партия обаче щяха да спечелят с или без неговата подкрепа, доколкото това е специфика на районите и щатите, от които те се кандидатират (с две думи, „червени” топоси като Алабама например). Истинската равносметка от фактора Тръмп може да се види в оспорваните (така наречените суинг) места.
И тук бившият президент има с какво реално да се похвали. В Охайо например, подкрепеният от него кандидат за сенатор Джей Ди Ванс успя да надделее над своя демократически опонент. Към момента с успех могат да се увенчаят и кандидатите за Сената на Тръмп от Невада и от Джорджия (където, повтаряме, предстои балотаж; интересното в Джорджия обаче е, че местните кандидати за локалната власт, които са във враждебни отношения с Тръмп, успяха вече да спечелят, включително и губернаторското място). Протежирани от бившия президент претенденти – било за Долната или Горната камара или за губернатори – сполучиха и на други интересни места (може би Северна Каролина си заслужава да се сложи пред скоба).
За влиянието на бившия президент ще е показателно какво ще се случи в една Аляска, макар и не суинг щат, където двама републиканци, единият от които „за”, а другият „против” Тръмп, си оспорват мястото за сенаторската квота от щата.
Но равносметката не е еднозначнa. В Пенсилвания, която бе „черешката на тортата” в изборите за Сенат, подкрепяният от Тръмп кандидат Мехмет Оз загуби конкуренцията с екстравагантния кандидат на демократите. И ако GOP не успя да реализира „червена вълна” в национален мащаб, то това направи Рон ДеСантис във Флорида, печелейки губернаторското място в щата. Това той постигна размазващо, с почти 20% преднина пред демократическия си опонент, и без да търси подкрепата на бившия ръководител на Белия дом. Тръмп впрочем си позволи да атакува новата републиканска звезда от Слънчевия щат, вероятно виждайки в него конкурент за президентската кандидатура на GOP.
В този смисъл, не само контролът на Сената ще се реши от резултатите в Невада, Аризона и Джорджия, но и това в каква степен факторът Тръмп помага или пречи на GOP. Напълно възможно е отговорът да не е еднозначен. Все пак подкрепата на бившия президент за конкретни кандидати в рамките на първичните избори на Републиканската партия е определяща. Ако в праймарис не носиш печата на одобрението на MAGA движението, губиш. Но на националния вот срещу демократите нещата стоят по-различно: там за независимите избиратели и републиканската периферия Тръмп може да е противопоказен фактор (така че първите да подкрепят умерен/поносим демократ, а вторите да не бъдат мотивирани да излязат да гласуват). Републиканският естаблишмънт, доколкото той все още съществува, предупреди и на тези избори: не превръщайте първичните избори на партията в състезание на това кой е по-тръмпист, а гласувайте за кандидати, които ще могат да победят демократите на националния вот. Логиката е ясна: желанието за налагането на тесния тръмпизъм ще ни доведе до победата на широкия либерализъм на демократите.
Тогава помага или пречи Доналд Тръмп на GOP?
Както стана дума, ако отговорът в Охайо е „помага”, то този в Пенсилвания е „пречи”.
И ако контролът върху Камарата на представителите ще преустанови харчовете на демократите, то с това не трябва да се изчерпва деятелността на републиканците. Те имат да вземат тежки решения до 2024-та година, когато са президентските избори. Още повече, че консерваторите в САЩ дължат на избирателите си една „червена вълна”.
Изображение: ABC News
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
