„Спаси София“ става партия, за да участва в местните избори. „Нашият фокус е столицата, няма да участваме на национални изброи“, заяви Борис Бонев, който оповести решението си с отворено писмо до софиянци. Акцентът е, че това се налага, защото жителите на столицата очаквали на политическия небосклон да се появи формация, „която успешно ще се справи с наследството на сегашното управление и ще направи София европейска столица, в която всички живеем добре, и с която истински се гордеем”.
В последвало гостуване по nova, Бонев допълни, че „предвид тежкото наследство на ГЕРБ след 17 години несправяне със задълженията да управлява столицата качествено” би било изключително безотговорно да не се случи обединение на всички демократично и прогресивно мислещи сили в София.
Разбира се, нищо ново и неочаквано не чухме – промяната и подобрението, както неизменно свикнахме да чуваме в последните години, се разбира като всички срещу ГЕРБ. Доколко тово мото е работещо, е отделен въпрос, но Бонев би трябвало добре да го преосмисли, защото в момента берем плодовете на тази промяна, а самата дума вече е с отрицателна конотация.
Както Бонев винаги е декларирал, за него „ляво” и „дясно” са просто клишета, натъртва го и в писмото си към софиянци. В участието си по nova той призова за общо явяване на „Демократична България”, „Продължаваме Промяната” и „Спаси София”, като не пропусна обаче да уточни, че начело на София трябва да бъде човек, който познава и е работил за града, което означава, че не би направил компромис с фигурата, която това евентуално обединение трябва да издигне – тоест негова милост.
ДБ
На последните местни избори, съдейки по резултатите, ако ДБ и „Спаси София” се бяха явили заедно, техният общ кандидат щеше да е на балотаж. Но хората на Христо Иванов предпочетоха да издигнат свой кандидат – Борислав Игнатов, който едва докрета до 12%. Някогашният син бастион София, отдавна вече не е сигурен за Иванов и сие, а проблемът вероятно идва от факта, че ДБ коалицията е всичко друго, но не и дясна.
По всичко личи, че надали и сега ДБ ще подкрепят Бонев. Както се говори, те отдавна имат не един, а поне две силни (предимно според тях) фигури. Това са много харесваните в средите им: безспорният номер едно по симпатии, а именно кметът на „Слатина” Георги Илиев, както и кметът на „Средец” Трайчо Трайков. И надали на хората на Христо Иванов сериозно им минава през акъла опцията да подкрепят Бонев. И не просто да го подкрепят, а да са сред няколкото партии, които ще го издигнат.
Да не забравяме и че гласувалите на миналите избори за Бонев, на балотажа избраха да подкрепят Мая Манолова пред Йорданка Фандъкова. А макар Бонев да заявява, че не харесва понятията ляво и дясно, доста от идеите му са по-близки до лявото, както явно мислят и избирателите му.
Всъщност не сте ли забелязали, че това е актуалният начин да кажеш, че си ляв. Нещо от типа на: „не робувам на остарели виждания като ляво и дясно“, или: „не е най-важното като какъв се определяш“, и т.н. Направиха го Асен Василев и Кирил Петков, прави го и Борис Бонев. Вероятно защото просто ги е срам да си признаят, че са леви.
В интерес на истината, немалка част от избирателите на ДБ също подкрепиха Манолова на балотажа. Нещо, което се знаеше от по-рано, след като Фандъкова тогава лично отиде до централата на коалицията преди балотажа, за да потърси подкрепа от ДБ, която обаче и беше отказана. И макар от ДБ определящите се като десни избиратели да обвиниха на миналите избори Бонев, че е разделил „демократичния” вот, те самите заложиха на предвидимо куц кон в лицето на абсолютно непопулярния Борислав Игнатов.
Добре познаващ ДБ и реториката им, този път Бонев побърза да се презастрахова, уточнявайки: „Би било безотговорно да не се случи обединение от всички демократични сили в столицата. „Спаси София“ е организация, която повече от десетилетие функционира в столицата, не сме се появили днес, за да цепим вота”.
Та този път няма да наблюдаваме нещо по-различно, и въпросът дали хората на Христо Иванов биха преглътнали гордостта си, заставайки зад Бонев като кандидат за кмет, е по-скоро риторичен. Истината е, че губещите – без значение дали подкрепят или не Бонев, ще са отново градската ексдесница.
ПП
Вероятността „Продължаваме промяната” да издигнат свой кандидат, клони към нула. Поне това е най-логичното, защото те просто нямат човек, запознат поне малко с проблемите и спецификата на столицата. Е, знаем, че при тях никога нищо не е окончателно или разумно… Освен това, ако наистина смятат да продължат участието си на политическия небосклон, може и да решат да се тестват на местни избори. Може и да привлекат някоя популярна местна муцуна, разочарована от ДБ например. А може просто да са си повярвали, че приличният резултат на парламентарните избори, е достатъчна индикация за самостоятелно явяване и за кметското място в София.
Но в действителност техният профил, както и заявката „няма ляво, няма дясно“, почти изцяло се припокрива с този на Бонев. Ако можем да дадем определение – Бонев е местният изчегъртващ, чиято реторика е почти изцяло базирана срещу ГЕРБ. Та доста по-вероятно е ПП просто да ударят едно рамо на „Спаси София”.
Популист ли е Борис Бонев?
Един от основните упреци срещу него е именно този – казва това, което всички искат да чуят, назовава видими от всички проблеми, но решенията, които предлага, са просто обещания и общи приказки.
Факт е, че бъдещата партия има „План за София” – по думите му – „най-широкообхватната и конкретна предизборна програма в съвременната история на столицата. В центъра му е гражданинът на София!”.
Че е широкообхватна – спор няма. Подробна е – да. Но конкретна дали е, доста спорно е. Всичко е пожелателно – ще направим повече пешеходни зони, ще направим нови игрища, повече паркове, градинки, ще подменим настилката, ще въведем експресни линии, ще построим паркинги – да не изброявам точка по точка програмата, но със сигурност няма нито един човек, който да каже, че обещаните неща са лоши. Напротив, прекрасни са! Според Бонев, пари имало. Отиваме на точката „бюджет и финанси” в Плана, в която обаче обещанията и пожеланията продължават – отново няма нищо конкретно. Тоест какво искат да направят има, да, но няма обяснение как и дали въобще е възможно в обозримо бъдеще – все пак избирателите се надяват каквато и да е положителна промяна да бъде реализирана в техния живот, а не след едно или две поколения.
Ако тръгнем да оборваме едно по безспорно приятните за ухото и окото обещания, ще стигнем до нови проблеми. Повече пешеходни зони – как точно да са преобладаващи, при положение, че София е държава в държавата, почти 1/3 от цялата страната е тук, почти всяко семейство е с две коли, хиляди бизнеси са съсредоточени тук. Добре, казва Бонев, ще построим паркинги, за да може хората да се придвижват предимно с обществен транспорт. Хубаво, но тук опираме до най-важното – огромна част от подходящите за целта места не са общински, а са на частници. Проблемът с презастрояването също е подобен – лесно е да се каже тук няма да се строи или защо строим блок, а не направим парк примерно, но ако земята е частна, решението е на собственика, не на кмета.
„Иновации и умен град” е точка от Плана, която за пореден път доказва, че според Бонев, проблем с парите няма. Просто са изброени полезни практики от други европейски и световни градове, като обаче за всяка от тях, се изисква сериозна инвестиция.
Добре е да мислим трезво – не става просто с искам, нито с общи приказки. Защото огромна част от изброеното в Плана на „Спаси София” е предимно пожелателно. Няма отговор как ще го направим, откъде ще вземем средствата, как ще го приложим на практика, как ще го внедрим в столицата.
И между всички важни неща, някои от които наистина касаят крайно наболели въпроси за решаване – например проблемът с паркирането, Борис Бонев и екипът му са вмъкнали и любимите им, но в никакъв случай приоритетни теми – още велоалеи, система за наемане на колела, водно охлаждане на спирките през лятото…
Общо взето, безкрайно утопичен план, който (което никъде не е посочено) ще изисква много финанси, много време, много от всичко. Изброени са неща, които със сигурност ще направят София по-хубава, но липсва степенуване, липсват подробни разчети. Звучи наивно, да не употребя друга дума.
Все пак Бонев подчерта, че основните приоритета са няколко – как ще бъдат управлявани парите на хората и да има повече средства за инвестиции най-вече в кварталите – саниране на блокове, изграждане на паркинги, удобен градски транспорт. „Това са мерки, които работят в цял свят”, допълни той. Това обаче не са мерки, това отново е просто изброяване на неща, които иска да направи, ако стане кмет. По-точно – неща, които всеки софиянец и всеки живущ в столицата, и на сън да го пипнеш, знае, че са необходими. Къде е спорът тук, по какво се различава изброеното от Бонев, от това, което например присъства в програмата на Фандъкова?
Важният въпрос не е какво, а как. И логиката не може да е, както някои се опитват да внушат – ами видяхме, че ГЕРБ не се справят добре, затова нека да пробваме с някой друг. Този сценарий вече е писан и сме го играли, поради което в момента се намираме в тази безпрецедентна политическа и институционална криза.
За едно със сигурност е прав Бонев – „София не е малка хапка”. Можем да допълним – и не е хапка за всяка уста.
снимка: spasisofia
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
