Автор: Андрий Загороднюк
Анонсът на Москва от 9 ноември за общо изтегляне от Херсон е още едно потвърждение, че Владимир Путин губи войната. Разбира се, самата битка за Херсон все още не е приключила. Предстоят дни, а може би и седмици на нови боеве, докато десетки хиляди руски войници се опитват да се изтеглят в боен ред от силно укрепените отбранителни позиции. Напълно възможно е това да се превърне в разгром, тъй като отделни групи руски войници се опитват да се спасят.
Украински официални лица реагираха на новината за решението на Русия да се изтегли с повишена предпазливост, което отразява опасенията на Киев, че Кремъл може да се опитва да вкара украинските войски в добре подготвен капан. Въпреки това вече е очевидно, че битката при Херсон ще завърши със знакова украинска победа, която ще има сериозни последици за по-нататъшното развитие на войната.
Поредното руско отстъпление не е изненада. Напротив, през последния месец наблюдателите забелязват все повече признаци за подготовка за изтегляне. Командните пунктове на руската армия бяха преместени отвъд река Днепър заедно с войници, военно оборудване, елементи на окупационната администрация и дори артефакти от местните музеи. Междувременно наскоро назначеният командващ руските сили в Украйна генерал Сергей Суровикин подготви руската общественост за шока от отстъплението, като в средата на октомври предупреди за „трудни решения“ през следващите седмици.
От военна гледна точка отстъплението със сигурност има смисъл. През последните месеци руската позиция на западния бряг на река Днепър ставаше все по-уязвима, тъй като украинските сили постепенно завземаха села и отбранителни позиции по протежение на разширената фронтова линия, като същевременно се насочваха към жизненоважната руска логистика, нанасяйки многократни удари по мостовете над Днепър, за да предотвратят снабдяването.
За генерал Суровикин оттеглянето в този момент е и удобно, тъй като му позволява да хвърли вината за отстъплението върху своите предшественици. Професионалният успех в руската армия до голяма степен зависи от умението да се избягва обвинението за неуспехите. Издавайки болезнена заповед за отстъпление скоро след като поема командването на руската инвазия, Суровикин успява да отклони отговорността. Ако беше изчакал до Нова година 2023 г., това вече нямаше да е възможно.
Макар да беше широко очаквано, руското изтегляне от Херсон безспорно е огромен неуспех. От решаващо значение е, че за първи път руското ръководство публично признава военно поражение от началото на инвазията в Украйна преди почти девет месеца. Когато Русия загуби битката за Киев в първите месеци на войната, представителите на Кремъл неправдоподобно оформиха това първоначално руско отстъпление като „жест на добра воля“. По същия начин, когато в началото на септември армията на Путин, нахлуваща в Украйна, претърпя ново съкрушително поражение в Харковска област, руските командири твърдяха, че просто се „прегрупират“.
Сега изглежда, че оправданията на Москва са изчерпани. Вместо това отстъплението от Херсон се признава за военна необходимост, предизвикана от успеха на украинската контраофанзива. С други думи, Русия прие поражението си на бойното поле и призна, че не може да запази окупацията на Херсон.
Политическите последици от това поражение за Владимир Путин не могат да бъдат преувеличени. Херсон е единствената украинска регионална столица, превзета от Русия от началото на инвазията през февруари. Преди малко повече от пет седмици самият Путин наблюдаваше незаконното анексиране на Херсонска област и обяви, че тя се присъединява към Русия „завинаги“. Новината за изтеглянето е лично унижение за руския диктатор, което ще повдигне сериозни въпроси относно доверието в него като военачалник.
Сега Путин ще поиска придобивки в други области, за да компенсира загубата на Херсон. В зависимост от успеха на отстъплението Русия вероятно ще пренасочи много от изтеглените от Херсонския фронт части към Източна Украйна, за да подкрепи отслабващите усилия за завършване на окупацията на Донецка и Луганска област. Единственият начин, по който Суровикин би могъл реално да продаде на Путин идеята за отстъпление от Херсон, е да предложи обещание за сигурен успех на изток. Следователно Украйна трябва да се подготви за сериозна ескалация в региона на Донбас през следващите седмици. Може да се очаква, че Русия също ще отвърне на удара, като разшири продължаващата си кампания от въздушни удари срещу украинската гражданска инфраструктура.
Тези мерки няма да са достатъчни, за да се противодейства на психологическия удар от поражението в Херсон. Загубата на контрол над този стратегически и символично важен украински град е дълбоко деморализираща както за руските войски в Украйна, така и за обществеността в самата Русия. Москва твърди, че Херсон вече е част от Русия, но въпреки това той бе изоставен. Това поставя под въпрос всички териториални придобивки на Русия в Украйна от 2014 г. насам, включително Крим.
За Украйна успехът на контраофанзивата за освобождаването на Херсон ще даде огромен тласък на националния морал и същевременно ще затвърди международната подкрепа за страната. Той ще потвърди дори пред най-яростните критици, че Украйна е способна във военно отношение да победи Русия. Войната все още далеч не е приключила, но победата в Херсон може да се разглежда като една от ключовите повратни точки в разгрома на инвазията на Путин.
Андрий Загороднюк е председател на Центъра за отбранителни стратегии и бивш министър на отбраната на Украйна (2019-2020 г.).Текстът е публикуван в Атлантическия съвет. Заглавието е на редакцията.
Превод: Димитър Петров
Изображение: TLDR News EU
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
