Вие чухте ли, че кметицата на Перущица Мария Витанова-Вълканова е сезирала прокуратурата, задето певачката Рут Колева се чекнала по чорапогащник и боди на „Паметника на трите поколения“? Пък Рут казала преди това, че съжалява за шпагатите, ама паметника на нищо не приличал и “миришел силно на урина, тягостно”. Явно Рут е или много печена, или хремава, че да издържи цяла фотосесия. Но е права, разбира се – много по-добре е да мирише жизнерадостно на урина, отколкото тягостно. Да не се отплесваме обаче, читателю, и да караме поред. А хронологията е следната:
Бил август месец. За новия брой на списание Elle България (а бе, защо ги правят тия заглавия на списания на полу-български полу-английски) към Перущица потеглят Рут Колева – един брой, фотограф – един брой, екип и техника в неизвестно количество. Стигат на мястото на снимките и Рут започва да кляка, сяда, полягва, протяга или както казват старите перущенци “да се кикерчи”. Снимките свършват, бусът вдига пушилка към неизвестна посока. После нещата стават “дигитални” – г-ца Колева качва снимките в социалните мрежи (от Еlle България нямат ли претенции за подобен пре-сет, е мистерия), те попадат в полезрението на Кристиян Шкварек, който е категоризиран от медиите хем като “острие на ГЕРБ”, хем като “политик консерватор”. Та той в качеството си на едно от двете, дава гласност на фотосесията и колелото се завърта – Фейсбук, сайтове, телевизии. После на сцената излиза госпожа кметицата с възмутен патос и заплашва Рут да срути реномето ѝ, като се оплаче на прокуратурата. Героинята ни се включва от Лондон с едно “сори, ама…” и тука следва частта с обяснението за плачевното състояние на монумента и обещанието, че ще дари средства за облагородяването му, като се започнело от табелите.
Ето това е казусът от-до. Да видим обаче какво знаем за участниците и местопрестъплението. Паметникът на трите поколения е типичен социалистически мемориал, посветен на Априлското, Септемврийското и Деветосептемврийското въстания. Открит е през 1976 година по случай 100 годишнината на Априлската епопея. Дело е на може би най-значимият монументален скулптор Любомир Далчев. Ако фамилията ви се струва позната, то това е, защото е брат на поета Атанас Далчев. Любомир Далчев е ключова фигура в скулптурата на 20 век, негови творби са 55 фигурални композиции за нуждите на Съдебната палата в София и Русе. Създава още фигури за Централните софийски гробища, паметник в Дряново на падналите във войните, монументи за моста „Игото“ и „Рачо Ковача“ в Габрово. Паметникът в Перущица е едно от последните му произведения в България, преди да емигрира в Америка през 1979 година. Няма да коментираме идеологическата закваска на “трите поколения”, конюнктурата е била в разцвета си. Ще кажем само, че се намира над бутновния градец на мястото, където през преломната 1876 година са убити четиримата парламентьори, дошли да измолят пощадата на населението от турския башибозук. Близо 15 години композицията има някаква що-годе нормална съдба, радва се на почит от местното население и е обект на чествания. След 1989 година обаче я сполетява съдбата на всички соц паметници – бавно, но сигурно буренясване и разруха, не на последно място породени от некадърността или невъзможността на местната власт да ги стопанисва. Кметицата на ГЕРБ идва на сцената, защото е набор на архитектурния комплекс. Тя е градоначалник с тригодишен опит. И с претенцията да получава отчет и дава разрешение на всеки, който иска да се снима на „Паметник три поколения“. Добре е да го знаете, в случай, че решите да се отбиете в региона. За поддръжката на обекта се оказва са нужни близо 2.5 милиона лева – сума, няколкостотин пъти по-голяма за градеца, с население по-малко от това на софийска панелка в „Надежда“. Разбира се, парите се чакат “от държавата” – любима мантра на местната администрация. И вероятно пак държавата трябва да изчисти боклуците и тръните, да премахне драсканиците и да направи елементарна оборка. Иначе се разчита на “родолюбивите граждани”. Явно обаче се разчита и на “стъпали накриво селебритита”, които правят гафове на територията на община Перущица. Защото как иначе можем да обясним светкавичната реакция, в т.ч. и по медиите, пълна с патос и родопчанско възмущение.
Защо обаче видната ЛГБТИ радетелка и активистка нагази в този скандал абсолютно аматьорски? Може би причината се крие във факта, че тя е “елит” и “ жълтопаветна звезда” и не познава провинциалния манталитет. Въпреки че гордо се нарича “пра-правнучка на опълченец от Шипка”. Ако затвориш очи, читателю, и бързо трябва да изредиш три хита на Рут, дали би се справил? И ние не успяхме. Което се оказва наш минус, защото се оказва, че тя е вече част от каталога на Warner Music – новина отпреди няколко дни. Уорнър Муорнър, ама да отидеш на снимки връз паметник, който, колкото и да е занемарен, очевидно не е нещо друго, с оправданието, че нямало табела, си е чисто плиткоумие. Всъщност като махнем драсканиците и липсата на указателни знаци, с изключение на премахнатите петолъчка (по идеологически причини) и трънен венец (по вандалски причини), целостта на Паметник на трите поколения е незасегната. А ако не можеш да различиш монумент от паланка, що за инфлуенЦер си, ради Бога?! А ако виждаш къде клякаш и въпреки това не ти пука, или търсиш провокацията, или си чифтокопитен бозайник от Южна Америка с пет букви, започващ с Т. Не се знае кое точно е верен отговор, но след медийната буря (в която можем да отличим Bulgaria ON Air с хвалбата, че първи били публикували скандалната фотосесия), влизането в обяснителен режим е комуникационен гаф и то също толкова голям, колкото изцепката, че Рут щяла да направи дарение за поддръжката на паметника. Защото ако беше толкова потресена, за чий Elle трябваше да чака скандал, за да направи подобно толкова умилително популистко предложение.
Къде са обаче Elle България в цялата драма? Липсата на позиция е меко казано странна и неуместна, най-малкото защото все пак говорим за медия, нали така. На сайта на списанието липсва и една дума, на Фейсбук страницата положението е същото – Рут Колева не съществува. Като засегната страна в казуса, такова оглушително мълчание е липса на елементарен такт.
А иначе съдбата на „Трите поколения“ явно в ръцете на четвъртото. А отношението му е перфектно синтезирано от разчекнатата певица Колева: “Kiss my attitude”.
източник снимка: Рут Колева
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
