Автор: Фернандо Авила
Журналистиката е основна ценност във всяко модерно и демократично общество. Тя е критерий за степента на развитие на една страна, нейните институции, правителство и граждани.
Живеем във време на глобален преход към несигурност, обуславяна както от широкоразпространена пандемия, така и от енергийна криза. Налице са и концепции за виртуални метавселени, които ще заменят класическите модели на живот на планетата.
Тази ситуация ни принуждава повече от всякога да се грижим за интегритета на хората, за техните нужди, сигурност и благополучие, отвъд антиутопичните подходи. Именно в този момент журналистиката трябва да покаже същността си и да гарантира, че истината ще надделее над фалшивите интереси; че гражданите ще бъдат по-важни от компаниите; че правителствата няма да действат безнаказано там където има конфликти; че устойчивостта и просперитетът на планетата ще заемат централно място вместо разрушението и егоизма.
Фигурата на военния репортер винаги е била митологизирана от обществото. В тази митологизация се съдържа част от уважението към работата, която той върши, не само заради риска, който поема. Но и поради уважението, породено от фигурата на човека, който отразява загубени реалности и социални несправедливости, без друга награда, освен да предоставя на обществото информация за тези несправедливости, да представлява техните жертви и да се опитва да сложи край на конфликтите. Репортерът е предразположен тъкмо към това: търсенето на мир. Вярно е, че трагедията, страданието или насилието са според Xavier Giró “ par excellence суровината за информацията, предлагана от медиите“. Но също така е вярно, че тенденцията на военните репортери е да се отдалечат от това определение, което ги прави лингвистични съучастници на неразумността на войната, и да се доближават до понятието „журналистика на мира“, въведено от Йохан Винсент Галтунг.
Въпреки че може да бъде аргументирана и с други причини, тази тенденция – утвърждаването на журналистиката на мира – служи за позициониране на фигурата на репортера като професионалист, отразяващ конфликт, който журналистът желае да бъде прекратен. По този начин той се отдалечава от предишната представа за класическия военен репортер, който няма непременно пацифистка нагласа.
Освен репортерите, чийто риск често е пропорционален на конфликта, който отразяват, журналисти по целия свят са убивани за разследване на случаи, свързани с трафик на наркотици, тероризъм, търговия с влияние и корупция или религиозни въпроси. За четвърта поредна година Мексико държи тъжния рекорд по брой на журналисти, убити по време на работата си. Досега през 2022 г. във въпросната страна са убити 15 журналиста, без правителството все още да е отговорило на молбите на представителите на гилдията за усилия в посока защита на свободата на изразяване и свободата на печата. Тази цифра е почти два пъти по-голяма от броя на журналистите, убити по време на войната в Украйна след нахлуването на Русия през февруари 2022 г.
В самата Европа, която е традиционният гарант на тези свободи, Европейската комисия представи през септември миналата година Закон за свободата на медиите, чиято цел е защита на редакционната независимост и прозрачността на собствеността на медиите. Този закон се появява след убийствата на журналисти през последните години в страни като Малта, Словакия и Гърция, като той се стреми да гарантира сигурността на журналистите в условията на натиск от страна на мафии, олигарси, а понякога и на самите държави.
Поради всички тези причини и с цел да се сложи край на убийствата на журналисти, 2 ноември е Световен ден за спиране на престъпленията срещу представителите на четвъртата власт. През 2022 г. се навършва десетилетие от отбелязването на този ден. ООН е силно ангажирана с безопасността на журналистите, които са гарант за свободата на информацията, и са способни да отдадат живота си, за да отразяват действителността.
В заключение генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви в защита на журналистите: „Призовавам държавите членки и международната общност да бъдат солидарни с журналистите по света днес и винаги и да демонстрират политическа воля за разследване и преследване на престъпленията, извършени срещу журналисти и медийни служители, с цялата строгост на закона“.
Да се грижиш за безопасността и работата на журналистите означава да се грижиш за обществото, в което живееш.
Материалът е публикуван в Atalayar. Tук е преведен със съкращения.
Изображение: War Reporter
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
