Възраждането, което заслужаваме

Първи ноември е двоен празник за авторския колектив на „Ах, тези медии!”.

На този ден, разбира се, си честитим Деня на народните будители – всички онези бележити българи, които, било с отблясъка на свещта или на барута, са пронизвали тъмнината със светлина. Нашето отечество се е съхранило – по дух и по материя, по лик и по характер – защото според случая буквите са ставали куршуми и куршумите – букви. Расо, а под расото – револвер. И патрони, лети от мастило. Може би така би изглеждал събирателният образ на българския будител, ако трябва да си поиграем с въображението. Но най-хубавото на този празник е, че хората, на които той е посветен, могат да бъдат обикновени или изключителни; стига да водят с пример, стига да разширяват светлината. Именно заради това този празник е и на всички онези, за които няма посветени страници в Уикипедия. Но въпреки това са будители: вкъщи, в квартала или в града.

Будителството е само по себе си съсъд*: за книжовност, за родолюбие, за веролюбие. Може би всичко това, на което медиите не са обезателен носител. Затова и в средствата за масова информация като че ли „инфлуенсърите” и „ъпиниън мейкърите” намират място все по-често. За такъв екран няма противозачатъчни: той ражда, но не будители, а будали. Оттук ние като народ имаме все по-критична нужда от ново Възраждане, но не това, което дават по телевизията.   

В същото време на днешния ден „Ах, тези медии!” става на една година. Помоему медиите са като виното – колкото повече се гъделичкат с времето, толкова повече се утвърждава тяхната марка и толкова по-добър вкус предоставят. От тази гледна точка, в „Ах, тези медии!”, въпреки стотиците хиляди посещения, които регистрирахме, не можем да си позволим самодоволна равносметка; напротив, разбираме добре, че работата тепърва предстои. Нашата амбиция е да продължим да бъдем интересни на вашето читателско (и критично) внимание. Привилегия е да се пише за такава публика. И ако другите медии също имат читатели, то ние, във ваше лице, имаме нещо повече: съмишленици. А това е отговорност, която задължава.  

Благодарим и на всички наши събеседници през последната една година. Те също са будители. Радваме се, че „Ах, тези медии!” успя да се превърне в съсъд за техния авторитет и пример. Поднасям моята признателност и на всички автори, с които работим.   

Честит празник, скъпи читатели!

*съсъд – съд за течности

Изображение: Кирил Александров

Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Мартин Табаков

Мартин Табаков е магистър по История на философията от СУ „Св. Климент Охридски” и доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Автор е на редица аналитични коментари в българските медии. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.