Автор: Микеле Барберо
В много отношения трудното тепърва предстои за новия италиански премиер Джорджа Мелони. Докато войната в Украйна бушува, Италия продължава да е в плен на драматична енергийна криза и рязко покачваща се инфлация; страната е с едно от най-ниските нива на заетост в еврозоната, публичният ѝ дълг е главозамайващите 150% от БВП, а Международният валутен фонд прогнозира, че икономиката ѝ ще изпадне в рецесия още през следващата година.
И все пак, когато през уикенда най-дясното правителство на Италия след Втората световна война положи клетва в президентския дворец, основното чувство, което се появи на лицето на Мелони, беше облекчение. Въпреки съкрушителната победа на десницата на предсрочните избори миналия месец, коалиционните преговори за състава на новия кабинет не бяха никак лесни.
Мелони е националист по убеждения, а оглавяваната от нея партия „Италиански братя“ има своите корени в италианската постфашистка традиция. Тя прекара голяма част от политическата си кариера като атакуваше Европейския съюз и възхваляваше авторитарния унгарски министър-председател Виктор Орбан. Сега тя трябва да успокои финансовите пазари, както и предпазливите съюзници на Италия в Европа и Вашингтон, без да изглежда, че се е продала в очите на твърдолинейните ѝ поддръжници в страната.
Гладът за министерски постове и проруската позиция на двамата ѝ младши партньори – Матео Салвини, ръководител на крайнодясната партия „Лига“, и Силвио Берлускони, лидер на консервативната партия „Форца Италия“, не улесняват работата. В аудиозаписи, изтекли в пресата миналата седмица, се чува как Берлускони казва, че току-що е разменил „много сладки“ писма, както бутилки водка и ламбруско вино, с руския президент Владимир Путин.
По време на десетилетния си престой в опозиция, който предшестваше победата ѝ на изборите, на Мелони почти не ѝ се налагаше да преговаря с когото и да било. През последните седмици обаче тя играеше трудна политическа игра, показвайки значителни умения.
„В сравнение с двамата си съюзници Мелони се прояви като истински държавник“, казва Артуро Варвели, ръководител на римския офис на мозъчния тръст „Европейски съвет за външни отношения“.
Стратегията на Мелони е следната: тя хвърля кокал на ултраконсерваторите в редиците си, предоставяйки им престижни постове, които са свързани с малко реална власт, но разпределя най-важните министерства на уважавани умерени личности, успокоявайки наблюдателите в чужбина.
„Нейният кабинет е смесен“, казва Роберто Д’Алимонте, професор по политически науки в Университета LUISS в Рим. „Част от него представлява новата Мелони, която се застъпва за НАТО, Украйна, Европа и фискалната отговорност. Друга част е старата Мелони, която може да се обобщи като „идентичност“.“
Ролята на председател на Сената, технически вторият най-висок пост в Италия, бе поверена на Игнацио Бенито Мария Ла Руса, съосновател на „Италиански братя“, който гордо показва в дома си различни фигури на Бенито Мусолини. И който, между другото, е фен на индианската съпротива, кръщавайки синовете си Джеронимо, Кочис (изписвано различно от Кочиз) и Апачи.
За колега на Ла Руса в долната камара на парламента новото мнозинство избра Лоренцо Фонтана, ултракатолически член на Лигата, който веднъж нарече „мръсотия“ идеята децата да имат родители от един и същи пол. Новият министър на семейството, Еуджения Росела, също има крайно консервативни възгледи по отношение на ЛГБТ-правата и абортите.
Въпреки тези противоречиви назначения, в много важни области на политиката Мелони се старае да покаже приемственост с предшественика си: про-европейския и приятелски настроен към пазарите Марио Драги, който можеше да разчита на безусловното доверие на Брюксел, Париж и Вашингтон. Мелони трябва да се справи внимателно с прехода на „Италиански братя“ от малка твърдолинейна партия към такава, която спечели малко повече от една четвърт от гласовете на последните парламентарни избори, като много избиратели решиха да ѝ дадат шанс, без непременно да споделят най-радикалните ѝ позиции от миналите години, каза Д’Алимонте. „Тя е преходна фигура“, добави той.
За ролята на външен министър Мелони избра Антонио Таяни – „човек на Брюксел“, който е работил като еврокомисар и председател на Европейския парламент. Той веднага потвърди непоколебимата подкрепа на Италия за Украйна. Изборът на министър на отбраната – Гуидо Кросето, смятан за умерен в относително пронатовската партия на Мелони – е друг успокояващ знак за Киев. Малко след церемонията по полагане на клетва украинският президент Володимир Зеленски зададе оптимистичен тон, като поздрави Мелони и добави, че „[очаква] с нетърпение да продължим ползотворното сътрудничество“.
Външният контрол върху избора на Мелони за министър на финансите беше още по-силен. Въпреки че през последните години Мелони и Салвини смекчиха евроскептицизма си, в миналото и двамата призоваваха Италия да напусне еврозоната. Въпреки големия публичен дълг на страната, дясната коалиция проведе кампания с дълъг списък от скъпоструващи мерки, включително намаляване на данъците, повишаване на пенсиите и засилване на социалните помощи, като почти не посочи как да плати за всичко това. Великобритания и продължителността на живота на плодовите мушици на бившия британски министър-председател Лиз Тръс показаха глупостта на подобен курс. Последното дясно правителство на Италия, ръководено от Берлускони, също беше принудено да се оттегли през 2011 г., след като небрежната му политика на харчене стресна финансовите пазари, изпращайки доходността на италианските държавни облигации до небесата.
На този фон и за да преведе страната през тези трудни времена, Мелони избра Джанкарло Джорджети за министър на финансите. Въпреки че е високопоставен член на „Лига“ на Салвини, спокойното поведение и вярата в балансираните бюджети правят Джорджети много по-близък до Драги, отколкото до шефа на партията му.
„Пазарите познават Джорджети. Брюкселските бюрократи познават Джорджети и му се доверяват“, казва Д’Алимонте. „Проблемът с Джорджети е, че той не е политическа тежка категория, така че ще трябва да видим дали ще успее да се противопостави на Салвини, когато ще трябва да се вземат трудни решения.“
Изглежда, че поне засега инвеститорите са склонни да оставят Мелони на мира. В понеделник, в края на първия ден на фондовите борси, откакто тя положи клетва, разликата в доходността на италианските и германските облигации спадна, а индексът на италианската фондова борса FTSE MIB се повиши с почти 2 %.
Европейските институции също отчитат усилията на Мелони да повиши кредита си на доверие, но остават предпазливи, каза Грегъри Клайес, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Bruegel. „Детайлите на икономическата платформа на десницата изглеждат обезпокоителни, но когато става въпрос за избора на министри, може да се каже, че Мелони се е опитала да се противопостави на тези страхове“, каза Клайес. Лидерите на ЕС са в режим на изчакване и наблюдение, добави той.
Продължаващата неловкост между Мелони и други западноевропейски лидери пролича ясно по време на набързо организираната среща в неделя с френския президент Еманюел Макрон, който е в града за отдавна планирано посещение с италианския президент Серджо Матарела и папата. На разговорите не бяха поканени представители на медиите и след тях не се състоя пресконференция. Източници от лагера на Макрон заявиха, че Мелони ще бъде съдена „според действията си“.
Тъй като икономическата стабилност на Италия до голяма степен зависи от мащабната програма на ЕС за възстановяване от последиците на ковид пандемията, както и от съвместните европейски усилия за справяне с енергийната криза, Мелони изглежда е нетърпелива да се отърси от имиджа си на авантюристка и да намери място на масата на възрастните. Въпреки че нейното правителство може да остави трайна следа в страната по отношение на вътрешни въпроси като правото на аборт, „тя напълно разбира ограниченията на италианската външна политика“, казва Варвели.
Но Мелони трябва да измисли как да балансира коалиция, която хем мрази, хем ухажва Европа, която помага на Украйна и ласкае Путин, и която презира балансирания бюджет почти толкова, колкото и нарастващите ценови разлики на облигациите.
„Все още не знаем коя е тя в действителност“, каза Д’Алимонте. „Това, което Мелони ще направи през следващите няколко месеца, ще ни ориентира“.
Материалът е публикуван в Foreign Policy. Заглавието е на редакцията.
Изображение: FRANCE 24 English
Превод: Димитър Петров
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram