Електоралната екстраваганца в страната вероятно е дошла в повече дори на най-пристрастените към избори български журналисти. Местният медиен човек сигурно чувства психологическа, че и физическа преумора от самата идея за съревноваващи се за власт партии, превъзбудени кандидати, претоплени или пресолени кампании, предизборни послания. Разбираме и сме съпричастни.
Ала все пак е интересно да видим как българските медии, преяли и препили с „домашен материал“, реагират на чуждестранната продукция. И не просто чуждестранна, а американска. Както се казва – от всички избори, най-важни са тези във Вашингтон. Вотът за Капитолия често има пряко отношение към случващото се в най-разнообразни местенца из глобуса – от Чили до Чепинци, от Брюксел до Ботунец.
На 8 ноември са междинните избори за американския Конгрес. Повечето прогнози предричат, че републиканците ще получат контрол върху по-многобройната долна Камара на представителите, а горната Камара – американският Сенат – все още изглежда оспорвана сурово от опозицията и управляващите демократи. Една потенциална „червена вълна“ от победи на Републиканската партия ще постави администрацията на президента Байдън в Белия дом в изключително неприятна ситуация с евентуални глобални икономически, политически, културни и военни последствия.
Какъв образ има този междинен, но всъщност централен сблъсък в САЩ из пейзажа на българските медии? Какъв е разказът на тукашните редакции за презокеанската ноемврийска драма?
На този етап не се наблюдава особено засилено проследяване на процесите. Липсват ясни очертания на темите, проблемите и прогнозите. Може да се заключи, че засега – с изключения, разбира се, отразяването е по-скоро спорадично и хаотично.
Все пак много медии правилно се ориентират да интерпретират идващите избори през представянето на президента Джо Байдън. До голяма степен междинният вот винаги идва с публична оценка за администрацията на власт. В средата на седмицата издания като „Дневник“, „24 часа“, „Стандарт“, „Марица“ и други поставиха фокус върху сриващия се рейтинг на Джо Байдън. „Лоши новини за Байдън преди изборите“, пише „Стандарт“. „Одобрението към Байдън спадна до 39% две седмици преди междинните избори“, докладва „Дневник“.
В този ракурс българските международници са по-директни и обективни от американските си колеги. Повечето от щатските журналисти не наблягат на електоралния колапс на Байдън, особено в заглавията си. Това е нещо, за което в нюзрум пространствата по двата бряга на САЩ се говори, но накрая се избира друг ъгъл – най-често нещо лошо за Доналд Тръмп или за „расизма на републиканците“.
Националните телевизии на България също отразяват междинния вот през последните проучвания за Байдън. Нова Тв съобщи как „Президентът Джо Байдън се доближи до най-ниското ниво на одобрение само две седмици преди междинните избори в САЩ, които ще определят остатъка от неговия мандат, сочи проучване на общественото мнение на Ройтерс/Ипсос. Двудневното национално проучване установи, че 39% от американците одобряват работата на Байдън, което е с един процент по-малко в сравнение със седмица по-рано. Непопулярността на Байдън допринася за мнението, че републиканците ще спечелят контрола над Камарата на представителите на САЩ, а вероятно и в Сената на 8 ноември. Контролът дори на една от камарите на Конгреса ще даде на републиканците власт да спрат законодателната програма на Байдън.“
Всичко това е вярно, разбира се. Но има и друга причина за фокусирането върху Байдън. Той е единствената широко позната институционална фигура по темата. Повечето от играчите в битката за Камарата на представителите, Сената и губернаторските кресла не са интересни за международните отдели, защото не са интересни за широката публика в България.
Аризонската битка между демократа астронавт Марк Кели и „MAGA“ републиканеца Блейк Мастърс за Сената, например, е страшно интересна в очите на нишови наблюдатели, но едва ли ще намери своя миг ефир в централните новини на някоя от трите големи телевизии.
От друга страна дори иначе откровеното и директно доставяне на „топла, топла“ информация за ниския рейтинг на президента Джо Байдън действа като „отбиване на номера“, без задълбаване.
Преди дни „Лидерът на свободния демократичен свят“ даде официално интервю на трансджендър „Тик Ток“-ър с името Дилън Мълвени, в което защити хормонални и хирургически процедури за смяна на пола дори при временно объркани в идентичността си непълнолетни. Това е ключов конфликт в предстоящите междинни избори. Републиканците съвсем правилно наричат тези набиращи популярност практики кастрация на деца. Демократите маскират касапско-идеологическата позиция с думи като „здравна грижа, потвърждаваща джендър ориентацията“.
И ето го американския президент, в Белия дом, говори пред карикатурен възрастен мъж с грим и женски дрехи, който се прави на момиче и брои дните, в които има „момичешки преживявания“. Говори и му обещава политика на абсурда. Кадрите са безпрецедентни за човешката история. В социалните мрежи тръгнаха като горски пожар. Съчетават ги с разнообразните обещания на кандидати на демократите за репресивна разправа с критиците на тази идеология и набиращите скорост операции по изрязване на напълно здрави органи от телата на непълнолетни, мислещи се за другия пол.
Това е една страшно важна, а и тревожна тема, която може да се представи на българските зрители. Дори няма нужда от познати имена отвъд американския президент. Няколко кратки речи и реплики с превод ще свършат чудесна работа. Видео покритията от „драг куин“ представления на травестити пред деца в библиотеки и училища могат да вървят и в рубриките тип „Без коментар“.
Уви, медиите не се занимават с този колосален казус, който приема все повече мейнстрийм очертания с всеки изминал ден. Някои от конкретните битки за Сената или долната Камара буквално могат да бъдат решени от ожесточения сблъсък по темата с джендър идеологията и нейното съвсем реално медицинско прилагане върху деца.
Това е универсален разказ, който може да достигне и засегне всеки. Няма нужда от преувеличения и журналистически сензационализъм. Просто представяне на предизборния пейзаж през ъгъла на този относително нов проблем, наричан от някои и „битка за душата на Америка“, което вече си е вид журналистически сензационализъм. Но тук дори сухите факти парят.
Може скоро тази тема да се появи в националния ефир на българските медии. Кой знае какъв процент от зрителите на сутрешни блокове и централни вечерни емисии дори не подозират какви конкретни политики прилага и предлага управляващата партия в най-могъщата държава на планетата? Родният праймтайм изпусна гледката на американския президент, даващ сериозно политическо интервю на истеричен гримиран чичо от „Тик Ток“, в сравнение с който дори „Емили с Тротинетката“ прилича на Меган Маркъл.
В „Ах, тези медии“ подозираме, че нашите журналисти имат махмурлук от избори. Но идващото „клане за Капитолия“ може да им подейства отрезвяващо и да усетят какви сочни теми изпускат.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
