Темата за отсъствието на български ВУЗ-ове от всякакви световни класации бавно и упорито си пробива път през гъстата като пелте медийна родна информационна среда. Наситена с парламентарни шамански гадаенета и пророкувания, с тук-там периферни ручеи от Украйна и с миризмата на газ, тази среда изтича върху нас от монитори и тонколони, капе от телевизори и телефони. И както почти всяка тема, тя се пръкна първо във вездесъщия Фейсбук, където набра доволно бърза масовост – и като коментари, и в споделянията. После се събудиха информационните сайтове, накрая телевизиите. Общият тон, съвсем естествено, е типично позитивен по български “деградация”, “най-накрая да ни кажат, че сме тъпи”, “хак да ни е”, “не се учудвам, все пак става въпрос за висши учебни заведения, а не за публични домове, каквито са повечето в България …”.
Съвсем нормално е, читателю, като се видим на последно място в поредната класация, Крумовата кръв да кипва, нали? И да се зъбим на поредните поръчкови стъкмистики, целящи да унизят гордите потомци на ичиргу боила Мостич, болярина Парапун и войводите Вълкашин и Углеша. След като посегнаха на смъртността, здравословното състояние, покупателната способност на Българина (оня, с голямото Б), враговете ни не се посвениха да протегнат лапи и връз един от последните ни стожери – образованието. Помните ли как по бай Тошово време бяхме сред първите по ниво на образованието? Сред първите в света! А това значи и в цялата Слънчева система, поне засега. А, а !? Децата ни жънеха успехи след успехи, а тогавашните статистики (правени незнайно как и къде) ни поставяха на челно място пред всички “другарски” държави, воглаве със СССР. През 80-те години България е изпреварвана само от СССР и ГДР по броя на учените си на глава на населението и съперничи на САЩ и Япония. Е, вярно, че тогава им казваха учèни, но едно ударение не променя този. Освен по домати, ний сме първенци и по умни глави. Дойде време обаче, когато взехме да изпреварваме и не само по брой на учените, а и по брой на университетите. Всяка паланка и махала придоби своя Алма Матер, нароиха се факултети и филиали с от китни по-китни имена. Ще припомним само Пернишкия Университет по телекомуникации, компютри и архитектура, чиято палава абревиатура навяваше толкова игриви асоциации. В резултат на това мечтата на родата детето да учи “вишу” в големия град се смали до едно фиктивно кандидатстване и прием в най-близкия ВУЗ на 15-тина минути път с кола. Защо изведнъж избухна тази необяснима любов към кетапите от университета? Къде се представят, къде се изискват? Ето въпроси, на които дори Доктор хонорис кауза като Христо Стоичков не може да даде отговор. Като казахме Стоичков, нека разкажем следната полуфолклорна история. Малко след церемонията по присъждането неговото почетно звание в ПУ, той се разходил с домакините из коридорите на различните факултети. Като влезли в биологическия, новият доктор погледал стената и се сепнал. Каква е тази картина “Неандерталец люпи семки” тука, попитал той. “Стоичков, това е огледало”, отвърнал плахо заместник деканът. С безкрайно уважение към Христо Стоичков спираме дотук.
Нека не изпускаме нишката на повествованието и да видим как в медиите се появи тази незавидна информация за катастрофалния индекс на българските учебни заведения. Всичко започва с публикация в сайта Times Higher Education, който периодично сравнява рейтингите на университети по целия свят. Това е един доста представителен канал, който в Рейтинговата класация за 2023 година е включил 1800 ВУЗ-а от 104 страни и региони от целия свят. Това дава една солидна тежест на класацията, в която Софийският университет заема между 1201 и 1500 място. Ако се интересувате повече от това как е определена тази позиция, можете да видите тук, където между другото, наред с полезната информация за СУ, е дадена и надморската височина на връх Мусала. Ако имате време, разгледайте критериите за рейтинговане, както и положението на останалите български ВУЗ-ове. Фактите са си факти обаче – колкото да ни е обидно, позицията е стабилно в долния край на класацията. Появила се из многобройните фейсбукарски стени, подобна информацията се оказа, че присъства не къде да е, ами в самия сайт на родната Алма Матер. Там в публикация от 9 юни миналата година гордо се казва следното: ”В световната класация на университетите QS World University Rankings за 2022 г., Софийският университет се нарежда на 591-600 място. В QS World University Rankings 2022 участват най-добрите университети в света. Тази година за участие в класирането са кандидатствали 1673 университета, от които до класиране са допуснати само 1300. За първа година Софийският университет получава и сертификат за мястото си в авторитетната световна класация.” Дали е повод за пъчене на академични гърди този резултат? И наистина ли е толкова важен този сертификат за участие? Когато навремето конференциите „Дигитален Маркетинг“ се правеха почти всяка събота, на участниците за издаваха сертификати за участие. Пищно изглеждащи, те всъщност оповестяваха просто един факт: лицето Гошко или Мими е присъствало на съответното събитие. Нищо повече. Оказа се, обаче, че има участници – колекционери, които събираха въпросните “документи”, както навремето се колекционираха картинки от дъвки Турбо. Преди две-три години една снимка обиколи социалните мрежи, а на нея се мъдреше стена с над 40-50 подобни удостоверения. Нали се сещаш, читателю, че подобна “депеша” не означава абсолютно нищо. Това, че Гошко е търкал стола два дни в Интер Експо Център, не го прави специалист. Прави го просто участник. Също както СУ в класацията. Интересно, как тази информация от миналата година е минала по-незабелязано от сегашната. Какво да се прави, постковидни времена.
Различни класации, различни места. Толкова ли е важно дали делим 489-тото в ранглистата с университета в Найроби? Ами да, важно е. Не само за самочувствието на учебното заведение, но и за признанието на нивото на висшето образование. Все пак е наивно да очакваме наплив на студенти от близо и далеч, само защото сме мръднали с 45 места напред в класацията. И все пак, в класациите по науки СУ заема местата след първите 500 (500+) в изкуства и хуманитарни науки; 600-800 в компютърни науки; 601+ в социални науки; 1001+ в инженерни науки. Парадът водят, съвсем естествено, Оксфорд и Харвард (бравос на Кирил Петков!), а интересен момент е, че геополитиката и тук остава своите мръсни следи – на 163 място според Times Higher Education е класиран Московският Университет “Ломоносов”, който е … декласиран. Ето как конюнктурата е по-силна от хуманитаризма.
За финал ще кажем, че мини истерията относно позицията на Българските ВУЗ-ове получи своята своеобразна оценка от платформата Fact Check, която в последно време работи упорито за титлата “последна инстанция”. Кауза, която много скоро ще разбере, че е обречена. Колегите дават тежката си дума в материал със йезуитското заглавие “Има български университети сред първите 1000 в света, но няма единна световна класация”. Наистина се иска особено майсторство да не кажеш нищо с толкова много думи. На фона на тази полупечална статистика, висшистът Алеко Константинов: “Ехе-хей, Българийо! Чакай, мари, какво си се разтичала?… Ама имаш право: поезията ти отишла, че се не видяла, цял свят шашардиса; науката – във Висшето училище колкото щеш наука.”
снимка: Етюд-и-те на София
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
