Ако следите ляво-либералните терзания и нервни кризи в родния „Фейсбук”, няма как да не сте разбрали, че най-новият враг на „демократичната” общност са дует „Ритон”. Причината Катя и Здравко да се превърнат в поредните жертви на културата на заличаване у нас е разпространилата се сред борците с фалшивите новини, създадена от тях самите фалшива новина, че роденият в България руски певец Филип Киркоров ще бъде гост на концерта на дуета в НДК по случай впечатляващия им юбилей – 45 години на сцената. Новината подейства на най-умните и красиви наши съграждани така, сякаш певците са нарязали душата им с бръснарски ножчета и са хвърлили парчетата на уличните кучета, което ги накара светкавично да подготвят бойкот на концерта под формата на блокиране на входовете на залата, изкупуване на оставащите билети и замеряне на участниците с яйца и с домати. Междувременно на никого от обслужващите ги журналисти (ах, това 112-то място!) не му хрумна да звънне на „Ритон” и да ги попита дали информацията отговаря на истината. Това направи „Телеграф”, цели 24 часа след разразяването на линча. Самият линч пък много прилича на класическа двеминутка на омразата, чиято цел е градската „десница” да изпусне парата след провала ѝ на последните избори и да накаже някого, който и да е той.
Предисторията: Киркоров, който е близък приятел на Катя и Здравко, бил по лична работа в България, докато Драгомир Драганов записвал анонсите за турнето на дуета, и изявил желание да се включи в записите. Така се родила рекламата, докарала на психодесните сърцебиене, алергия, колит и пристъп на истерия, и накарала партизан за бой да се стяга. В нея се казва: „Продължават юбилейните концерти на скъпите ми приятели дует „Ритон”. Радвам се, че аз, Филип Киркоров, мога да Ви поканя на най-новото им шоу в Пловдив, Русе и разбира се, София…”. След като преди дни е излъчена по БНТ, въз основа на нея и без да е обявено никъде, „демократичната” общност стига до заключението, че Киркоров ще бъде гост на „Ритон” в НДК, и подема джихад срещу музикантите.
При създаването на новината е използван типичният за фалшивите новини похват, при който малък процент истина (руската звезда е дългогодишен приятел на дуета и е записал рекламата за концерта) е смесен с голям процент лъжа (участието му в събитието на 3 ноември). В резултат имаме налице манипулация, която в западна държава би довела до отмяна на спектакъла и дълга пауза в кариерата на Катя и Здравко. За щастие се намираме в България, а Ганя по природа е своенравен, мнителен, проклет и има навика да прави напук на „елита”. Ето защо хората извън жълтопаветния балон застанаха в защита на „Ритон”, като сред коментарите прочетохме, че е недопустимо да се преследват артисти заради тяхната националност или тяхната гражданска позиция, която се различава от „правилната”, и че изкуството и политиката не бива да се смесват. Някои дори заявиха, че не са планирали да отидат на концерта, но сега напук ще си купят билет. В крайна сметка, джихадът на „демократичната” общност онагледи поговорката „който нож вади, от нож умира”, и те се оказаха в ролята на злобни и истерични бездарници и лентяи (по коментарите във „Фейсбук”), докато „Ритон” получиха безплатна реклама и спечелиха симпатиите дори на хора, на които до момента са били по-скоро безразлични.
Случаят „Киркоров” е доказателство, че създаването на фалшиви новини е по-лесно от приготвянето на мляко с грис и никой не е имунизиран срещу тях, независимо за колко умен и образован се смята. Благодарение на социалните мрежи, днес е достатъчно някой злонамерен подлец, психически нестабилен човек или обикновен фантазьор, жаден за внимание, да сподели параноичните си размисли или съчинения по картинка в някоя група и същите да се разпространят лавинообразно из „Фейсбук” и прочее „селски мегдан”, преди млякото с грис да е изстинало. „Демократичната” общност има навика да размахва назидателно пръст и да ни учи да проверяваме съдържанието, медията, автора и източника, да не реагираме емоционално и да помислим, преди да се включим във всеобщия хор на споделящите и коментиращите, но историята с „Ритон” показва, че самият „елит” не следва собствените си указания и далеч не е толкова вещ в разпознаването на дезинформацията, за колкото се представя. Към това трябва да прибавим и омразата, която обикновено заслепява и ни пречи да мислим логично и да се държим адекватно, а да не забравяме, че една от основните характеристики на психодесните е именно неистовата омраза към всичко, което са инструктирани да мразят към настоящия момент.
В случая Филип Киркоров е трън в очите на родните умни и красиви, тъй като се слави като изявен поддръжник на президента Владимир Путин, но едва ли жълтопаветната драма щеше да е по-малка, ако на негово място беше, да речем, Сергей Лазарев, който избягва да изразява политическите си пристрастия (за него вероятно щяха да кажат, че е страхливец). Подобно на движенията Me Too и Black Lives Matter, за които е достатъчно човек да е съответно мъж или бял, за да бъде обявен за насилник и расист, за ляво-либералната секта е достатъчно да е руснак, за да бъде обявен за путинофил и орка, дори въпросният човек да няма отношение към политиката или… да е мъртъв от повече от един век. През месец март тази година например онемяхме от новината, че в израз на потресаваща глупост, невежество и слагачество ректорът на университета „Бикока” в Милано отменил курс от лекции, посветени на един от най-великите световни писатели – Фьодор Достоевски, заради войната в Украйна, „за да се избегнат всякакви противоречия”. Неуважаемият ректор, когото историята няма да запомни, така и не обясни какво общо има починалият през 1881 г. – 71 години преди раждането на Путин (1952 г.) – автор с настоящата война. Още повече, че самият Достоевски е бил осъден на смърт за четене на забранена литература, като по-късно смъртното му наказание е заменено със заточение в Сибир, т.е. за времето си е бил един вид дисидент. В крайна сметка обезумяването на този объркан човек се сблъска със здравия разум на тихото мнозинство, което надигна глас, и нелепата заповед беше отменена.
Също така медиите и потребителите на социалните мрежи нерядко използват дезинформацията за политически манипулации, за контролиране на общественото мнение и за разчистване на сметки с инакомислещи и неудобни, както и с хора, които просто ги дразнят със съществуването си. Да си спомним как преди няколко години бяха разпространени голи снимки на директора на елитно столично училище и по съвместителство служител на МОН, които впоследствие се оказаха монтаж, но това не попречи на тогавашния министър на образованието Меглена Кунева да покани и бездруго опозорения човек да напусне министерството. Пример като от учебник са и прословутите снимки от спалнята на Бойко Борисов, върху които бяха изградени предизборните кампании през 2021 г. и които също се оказаха монтаж, но междувременно на умните и красивите така и не им хрумна да си зададат елементарния въпрос кой нормален човек държи пачки и кюлчета на нощното си шкафче.
С други думи, измислицата или монтажът могат да злепоставят всеки – от президента до съседа от долния етаж, – да очернят образа му, да сложат край на кариерата му, да разбият семейството му и дори да изложат живота му на риск. От друга страна, изобилието на информация в интернет и светкавичното ѝ разпространение в социалните мрежи сякаш направи хората по-нехайни относно достоверността ѝ и оттам по-лесни за манипулиране („вярно е, видях го във „Фейс”-а”, все по-често се прилага като доказателство за истинността на дадена информация). Налага се изводът, че мрежата, вместо да се превърне в прозорец към света и да насърчава потребителите да бъдат по-любознателни, с по-широки хоризонти, по-критични, по-внимателни и по-информирани, се превърна в инструмент за оформянето на закърнели мозъци, които отказват да анализират фактите и да си изградят собствено мнение, а реагират емоционално и по команда на тенденциозно поднесена информация и предварително сервирани на сребърен поднос изводи. Тогава на закърнелия мозък му остава единствено да извиси глас и давайки воля на бесовете си, да докаже верността си към партийната линия. В такъв случай каква е разликата между западния човек и севернокорееца? Севернокореецът знае или поне усеща, че не е свободен, докато западният човек си мисли, че е свободен, докато и мозъкът, и душата му са в окови.
Да обърнем отново внимание и на двойните стандарти (казано на прост език, лицемерието) на „демократичната” общност – един от най-отличителните ѝ белези. Нека си представим, че Филип Киркоров е азербайджански певец, подкрепящ президента Илхам Алиев. Дали тогава умните и красивите щяха да са против негово гостуване в България? Най-вероятно не. Както нямат против азербайджанската… хм… „специална военна операция” в Армения.
Не на последно място, в линча на „Ритон” проличава още една особеност на ляво-либералната секта. Музикантите дразнят най-вече с успеха си. 45 години на сцената (33 от които след 1989 г.) наистина представляват забележително професионално дълголетие. В една общност, поразена от посредствеността, злобата и раболепието, успехът е смъртен грях. За блюдолизеца, за подлеца, за интриганта, за моралното и интелектуално нищожество е непоносима мисълта, че някой може да изгради себе си с талант и с труд и да отказва да продаде ценностите си за комфортното съществуване в някаква воняща яма, в която да гасне бавно, докато си мисли, че е хванал Господ за шлифера. Целта на сектата е да удави всички в ямата на жалкото си и мизерно съществуване, затова не се свени да използва за целта всевъзможни „работни инструменти”, сред които лъжите, клеветите, скалъпените обвинения и изправянето на позорния стълб без съд и присъда.
Изображение: бТВ
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram
