Не знам дали социологическите проучвания могат да се разглеждат като медии. Защо да не могат? Ако не друго, то поне правдиво и научно отразяват пораженията, които нанасят другите медии на обществената мисъл, язвите, които отварят в обществената душа. Какво имам предвид? Четох едно социологическо проучване (не е публикувано никъде), в което покрай всичко останало се изследва и отношението на хората към прилепите. Проучването сочи, че повечето хора намират прилепите за полезни, защото се хранят с вредни насекоми. Но има и такива, които пак вярват, че прилепите са полезни, обаче защото от кръвта им се правят лекарства, гадае се, а крилата се използват за какво ли не, включително за мъжко можене. На това мнение са 19% от анкетираните, близо всеки пети. Искате ли разбивка? Ето. На мнение, че прилепите са полезни, защото с тях се правят магии, са 40% от земеделските производители, 64% от учителите и учениците (Ужас!), 42% – близо половината – от публичните власти, 57% от НПО – неправителствения сектор, острието на гражданското общество, 80% (!) от ловците и туристите. Не знам защо ловците и туристите са поставени в една група, но аз не съм социолог и не мога да преценявам тези неща. Сещам се само какво казва един мой любим кумец, заклет ловец, който ходи в Сибир за мечки с хеликоптер, по въпроса що е това ловът. Ловът, казва той, това е въоръжено напиване!
Че прилепите са вредни, защото се хранят с кръв и повреждат селскостопанската продукция са на мнение по-малко хора – 33% от земеделците, 14% от учителите (интересно по какво ли преподават тези народни будители, които мислят, че прилепите са зли, защото смучат кръв! Най-вероятно по история и по литература), 8% от администрацията.
Забележително е, че мнозина от анкетираните са на мнение, че прилепите пренасят Ковид 19. Оказва се, че освен малцинствата, малограмотните и обитателите на малки населени места, на това мнение е и голям процент от общинската администрация (17%!), от местната власт. Без коментар. Като единствена причина за това изследването отчита влиянието на медиите. Изследването, с типичното си безпристрастие, казва така: „Този тип отговор е резултат от медийната среда, чрез която пренасянето на заразата именно от прилепи беше широко отразено и преекспонирано“. Според мен медиите горчиво се каят за историите с уханския прилеп на селския пазар, защото повелята към тях е съвсем друга. Но лакомията за сензационни подробности си има своята цена.
Най-засегнати от медиите се оказват хората над 70 години (10%), безработни (8%) и вече споменатите публични власти. Останалите проценти са, както следва: неграмотни 14%, турци 18% и цигани 37%. Излиза, че публичната администрация, любимите ни чиновници са по-задръстени от пенсионерите и безработните, така ли?
Всъщност не това е темата. Това е само повод. Знам, че темите са много. Знам, че е вълнуващо да разсъждаваш как става така, че местната власт, общинската администрация по ниво на обща култура се равнява и даже задминава пенсионерите, безработните и малцинствата, но в момента ми се говори за друго. Говори ми се за богословските измерения на „зеленизма“, защото това е една голяма лъжа, един голям грях.
Защо са толкова интересни прилепите, та чак броим чрез социологически агенции кой какво мисли за тях? Защото глобална повеля е за нас да е важно всичко, което е свързано със съдбата на майката Планета и с опазването на биоразнообразието, част от което се явяваме и ние и ако някъде по света погине някакъв вид муха или нещо подобно, то това се отразява и на нас. Вероятно се отразява. Сигурно се отразява, щом казват. Тази глобална повеля, която се е превърнала в белег на цивилизованост и добродетелност, за нуждите на лековатия ни разговор ще наричам „зеленизъм“.
От богословска гледна точка, а това е точката която идва над философската, защото и децата знаят, че философията е слугиня на теологията, природозащитното мислене и инициативи (зеленизъм) е типичен пример за смесване на добро и зло, характерно за всичко в този свят, смесване, което прави човешкият избор труден и дори невъзможен, без любов, вяра, смирение и упование в Божията благодат. Официалната философска мисъл се прави, че благодатта не съществува, не я вижда, което, за жалост, е същото все едно някой артилерист да се прицелва с оръдието си, без да отчита гравитацията, правейки се, че не съществува, отказвайки да я забележи.
На пръв поглед зеленизмът изглежда каймакът на доброто. Той трепери за всяка форма на живот, дори за най-нищожната, дори за слепите прозрачни червеи на дъното на някой гейзер, дето не само че самите те нямат никаква представа за целта и смисъла на съществуването си, но и никой друг няма. Той слага на гърбовете на прилепите миниатюрни предаватели, подслушва ги със специални свръхчувствителни уреди (щедро финансирани от еврофондовете), улавя неуловимите им писукания, за да знае във всеки един момент къде се намират и имат ли нужда от нещо.
Но когато стане дума за човека, зеленизмът го разглежда по един единствен начин – като тумор, като пришка на лицето на природата, като зловредна мутация, която с лакомията си заплашва да унищожи целия свят, да го изяде и да го изака. Ако зеленистите бяха по-интелигентни, щяха да нарисуват с кървави краски една дистопия, в която Каин, след като е оплюскал всичко останало, включително Адам и Ева, накрая изяжда и Авел и го изаква ритуално. После умира от глад в самотата си. Тази представа за човека щяха да нарисуват зеленистите, ако бяха по-интелигентни, но не са.
Зеленистът обича червея, обича прилепа, но мрази човека – образа Божий. Ето точно тук се проявява най-силното богословско напрежение при оценката на зеленизма. Няма любов по принцип, няма добро по принцип. Любовта и доброто във всичките си безбройни разновидности трябва да са адресирани към Твореца на всичко, което си заслужава да бъде обичано. Ако не са, в крайна сметка се оказват собствената си противоположност. Увлечен от илюзорната си любов към червея и пеперудата (и прилепа), зеленистът неусетно се превръща в човеконенавистник. А Новият завет събира всички заповеди на Стария в една единствена – да обичаш човека като себе си и Бог повече от себе си. Забравяйки за това, зеленизмът се превръща от идеология на демонстративната любов в идеология на омразата. И то омраза към този, когото ни е заповядано да обичаме. За кого зеленизмът пази природата, ако не за човека?
Зеленизмът е съвременен пантеизъм, езичество, даже не и ерес, защото ереста се опълчва на ортодоксията, но остава в рамките на християнското богословие. Зеленизмът не е това. Той е грехът да се покланяш на творението вместо на неговия Творец. И когато правиш това, в един момент всичко неминуемо изгубва смисъл.
Медиите послушно се заемат да изпълнят повелята за втълпяване на зеленизма, но и техните резултати са обречени на провал. Ето: хората след толкова усилия вече знаят, че прилепите са полезни, но мислят, че са полезни, защото с тяхната кръв и техните криле могат да се правят магии. Типичен пример за загуба на посоката. За блудство (първоначално, „блудство“ не значи мърсуване, а загуба на посоката, откъдето и „блуждая“), за грях.
Ето до това ме довежда социологическото проучване за отношението на хората към прилепите. Сигурно не съм съвсем добре.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram.