Всеки е срещал един особен тип шофьор на такси, който особено на по-дълъг курс непременно споделя дълбоката си осведоменост и знание по всички политически, спортни и вселенски въпроси. Не казвам, че всички шофьори са такива – това са най-различни хора – от докторанти по философия и артисти, до хора които цял живот са въртели волана или безработни, които връзват така двата края; хора, които работят тежка и неблагодарна работа, а повечето си я харесват и осигуряват прехраната на семействата си. Но признайте, попадали сте и на онази екзотична порода на знаещите всичко за всичко.
В петък вечерта взех такси от летището до вкъщи и понеже и двамата с шофьора знаехме, че ни чака дълъг път, са разприказвахме. Избори, геополитика, всичко по ред… Не знам какво ме накара да го попитам защо според него Русия води тази война в Украйна.
„През 1991-а в Беловежката гора – започна многозначително той, – без да се допитат до волята на гражданите, представители на тогавашния партиен елит взеха решението за разпада на СССР. И хората изведнъж се оказаха откъснати от родината си. Така на живо разкъсаха тази народна общност и това е причината за националната катастрофа. Последните ръководители на Съветския съюз, въпреки волеизявлението на референдума същата година, разсипаха тази велика страна и поставиха народа пред свършен факт.“
„Добре – отвърнах му, – но какво общо има това с днешната война?“
„Западът е готов да погази всичко, за да запази тази неоколониална система, която му позволява да паразитира, да ограбва света заради властта на долара и технологичната диктатура, направо да събират от цялото човечество данък, да изсмуква незаслуженото си благополучие. Запазването на тази рента е ключовият, истински користен мотив. Ето защо интересите им изискват тотална десуверенизация. Важно им е всички страни да предадат суверенитета си в полза на САЩ. В алчността, в намерението да запазят неограничената си власт се крие причината за тази хибридна война, която „колективният Запад“ води против Русия“.
„Нали освобождават Украйна. Какъв „колективен Запад?“ – опитах да го върна в темата.
Той се обърна за секунда и ме погледна учудено. „Западът започна своята колониална политика още през Средновековието. После дойде световната търговия с роби, изтребването на индианците в Америка, разграбването на Индия, Африка, войните на Англия и Франция против Китай, след които въвлякоха страната в търговията с опиум. Известно е, че неведнъж са строили планове за интервенция в Русия – и през 17-и век, и в смутните години след 1917-а. Но не се е получило. До богатствата на Русия Западът се добра в края на миналия век, когато държавността беше разрушена“.
„А не ви ли притеснява фактът, че властите в Русия говорят за използване на ядрени оръжия?“ – попитах.
„САЩ са единствената страна в света, употребила две пъти ядрено оръжие като унищожи Хирошима и Нагасаки. Те с англичаните превърнаха в руини без никаква военна причина Дрезден, Хамбург, Кьолн и много германски градове. С една единствена цел – както и при атомните бомби в Япония – да плашат Русия и целия свят. САЩ до ден днешен фактически държат в окупация Германия, Япония, Южна Кория, а и много други страни“.
„Но американците си имат техните проблеми сега. Не мисля, че са заплашвали с нещо Русия преди началото на войната“ – казах аз.
„Диктатът на САЩ се основава на груба сила, на юмручното право – опонира ми шофьорът – затова строят и поддържат стотици военни бази по света, разширяват НАТО. Но с хартийки никого няма да нахранят – хората имат нужда от истинска храна. И с надутите печалби от лихви няма никого да стоплят – хората имат нужда от горива. Затова сега на политиците в Европа им се налага да обясняват на сънародниците си да ядат по-малко, да се къпят по-рядко и да се обличат по-дебело вкъщи. А нима искаме вместо майка и татко да имаме „родител номер едно“, „родител номер две“, „номер три“?… Такова пълно отрицание на човека, разрушаване на вярата и традиционните ценности, потискането на свободата прилича на „обратна религия“, на откровен сатанизъм“.
Макар с някои от думите и фактите, които изрече шофьорът на таксито да съм донякъде съгласен или да приемам, смесването на всичките тези представи в една логически объркана картина, ме накара да не водя спора по-далеч. Защото нищо от казаното не ми отговори какво според него накара Русия да нападне Украйна на 24-и февруари.
Драги читателю, всичко дотук в разказа за срещата ми с шофьора на такси е измислица, с изключение на едно – думите на шофьора са цитати от речта на Владимир Путин на 30-и септември при церемонията по „присъединяването“ на четири украински области към Руската Федерация.
След като свърши тази церемония в тържествената Георгиевска зала на Кремъл, пълна със старателно подбрани и още по-старателно подредени официални лица, се запитах какво беше предназначението на този водопад от думи. Той не обяснява с разумни доводи какво е предизвикало агресията, не дава обяснение какво се случи за последните седем месеца и най-важното не дава ясен отговор какво предстои като цел след анексията. Мъглявото „как прежде, уже не будет“ или още по-мъглявите разсъждения за началото на „революционни трасформации“ и „нови центрове на развитие“ всъщност не съдържат заплахата, която кой знае защо много хора видяха. Никъде пряко не казва – това вече е нашата граница и ако я преминете ще използваме ядрено оръжие. В този текст, в който 33 пъти се споменава думата „запад“ или „западен“, и само 3 пъти „Украйна“, няма дори обяснение защо актът на „присъединяване“ се извършва така спешно, в нарушение на Конституцията на РФ, която изисква предварително гласуване (макар и формално) в двете камари на Парламента – Думата и Съвета на Федерацията.
А дали причината за това бързане и този шум не е другаде, и не е опит да се отвлече вниманието? Сещам се за поне две причини.
Първо, в деня на обявяване на мобилизацията се случи и едно друго събитие. Бяха разменени 215 украински и чуждестранни пленници срещу 55 руски военни, плюс една особено важна особа, Дмитрий Медведчук. Крайно обиден факт за вярващата в украинските нацисти публика е, че освен 10-имата чужди граждани, във втората група от 200 освободени са 108 военнослужещи от полка „Азов“, а останалите са от батальона морски пехотинци, които успяха да се доберат по време на битките до Азовстал и бойци от Националната гвардия, които също до последно отбраняваха Мариупол. И най-важно – последните петима са командирите на „Азов“ и останалите подразделения, най-големите фашисти сред фашистите според руските медийни канали. По тристранния договор за екстрадиция с посредничеството на Турция те ще останат на нейна територия и няма да имат право да се върнат в Украйна до края на войната. Много хора в Русия, включително и във властовите структури, с пълно право се запитаха дали това е равностойна замяна, дали моментът не е неподходящ и с какво този особено близък приятел на Путин е толкова ценен. Медведчук трябваше да изгради агентурна мрежа с неограничени средства, която да подготви и да изиграе ключова роля в бързото превземане на Киев в първите дни, задача, в която очевидно се провали. Защо кръстникът на дъщерята на Медведчук така силно иска да си го прибере, е въпрос, на който много хора търсят отговор.
Второ, в дните преди и след анексията необичайно гласовити по въпросите на водене на военните действия станаха две лица – Рамзан Кадиров и Евгений Пригожин. И двамата са собственици на частни военни формирования, т.нар. „кадировци“ или подразделението на Националната гвардия на МВР в Чечня, лично подчинено на Кадиров и Частната военна компания „Вагнер“, която в суматохата на последните дни организира между другото и малък военен преврат в Буркина Фасо. За Путин стана ясно, че преторианските му гвардейци, от вярна лична охрана, могат да се превърнат в наказателни отряди, както не един път се е случвало в историята на Рим. Показването на доминантен характер и сила е особено важен елемент от оцеляването в сложната кремълска властова машина, сглобена от самия Путин.
И накрая – един последен детайл от церемонията. След финалните думи, по традиция, залата става на крака и всички енергично ръкопляскат. Всички, с изключение на един. Когато камерата минава през първия ред (на 38:22 минута, точно преди края на това видео), вдясно от Дмитрий Медведев един слаб мъж на неопределена възраст бавно, много бавно пляска само няколко пъти с ледено изражение на лицето. Това е Николай Платонович Патрушев, директор на ФСБ от 1999 до 2008 година, и оттогава секретар на Съвета за безопасност на РФ. Запомнете това име.
снимка: Sky news
