Минаха и тези избори. Почти сигурно е, че ще са само поредните от вълната предсрочни, а не последните.
До завършването на този материал, все още не беше ясно дали седем или осем ще са партиите, успели да прескочат заветния 4% праг. Всички са единодушни, че ГЕРБ-СДС са с първи резултат след днешния парламентарен вот с вот около 26%, втори са „Продължаваме Промяната” с резултат приблизително 19%. На третото място за някои изненадващо, за други, познаващи и внимателно проследяващи начина на водене на избори на партията – не, са ДПС с около 14,5% от гласовете. Четвъртото място е или за БСП, или за „Възраждане” с приблизително 10%, „Демократична България” шести с около 7% и спорът за вероятно последният влак, който ще хване някой за влизане в НС, е между „Има такъв народ” 4% и партията на Стефан Янев „Български възход” 4%.
Слушайки първите изказвания, човек би се заблудил, че ПП са първи. Кирил Петков усмихнат ни обясни, че хората явно са показали, че желаят промяна. Заяви, че категорично няма да прави и коалиция с ГЕРБ и/или ДПС. Язък за някои анализатори (например Ивайло Дичев), които вчера нахъсано ни обясняваха, че има шанс и възможност за коалиция между ПП и ГЕРБ, но Бойко Борисов трябвало да отстъпи от лидерското място.
Значи Петков категорично предпочита БСП, дори ИТН, само не и ГЕРБ, което малко по-късно, почти директно го каза и Асен Василев, като добави ДБ, което се подразбира, но само не спомена нищо за ИТН, вероятно и поради възможността последните да не влязат в парламента.
Това, освен всичко друго, означава и пълна безотговорност, защото в момент на сложна ситуация в международен аспект, в съчетание със спиралата от избори, в които сме попаднали от известно време насам, а за капак – прогресиращата инфлация и енергийната криза, задължава за преглъщане на личното и партийно его, в името на интересите на страната, колкото и клиширано да звучи.
Диалог, както каза и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, именно чиято партия би могла да е отговорът на многоточието в заглавието. Защото за разлика от всички предизборни крясъци, заплахи, обвинения, компромати и прочее, за пореден път точно „Движението за права и свободи“ показа как правилно се води кампания. Ненатрапчиво и спокойно – с поглед, насочен към устойчиви резултати, а не към унижаване на този или онзи конкурент. Не става въпрос кой колко е искрен и какво цели, а как умело и ползотворно води кампанията си, каква е реториката му, какво послание излъчва към избирателите.
ДПС просто е в постоянна силна и активна форма. В съчетание и с ниската избирателна активност, която им донесе допълнителни позитиви.
Но да се върнем на другите участници в надпреварата.
От ГЕРБ призоваха за търпение, допълвайки, че днес ще кажат какво ще правят, с коя партия евентуално могат да се коалират и т.н. Пред тях ситуацията не е много по-обнадеждаваща от предните избори. Всъщност е дори по-сложна, защото в момента, дори и не с много, те са първи, което генерира и по-голяма отговорност. Вероятно ще се опитат да съставят правителство, но ако изключим ПП (по думите на Петков и Василев), изключим „Възраждане” (които са на противоположни позиции с ГЕРБ по редица въпроси, като например членството ни в ЕС и НАТО), БСП (които също поне доскоро бяха категорични, че не биха се коалирали с партията на Бойко Борисов), остават ДПС, ДБ и евентуално „Български възход” и/или ИТН. Коалиция с партията на Карадайъ обаче е малко вероятна, защото те са т.нар. червена линия за почти всички. Защо и правилно ли е, е съвсем дълга и отделна тема. ДБ са склонни да се коалират с всеки, за да се докопат поне до едно министерско кресло и до реална власт, но само ГЕРБ и ДБ – не стига.
БСП ще коментират резултатите, но след като бъдат обявени окончателните, това съобщиха от пресцентъра на партията. Вероятно са умували цяла нощ какво оправдание за плачевния си резултат да измислят. Не им завиждам. По-интересно е дали и след този пореден разгром, Корнелия Нинова ще продължи все така упорито да се е вкопчила в лидерското място.
Лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов не беше категоричен дали ще са в опозиция в парламента, но допълни, че е под въпрос самото мирно и нормално съществуване на държавата, защото „сега тя не съществува нито мирно, нито нормално.” Наблюдава се известно смекчаване на реториката на Костадинов, който съвсем очевидно е неприятно изненадан от резултата на партията му.
Лидерът на „Български възход” Стефан Янев каза, че резултатът им е добър и очакват влизане в парламента. Всъщност, ако влязат, ще са интересен играч – буквално преди броени дни Янев заяви, че Владимир Путин е агресор, а доскоро бе обвиняван именно в пристрастия, дори и към слугуване на Русия и интересите им. Янев подчерта още, че основното задължение на всички партии в парламента е да взаимодействат. „Ние сме там, за да можем да работим”, което означава протегната ръка за диалог с другите партии.
ИТН пък запазват абсолютно мълчание, дори Станислав Трифонов още не е направил изявление във Фейсбук – неговата традиционна трибуна.
Ако трябва да обобщим – т.нар. от Кирил Петков статукво – ГЕРБ и ДПС, отнесоха нестатуквото – ПП, БСП (ха-ха – БСП нестатукво, ама хайде), ДБ. ИТН вероятно са пътници – дори и сега да се промушат в парламента, следващ път няма да успеят. За формациите на Манолова, както и разните там „Мутри вън-вътре”, дори не си заслужава да се хабят слова. Вотът вече не е протестен, хората не се вълнуват кой кого и защо ще чегърта, а все по-ясно усещат приближаваща зима и рецесията, която удря пряко в джоба им, за разлика от голите обещания на уж носещите летния бриз партии на промяната.
Подобни са заключенията и на Ройтерс например, които посочват, че „много избиратели търсят предсказуемост от бившия лидер Бойко Борисов на фона на високата инфлация и енергийните разходи”, а France 24 отбелязва, че „докато на предния вот през ноември миналата година в центъра на вниманието е било широко разпространената корупция, сега икономическите проблеми са на първо място сред опасенията на избирателите”.
Поради което е съвсем логично, че на дневен ред хората поставят насъщните си нужди, а не междуличностните боричкания между този или онзи петел. Възцари се и апатия, която резонно даде отражение в изборните резултати. Червеният картон, разбира се, е за политиците, но от това на никому не става по-топло.
И ето го и отговора на въпроса „кой е големият победител?” от последните поредни избори. Негласувалите, които на фона на около 35% излезли до урните, са мнозинство. Проблемът е, че тази наистина тревожно ниска активност, все повече задълбочава и политическата криза, делегитимирайки и без това загубилите не от вчера устойчивостта си институции.
Честито на негласуващите, те заеха първото място в поредното фрийк шоу.
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram.
