Събитието на тази седмица протича в ето този момент, докато четете, няма никакъв елемент на историчност, а всичко се извършва пред очите ни и все още не се е случило. Ако четете този текст утре или в някой от следващите дни, вече няма да е същото. В момента текат поредните предсрочни избори. Социологическите агенции пристъпят от крак на крак и чакат изборният ден да свърши, за да коментират предварителните резултати. Медийните дърдорковци (в това число и аз) вече сме в студията на националните телевизии, за да обясним на народа „какво става и какво ще стане“, както казва Кърт Вонегът в „Синята брада“.
Но какво всъщност можем да обясним на народа? Знам, че не е редно да се споменават партии и политици, нито да се правят прогнози, но мисля, че картината е достатъчно ясна, за да строим върху нея разсъжденията си. И точно тук не мога да не отворя една скоба, за да кажа, че ако пак официалните резултати се разминат драстично с иначе единодушните прогнози на социолозите, някои ръчички, дето пипат машинките, ще ядат бой.
При така очертаващите се резултати от изборите има три реалистични сценария (защото заедно с фантастичните са повече) за развитие на събитията и решаване на абсурдното политическо уравнение на клетото ни гражданско общество.
Първи сценарий. Невъзможност да се състави правителство. Ще се говори за най-различни конфигурации, но никоя от тях няма да се осъществи, не толкова заради нещо друго, колкото заради това че досега всеки с гнойни храчки плюеше по всекиго, всеки всекиго обвиняваше в най-извратени грехове, всеки ярко манифестираше омразата към опонента. От друга страна аритметиката е много трудна, понеже в парламента влизат много партии и никоя от тях няма достатъчно тежест да поведе дружината. Допълнително затруднение идва от ясно заявения принцип, че ГЕРБ и ДПС не бива да бъдат допускани във властта. Спазването на този принцип превръща аритметиката от трудна в невъзможна.
Втори сценарий. Прави се правителство на малцинството. Това е едно твърде интелигентно и цивилизовано решение. Принципът е следният. Виждаме кой има най-голям резултат и казваме: ето, ти спечели изборите, все едно с колко, и приемаме, че е редно да управляваш. Направѝ си правителство и управлявай, а ние обещаваме, че няма да ти пречим. Но отговорността е само твоя и е ефективна, а не в полето на общите приказки и фалшивите разкаяния. Идеалният случай е това решение да се подкрепи и от съответния брой депутати, прибавени към първоначалния брой на първата сила (останалете партии да се лишат от мандати в полза на първия), но за целта е нужно друго законодателство, каквото нямаме. Така или иначе обаче, при добра воля може да се мисли за правителство на малцинството. Само дето съм лек песимист по отношение наличието на добра воля у когото и да било.
Трети сценарий. Омерзителна безпринципна коалиция между идеологически и политически несъвместими партньори в името на властта, пардон – на стабилността. За такова нещо се иска професионален гьонсуратлък, но пък в тази област професионалисти не липсват. Лошото е, че такава коалиция, независимо от колко партньори ще е съставена, няма да е особено трайна и със сигурност няма да е особено продуктивна. Имаме близкия пример на последната Четворна коалиция. Другото лошо е, че такава коалиция няма да произведе нищо хубаво, никаква работа няма да свърши. Третото лошо е, че много обикновени гласоподаватели заедно с това, ЗА което са гласували, ще получат и онова, ПРОТИВ което за гласували. И ще се окажат… прецакани, за да използвам другата дума.
И понеже в началото обещахме три сценария плюс един, ето го и плюсовият.
Правителство на омерзението. Позволете ми да нарека така един евентуален експертен и същевременно програмен кабинет, за какъвто напоследък започва да се говори под угрозата на предишните три сценария. Кабинетът ще е експертен, доколкото министри в него ще бъдат световно неизвестни „експерти“ без видима връзка с една или друга партия. А пък ще е програмен, защото ще действа в ограничен период от време (говори се за половин година) и ще изпълнява строго разписана програма и нищо друго. Нещо като служебен кабинет, само че не назначен от Радев по негово усмотрение, а от някакъв легитимно избран парламент. Слабостта на този сценарий е, че не казва кой ще разпише програмата на програмния кабинет. Ако ще участват всички парламентарни сили, можем да си представим каква цигания ще бъде тази програма и колко тежки ще са компромисите в нея. В крайна сметка програмата на програмния кабинет ще се окаже някакво Франкенщайново чудовище. Друга слабост е, че правителството е политическа конструкция. Може би най-политическата след парламента. Не е редно министрите да са някакви „експерти“, редно е да бъдат политически фигури от името и с отговорността на партиите си, а пък „експертите“ да са техни съветници, директори на дирекции и прочие. Така е редно. Нелепо е да спечелиш гласове, да вкараш депутати и после да се скриеш зад гърба на някакъв „експерт“. Хората са гласували за теб, а не за експерта.
Трета слабост е неяснотата какво ще се случи, след като изтече мандатът на този програмно-експертен кабинет – всичко отначало по познатия начин ли? Нови предсрочни избори, нови незадоволителни резултати, нова криза и ново експертно правителство. И така до края на света, както пееше покойният Коста Карагеоргиев във филма „На всеки километър“.
Но нека не остава у вас впечатлението, че се намираме в някаква отчайваща безизходица. Нека видим резултатите и нека направят някакъв временен експертен кабинет, това за момента сякаш изглежда най-приемливо. Пък после пак ще му мислим. Дано в паузата малко помъдреем.
И накрая да видим какъв е изводът, каква е поуката от цялата тая работа. Изводът е, че ние като народ нямаме политическа физиономия. Имаме от всичко по малко, но нищо в достатъчно количество, за да каже някой: българите са такива и такива – социалисти, капиталисти, националисти или някакви други. Утехата е, че и други народи са такива… щях да кажа „помияри“, но успях да се въздържа. Преди много време веща в астрологията моя позната (никога не си правете хороскопи, това са глупости!) във връзка с не помня вече какво, ми каза, че Шекспир имал много интересен хороскоп – имал от всичко по малко, трудно можело да се каже каква зодия е всъщност. Ето, нá: българският народ е един демократично-политически Шекспир – толкова идейно богат, че трудно можеш да го определиш само с една дума. И вярва. Вярва и се надява. Вярва на всекиго и на всичко се надява. Хайде, чао, че трябва да ходя в телевизията и да каканижа умни слова. Ех, Шекспире, Шекспире…
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram.
