Ужасяващата смърт на младата персийка Махса Амини в ръцете на „нравствената полиция“ на ислямския режим в Иран праща в небитието и последните жалки остатъци от претенции за легитимност и значимост на постмодерния, западен, ляв, медиен и декоративен феминизъм.
Стотици хиляди охранени американски либералки излязоха с нелепи розови пуси-шапки на главите, за да протестират срещу „чудовището“ Тръмп преди няколко години. „Маршът на жените“ се превърна медийно и корпоративно синтезирано събитие за невротични, но потънали в комфорт досадници. А в Иран избиваха и избиват жени за минимален порив към свобода и женственост.
Развлекателната индустрия наля десетки милиони за екранизацията на нелепата феминистка дистопия на истеричката Маргарет Атууд „Историята на прислужницата“, в която млади и разглезени милионерки играят репресирани жертви на въображаем религиозен патриархат в САЩ. А в Иран – и други такива режими – съвсем наистина, съвсем реално, избиваха и избиват жени за минимален порив към свобода и женственост.
Две от най-големите звезди на властващата в Конгреса и Белия дом Демократическа партия са Илхан Омар и Рашида Тлаиб. Безобразно, безкритично промотирани от корпоративните медиите, те от години представят на западната публика хиджаба като символ на феминизъм и еманципация.
Рашида написа, че „хиджабът е корона и всички трябва да застанем срещу омразата, дискриминацията и предразсъдъците, които жените с хиджаб срещат“.
А кой ще застане зад брутално убитата заради леко разхлабен хиджаб 22-годишна Махса Амини? Корона ли беше нейният хиджаб, Рашида? Символ на нейната свобода? Това са въпросите, които никой корпоративен журналист няма да зададе на водещите агенти на ислямистка пропаганда на най-високо ниво в най-влиятелната държава и власт на света.
От години пропагандистки като Омар и Тлаиб лъжат, че всяка критика на женското забулване и носенето на хиджаб е атака срещу автономията на жените. Буквално обърнаха реалността с хастара навън и им се хванаха. Героизираха ги. Тях и още хиляди активистки из целия либерален Запад, свързали хиджаба с еманципацията с най-примитивен и фарсов маниер.
Днес хиляди протестиращи жени в Иран горят своите хиджаби. Своите „корони“ и „символи на свобода“, както биха казали либералните феминистки от Вашингтон до Лондон. Персийските жени горят хиджабите с реален риск за живота си. Не като този на снимачната площадка на „Историята на прислужницата“. Или на демонстрация срещу „сексист“ като Тръмп с розова шапка, идиотски имитираща вагина.
Тв водещият Тревър Ноа онзи ден се обяви в подкрепа на протестите и жените на Иран. Припомниха му участие на ислямска активистка, която пропагандираше хиджаба като страхотно добро за жените, даващ „защита на сексуалността им“. А той нахилен се съгласява.
Критици на прогресистката идеология сега споделят стотици клипове от участия на активистки в праймтайма на западните телевизии, описващи хиджаба и забулването като ценност и гордост на всяко мултикултурно общество.
Точно в този момент, когато жените в Иран горят своите хиджаби, трябва да признаем притеснителната реалност без страх от репресивните инструменти на политическата коректност. Реалността, в която най-могъщите медии превърнаха един символ на женското подчинение във фетиш за постмодерния невротичен феминизъм. Терорът на Махса от Иран е играчка за туитъра на разглезената Рейчъл от Ню Йорк.
Самото явление е възможно само в тези времена на медиен сюрреализъм. Един ясен предмет за ограничаване на женското изразяване се превръща в метафора за освобождаване с изминаването на няколко хиляди километра. Невероятна географска семиотика. В Техеран „моралната полиция“ те убива, защото си разхлабила покритието на главата си. В Лондон политически коректната „полиция“ те цензурира и провъзгласява за „проводник на омраза“, ако дори предположиш, че интересите на повечето жени и носенето на хиджаб драматично се разминават.
Днес медийните декоративни феминистки трябва да потънат в срам. Прогресистката Анита Саркисян получи стотици хиляди долари, за да продуцира видео поредица, фокусирана върху… „сексистките женски репрезентации в компютърните игри“. Беше канена от водещи медии, получи трибуната на световни организации, третираха я като легитимна фигура в защита на правата на жените. Такива като нея изсмукаха целия кислород от разговора за реалните проблеми на стотици милиони жени в Африка и ислямските държави и го прахосаха по невротичните си бесове и плюшени емоции. С подкрепата на най-влиятелните медии в човешката история.
За западния ляв феминизъм разголените сочни бедра на компютърно генерирани героини буквално представляват по-голям проблем от пребиваните и избивани за неправилно носене на хиджаб жени.
Избягалата от истински терор в Сомалия авторка Аян Хърши Али очерта в последната си статия перспектива този път режимът на аятоласите наистина падне и написа: „Междувременно на Запад, омразата към мъжете доминира мейнстрийма, а солидарността между половете е заменена от поляризиращи политики на идентичността. Феминисткото движение на Запада колабира под тежестта на собствения си екстремизъм, а аз не мога да не си помисля колко противоположен и вдъхновяващ е феминизмът на жените в Иран. Мъже и жени заедно, в битка за правата си. Колко по-хубаво е това от талибанското насилие или пък претенциозните привилегии на толкова западни феминистки“.
Права е. Горящите хиджаби жени в Иран може и да свалят режима на аятоласите. Добре ще е с него да падне и режима на медийния декоративно-прогресивен феминизъм, обладан от дълбок и ирационален радикализъм. В „Ах, тези медии“ ще опишем падението и на двете отровни идеологии.
Изображение: Илхан Омар
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram.
