Думата, която описва най-добре настоящата предизборна кампания на „демократичната” общност, е „оксиморон”. Оксиморонът е съчетание от две думи или изрази с противоположно значение, създаващо контрастна изразителност на тяхната образност. Например „кралица републиканка” (така е наричана често испанската кралица Летисия) или „ляво-либерална десница”. Преподавателят ни по литературознание в СУ го наричаше „остроумна глупост”.
Изминалият месец ни показа как предизборните лозунги могат да се превърнат в оксиморони, с тази разлика, че глупостта на някои от кандидатите за депутати и партийни активисти е далеч от остроумна. По-скоро навлиза в сферата на зловещото, предизвиквайки недоумение, погнуса и ярост, а самите ѝ носители, предвид претенциите им за интелектуален елит на страната, се вписват идеално в създадения от Талеб оксиморон „интелектуалци, но идиоти”.
Предполага се, че лозунгът трябва да формулира кратко и ясно основните цели на съответната партия и да подтикне гласоподавателите да се обединят около политическите ѝ идеи. Какво се получава в действителност обаче?
Лозунгът на „Продължаваме промяната” „Да си довършим работата”, да речем, по-скоро напомня на една популярна табела, гласяща: „Зло куче, зъл стопанин, зла жена, зли деца, зли термити. Абе, не ти трябва да влизаш”. Но не за ПП ни е думата.
Темата ни е лозунгът на „Демократична България” – „Довери се на разума”. С него ДБ се опитват да внушат, че те са единствената партия, способна да реши проблемите ни разумно и професионално. Благодарение на многобройните реклами, всеки средностатистически потребител на социалните мрежи знае, че ДБ са партията на най-интелигентните, най-способните, най-образованите и най-европейски настроените българи, пример за морал, достойнство и дръзновение, образец за съпричастност с най-унижените и оскърбени членове на обществото ни и пълна противоположност на простия Ганя, който предпочита ракията и салатата, скарата и бирата пред веган деликатесите на бившата премиерша, бие жена си и децата си и не знае коя е Рут Колева. Неслучайно по време на една от миналогодишните кампании тяхна представителка написа протяжно излияние, започващо с думите: „Аз винаги съм била елит”.
На нас като гласоподаватели ни е категорично забранено да изпитваме, камо ли да изразяваме съмнение по отношение на божественото съвършенство на ДБ „елита”. Ако си позволим да го направим, вероятността да бъдем оборени с аргументи в равностоен дебат е минимална, за разлика от вероятността да бъдем обиждани, хулени, подигравани, цензурирани, докладвани, блокирани, доложени на работодателите ни и заплашвани със саморазправа. Животът обаче има „лошия” навик да разкрива истинското лице на хората и да вади на показ уродливата им същност, скрита зад позите, лицемерните усмивки, претенциите, фалшивите обещания и пороя от идеологически издържани заучени фрази. Та по време на кампанията именно този „подлец” животът ни показа недвусмислено, че „разум” и ДБ са взаимноизключващи се понятия, следователно предизборният им лозунг е ярък пример за политически оксиморон.
Още преди да започне предизборната кампания, кандидатката за депутат от ДБ Таня Андреева се подигра във „Фейсбук” със смъртта на Дария Дугина – дъщерята на Александър Дугин. След като разбра, че е някак си неудобно политик, при това лекар, да се радва на нечия смърт, Андреева изтри публикацията си.
Дни след началото на кампанията, на празничния 6 септември, кандидатът за депутат Теодор Михайлов публикува във „Фейсбук” снимка от наводненото село Каравелово, на която е в компанията на своята съмишленичка Елисавета Белобрадова, известна още като Летящата козила – и двамата широко усмихнати. Текстът към снимката гласеше: „На кални бани сме. Честит празник”. Неуместното селфи на двамата политици, забавляващи се на фона на болката и мъката от унищожените имоти и съсипаните човешки животи, предизвика възмущение и гняв в социалните мрежи, което накара Белобрадова да се разграничи, като премахна отбелязването си. По-късно, засрамен от обществения отзвук или посъветван от пиар на партията, Михайлов редактира публикацията си, като остави само втората част, а впоследствие я изтри, но преди това не пропусна да нарече негодуващите хора аутисти, с което пък настрои срещу себе си близките на хора с увреждания. На следващия ден кандидатът за депутат поднесе извинения на „всички, които са се почувствали засегнати от самоиронията” и ги покани, ако искат лично да усетят как се е родила „шегата”, да отидат в Каравелово с ботуши и лопати.
Познавайки Михайлов, имаме основания да се съмняваме в искреността на извинението му. По-скоро оставаме с усещането, че си е дал сметка, че маската пада и се опитва да я задържи. Да не говорим, че ако не бяха в предизборна кампания, едва ли на двамата с Белобрадова щеше да им хрумне да отидат да ринат кал в пострадалото село. Колкото до ДБ, мълчанието им по случая впечатлява със своята оглушителност. Нека само си представим какъв вой щеше да настане в социалните мрежи, ако селфито от „калните бани” беше публикувано от кандидат на ГЕРБ или на ВМРО. Провинилият се буквално щеше да бъде принуден да се оттегли от обществено-политическа дейност.
Михайлов обаче далеч не е най-лошото, което се случи на жълтопаветната партия през настоящата кампания.
Преди седмица се появи клип с друг кандидат за депутат от ДБ – Иван Калчев – Глиги – член на Българско либертарианско общество и активист на „Зелените”. Калчев е човекът, на когото от месеци се гради образа на доблестен и самоотвержен доброволец в Украйна. Няколко минути обаче бяха достатъчни вятърът на истината да разнесе ореола му. В клипа т.нар. Глиги изказва тези, които са не просто смущаващи, а поразителни със своята чудовищност. Да ги обобщим накратко:
1) По отношение на търговията с органи – ако да си продаде детето за органи не противоречи на ценностната система на даден човек, кандидатът за депутат няма нищо против.
2) По отношение на търговията с деца – когато циганката си продава детето в Гърция, това е по-добро и за циганката, и за детето, и за купувача.
3) По отношение на децата – ембрионът става човек едва когато може да отговори на въпроса „Ти какво си?”, „между три и пет (години)”, и дотогава Калчев защитава правото на родителите на евтаназия: „Ако ти се роди урод, да можеш да го убиеш”.
Скандалният видеоклип накара майките от „Системата ни убива” да се съберат пред централата на ДБ, където изразиха възмущението си и написаха на вратата „убийци”, а във „Фейсбук” публикация нарекоха Калчев „твар”.
Колкото до ДБ, вместо да се разграничат от изявленията на Калчев и да го изключат от листите си, те се впуснаха да го бранят, опитвайки се да омаловажат случая. Така прочетохме, че клипът показвал игра, в която Глиги се упражнявал в реторика, а небезизвестният Христо Комарницки откровено се подигра на възмутените хора.
Самият Калчев нарече събитието „философски дебат” и сподели откъс от клипа, в който казва: „Сега ще се опитам да защитя едни ултра, мега, хипер радикално либерални тези, в които обаче не очаквайте, че аз вярвам”. Вероятно щяхме да му повярваме, ако междувременно в социалната мрежа не се бяха завъртели негови „разсъждения” от 2017 г., според които „не само че ембрионът не е човек, но и детето също не е човек – а по-скоро собственост” – думи на баща на две деца (поне според разпространения клип).
Извън официалната „демократична” общност, потърсихме реакция на майчинските страници във „Фейсбук”, които от години застават зад всяка кауза на ляво-либералната „десница” – Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и т.н. – и без да заявяват в прав текст партийните си пристрастия, служат като рупор на ДБ, като активно промиват мозъците на последователките си. Предполагам, няма да се изненадате, че не открихме нито дума по случая, за разлика от месец юни, когато от същите страници бяха излети тонове помия по Месеца на семейството, а цитати от Библията бяха тълкувани, както Дяволът тълкува Евангелието. Представяме си какви фермани щяха да бъдат изписани, ако главен герой в клипа не беше Калчев, а Ангел Джамбазки например.
Дори да приемем, че т.нар. Глиги действително не вярва в изказаните тези, най-малкото уважаемите блогърки, смели боркини за правата на децата, биха могли да поразсъждават морално ли е да се дебатират по подобен начин теми, като продажбата на деца (за органи) и евтаназията на деца с увреждания, и не издават ли така изречените думи пълна липса на емпатия. Защото на кой морално здрав човек би му хрумнало да защитава подобна позиция дори да не я споделя?! Има изконни общочовешки ценности, които не подлежат на тълкуване, и ако въпросните дами наистина са моралните стожери и кралици на съпричастността, за каквито се представят, е редно публично да заявят неодобрението си към подобен род „философски дебати”, в противен случай оставят усещането, че са политически активистки и загрижеността им е само лицемерна поза.
Следва черешката на тортата – медийната звезда „Със сто километра в час аз летя”. Наскоро във „Фейсбук” се появи колаж – профилна снимка на т.нар. Емили с тротинетката с предизборния слоган на ДБ и номер 25. Гротеска, която скоро се превърна в действителност, след като Емили влезе в ролята на партийна активистка. Припомняме, че тя/той (вие си изберете правилния род) се сдоби с популярност това лято заради безобразното си поведение по пътищата. Новото лице на ДБ беше засичано многократно да „лети” с висока скорост по магистралата в нарушение на Закона за движение по пътищата. Въпреки глобите тя беше категорична, че няма да спре да се придвижва по този начин. След падане от тротинетката, при което пострада, Емили обяви, че се отказва от обичайното си „превозно средство”. Това обаче не стана и се стигна до още един инцидент, при който беше блъсната от бус, а при направения на място тест е дала положителна проба за наркотици.
Да обобщим: най-новото лице на ДБ е известно с това, че „лети” с тротинетка по магистралата, създавайки опасност от пътнотранспортно произшествие и застрашавайки собствените си живот и здраве и живота и здравето на останалите водачи и пътници. За капак лицето „лети” след употреба на наркотици. Наистина забележителна проява на разум.
Към гореизброеното можем да добавим и неадекватните медийни изяви на представители на ДБ, но те са отделна тема.
По ирония на съдбата ДБ и ПП – партиите с най-много морални и интелектуални претенции, са партиите доказващи неуморно, ден след ден, че им куцат както моралът, така и интелектът, а очевидно и разумът. Колкото до управленските им способности, техните плодове ще берем тепърва през предстоящата Виденова зима. Остава въпросът искаме ли още от същото и ако да, колко още.
Изображение: ДБ
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram.
