Ииии… снимаме:
“Постапокалиптичен сюжет: улица, порутени фасади с чистак – бърсак сателитни чинии, горящи коли. По средата на улицата бяга мъж в син костюм и мустак от ранните 90. И то бяга мъжката, защото го преследва орда немъртви или зомбита. Какво искат ръмжащите твари – живота му, костюма или да обръснат мустака? Нивгаш няма да разберем, защото когато достига до телената ограда, озовала се незнайно как по средата на улицата, героят я прескача умело. Той тупва в краката на трима самураи и обнадежден вдига поглед. Кои сте вие, пита героят. Седемте самураи, отвръща средният японски войн, в който веднага разпознаваме Краси Радков (който тук може би трябва да се казва Красимото Радконага). А защо сте само трима, продължава с въпросите коленичилият мъж, губейки ценно време в питане на очевидни неща. Еми, няма хора, баце, казва Радконага, който в случая е по-скоро Шишо Бакшишо. Нашият мустак вади меча на Краси, дружината надава юнашки рев и започва едно колене, мушкане, сечене, ритане, блъскане и щипане на зомбита, което за щастие е само броени секунди. Следват изречения, произнесени от диктора Станислав Трифонов.”
иииии…..Край!
Ако за пръв попаднеш на този кинематографичен напън, със сигурност ще си помислиш, че това е трейлър на поредния зомби хохър. И ще си прав. А ако си наблюдателен, ще попиташ как, аджеба, са се курдисали тия самураи насред родна сцена, приличаща на снимана във Факултето? Ще попиташ навярно, защо единият е въоръжен с меч, втория с лък, а третият с кремъклийка. Защо са самураи, а не мускетари, влъхви или запасняци? И най-важното: защо, чорт побери, е вкарана тази тъпа, плоска шега, превръщайки целия клип в обикновена драматизация на изтъркан виц? Ти можеш да питаш, но всуе – отговор няма.
Това, дами и господа, електорални единици, е предизборният клип на политическа партия “Има такъв народ”. От създателите на “Жива рана” и “Гледай как се прави”, от сценаристите на “Ад и рай”, “Funk Off”, “Жестока” и “Само мен”, очаквайте на втори октомври! Завеса и да сложим край на тази непоискана атака на сетивата ни. То хубаво казваме край, но за жалост, това е само началото. Началото на предизборните клипове на партиите за предстоящите след двайсетина дни избори. И ако има възмутени от горното предложение, лошата новина е, че това е най-интересният клип, излъчен в пространството. Останалите са толкова постни, безлични и клиширани, че едва ли има смисъл изобщо да им обръщаме внимание.
Но като сме казали А, значи ще кажем и Б. Или Бъ Съ Пъ. Столетницата не рискува излишно и бързаме да кажем отсега: няма да видите другарката Корнелия на жребец. За сметка на това ви чакат 40 секунди суха статистика. Нали ви казвам – нищо блажно.
“Възраждане” обаче (виждате ли как плавно от Б отидохме на В) изскачат с цели две предложения – пир за сетивата. В първото, издържано в стилистиката на swap heads, ясно се…. Момент, за всички незапознати следва лирическо отклонение – swap heads е похват, в който главите на героите се разменят с такива на известни личности или фикционални персонажи; демек мемета. Та в първия клип е използвана сцена от кеч боевете (виж следващата снимка). На сцената е Коцееееее Копейкиииин, който трепе Кирил Петков, Еми Тротинетката (за нея няма пояснение, сори), Ицо Хазарта, Явор Божанков и дедо Сорос, който лично Асен Василев довлачва до ринга. Тъжната Лена Бориславова безпомощно гледа, без да може да помогне на либето си. Чист кеч цели 35 секунди, в които има и субтитри, явно създадени с цел да внесат поне искрица яснота в помътнялото от гледане потребителско съзнание. Въпреки че е брандирано с партийното лого, странно защо то не е обявено за официално предизборно послание. Такова има във втория клип и то е много по-суховато, като тук си заслужава да споменем само две неща – че Коце К. е полуобърнат през половината клип, и че това дава чудна възможност да видим пъпките по врата му. Другото е реторика, изградена от изречения от типа “да направим това” и “да направим онова”. Комини и релси, нито секунда за Митрофанова или Путин – еееех, къде си вярна ти, любов (между)народна?
ДПС – клип йок.
ДБ имат само една произведена продукция и тя е чуден микс от ген. Атанасов, морски вятър в микрофона, който пречи да се чува каквото и да е, пристанище Варна и първият култов израз: “Във Варна Демократична България вдигаме платната” (вижте следващата снимка). Нормално е, ако си роден в село Батин, Русенска област, като генерала, да не знаеш, че изразът „да вдигнеш платната” означава само и единствено напускам, махам се. Ама няма ли местни кадри, къде й Стоян Михалев? О, пардон, той Михалев е от София, нищо че преди също бе начело на варненската листа.
За финал на този дайджест ще анализираме вкратце посланието на ПППП. Тук ни посрещат чушки и портокали (виж следващата снимка). Странен зарзаватчийски прийом, въвеждащ към поантата – Капитан Андреево. Обсесията на харвардци към КПП-то продължава и по всичко личи, че ще е лайтмотив още дълго, дълго време. Все пак от клипа узнаваме, че има нитрати в плодовете и зеленчуците. Нещо, което ни казваше навремето и доктор Емилова впрочем.
След като изчерпахме предизборните клипове, е време да се запитаме “какво иска да каже авторът”- любимият на всички ученици въпрос. Интересното в случая е, че не казва нищо. Нищо интересно, нищо смислено. Но пък, като се замисли човек, каква е целта на предизборните клипове? Те не образоват, не рекламират, не се пишат от копирайтъри и ПР специалисти, тяхната мисия не е дори да са качествени продукти. Партийните реклами се насочват към твърдите ядра, към чугунения електорат, не че рекламите не въздействат на всички. Те би трябвало да фокусират в няколко минути целите и политиките на дадената партия, да излъчат директни и ясни послания. И най-важното: да мотивират симпатизантите. Правят ли обаче всичко това? Ами не, не го правят. Или поне в излъчената дотук продукция. Ако не се случи чудо и не се появят нови, читави клипове, това ще е комай поредната скучна кампания. Да, има причини за това – украинската война, водната трагедия, мигрантите, газовата криза, даже ретроградният Меркурий. Интересът на аудиторията някак си се разводнява и сякаш слушаме и гледаме всичко с едно око.
Това обаче не извинява нескопосаните опити на партийните централи за визуална комуникация. Къде останаха времената на Жорж Ганчев с китарата и с Берон? Не липсва ли онази наивна деветдесератска свежест на “не ме гледай тъпо, българино”? Заменена с ялови послания, безинтересни сюжети и претупани действия, тя остава в миналото, обвеяна в романтика. А възможности за създаване на висококачествени продукти не липсват, за сметка на желанието да се правят такива. Затова тук витае скуката и клишираните фрази.
Преди броени дни екипът на комуникационния експерт и PR Любомир Аламанов създаде прост алгоритъм за създаване на политически послания. Той е толкова универсален в съвършенството си, че може да генерира лозунги за секунди. Разделен е на три групи думи, първата от които е глаголи, във втората са прилагателните и накрая следват съществителни с отрицателна конотация като корупция, хаос, разруха. Ако комбинираме на случаен принцип думи от трите категории, се получават наистина отлични предложения: “да бъдем устремени за промяна срещу корупцията” или “време е за бъдещето срещу кризата” са просто два от примерите. Дори съвсем невинно заиграване може да даде страхотни идеи. А парадоксалното е, че поне две трети от всички послания в клиповете на партиите пасват перфектно на този Генератор на предизборни слогани (ГПС). Което говори много. Можем ли да очакваме приятни изненади? Едва ли. Подготовката за кампанията вече трябва отдавна да е приключила и всичко – от визии до послания, да е на тезгяха. Някак си е обидно да ни ухажват по толкова нескопосан начин. Кой би кандисал на такава некадърна свалка? Но партиите се простират според електората си и със сигурност има адресати и за скучните послания.
На финала бихме препоръчали на политическите пиари и визионери да изнамерят и гледат внимателно клипа на автомивка Калацерка. И да си водят бележки много, ама много внимателно. Кой знае, може и да вземат нещо от най-доброто в самодейното творчество.
Изображение: ИТН
Заповядайте в групата на „Ах, тези медии” в Telegram.
