В началото на 2012-а блогът Senrinomichi, създаден след земетресението и ядрената катастрофа във Фукушима, публикува една снимка, направена на 13 юли 1936 в хамбургската корабостроителница Blom+Voss. Алгоритъмът на Facebook я подхвана и всички трескаво започнахме да я „шерваме“ и „лайкваме“. На снимката, направена по време на пускането на вода на учебен кораб, се вижда тълпа от мъже (и една жена), вдигнали хитлеристки поздрав. Зад единствената жена на кадъра в морето от изпънати ръце стои мъж, скръстил ръце, сякаш пропътувал от бъдещето и гледащ с недоумение и скептицизъм този спектакъл на масовото оглупяване.
Аугуст Ландмесер
Това е името на истинския човек от снимката. Той е разпознат през 1991г. от една от двете му дъщери по чудо оцелели в месомелачката на войната. Историята зад снимката е тъжна. По време на снимката Аугуст е срещнал вече любовта на живота си, Ирма Екер, но партията, на която той е член, не разрешава брак с еврейка. Аугуст и Ирма се женят. Той е изключен от партията и след раждането на първата им дъщеря се опитват да емигрират в Дания. Заловени са, и така започва трагедията на това семейство. И двамата минават през различни концлагери. Ирма е убита вероятно през 1942г. в Центъра за евтаназия в Бернбург, а Аугуст е изпратен с наказателен батальон (нещо да ви напомня използването на затворници за попълване на липсите на фронта?!) в Югославия, където загива.
70,000 в Прага и защо Чехия
Тази събота няколко крайно леви и крайно десни партии, непредставени в парламента на Чехия, от онази част на политическия спектър, в която се срещат 0° и 360° в кръга на политическата глупост, организираха демонстрация на Вацлавския площад в Прага. Ще кажете, какво толкова – ден след неуспешен вот на недоверие срещу правителството и три седмици преди парламентарните и местни избори на 23-24 септември, маргиналите от политическото дъно активизират кампанията си, за да се преборят за нещо повече от половин процент от гласовете. Пък и през януари идват и президентски избори – може да се намери достоен чешки генерал с Русия дълбоко в сърцето.
Вълнуващо с липсата на въображение е мотото, под което се проведе манифестацията – „Република Чехия на първо място“, нещо като Чехия first, über alles и т.н.. Повтарянето на един и същи неуспешен драматургичен похват не означава, че все някога той ще стане успешен. Лоши и мързеливи сценаристи, другарки и другари комунисти и етно-патриоти.
Понеже беше в събота, пък и още е отпускарски сезон, повечето сериозни медии в България са се ограничили да препишат от БТА, които пък са преписали от Франс прес. Така текстовете не спестяват оценката на чешкия премиер Петер Фиала, че организаторите са близки по дух и финанси с Кремъл. Някои са се позовали на по-надеждни според тях източници като РИА Новости, но там с изключение на думата „бунт“, няма развитие на апокалиптичен сценарий. Лято е.
По-любопитно е какво се случи в „социалната медия“, както у нас журналистите наричат Facebook. Дори до човек като мен, който не живее със споделянията и коментарите на знайни и незнайни познати, достигна лаконичен пост с няколко снимки. И не самият пост, който единствено ме накара да погледна в Ройтерс, Франс прес и другите световни агенции дали това не е измислица и за какво става дума, а един много добре структуриран и подреден „спонтанен коментар“ ме накара да се замисля, преди да му тегля на ум един традиционен поздрав. Това са извадки на леко променения текст, за да не обидя авторите: „ЧЕХИТЕ ПОВЕДОХА ХОРОТО! Десетки хиляди излязоха на антиправителствения митинг в столицата на Чехия. Според полицията на Вацлавския площад са се събрали 70 000 души. Организаторите заявиха по-рано тази седмица, че искат сегашното правителство да си отиде, последиците от енергийната криза да бъдат смекчени и щетите поправени… Изискват освобождаване на местната индустрия от зависимостта от чуждестранни компании, както и военен неутралитет и предоставяне на директни договори с доставчиците на газ на ниски цени, особено с Русия…“. Сигурен съм, че подобен „темплейт“ на коментар се е появил масово в неделния следобед. Тъга е обгърнала сърцето на българския трол, че манифестацията е в Прага, а не в София или Варна, или поне на язовир „Копринка“ – тези люлки на русофилството в Европа и света.
Освен вътрешнополитическите процеси в самата Чехия, изборът на Прага има поне две справедливи причини от гледна точка на инициаторите (не чешките) на манифестацията – геополитическа и метаисторическа. Първо, Чехия е настоящ домакин на Председателството на Съвета на ЕС и Прага е точка, към която и медийно и политическо внимание е по-лесно да бъде привлечено. Второ, да направиш проруски митинг точно на мястото, което светът свързва с „Пражката пролет“ и руските танкове от 1968-а си е неправо символен жест от страна на Владимир Владимирович. Той говори открито вече шест месеца, че води война с НАТО, а не с някакви незначителни за неговите метаисторически амбиции украинци. Но ние не искаме да го чуем и вярваме на опорки от рода на „едни руснаци се бият с други руснаци“. Човекът си иска Съветската империя и туй то. Войната има свой Западен фронт и макар на него да не се стреля, атаките са ежедневни.
„Полезните идиоти“ или какво е общото с 1936-а
И ето така стигаме до общото с онази екзалтирана тълпа от хамбургската корабостроителница и самотния реалист Аугуст Ландмесер. Има един термин „политически идиоти“, чието авторство се приписва на (че на кой друг!) Владимир Илич Улянов. Какво ли не е открил и създал той – от Украйна до радиото, от съботниците до гравитацията. Фразата се използва много преди него в британската преса, но съвременното ѝ значение е свързано основно с описание на „човек, който лесно бива убеден да говори, върши или вярва в неща, които са от политическа полза за определена група или конкретна личност“ и предимно в контекста на Студената война и комунистическите движения в Западна Европа през този период. Например през 40-те и 50-те години на политически турбуленции в Италия (които напомнят безкрайните извънредни избори у нас в днешно време) Комунистическата партия привлича леви социалистически организации и дори отделни представители на християндемократите в единен фронт (Отечествен Фронт?!), а впоследствие просто поглъща тези формирования като вече непотребни. Генерирането на наивна вяра в една личност или организация и употребата на тази маса е типично за човешките общества от зората на цивилизациите. „Полезните идиоти“ от Хамбург и днешните наивници в Източна Европа са жертви и едновременно с това съучастници в престъпленията на диктаторите, често и срещу самите тях. Няма да мине много време и немалко хора ще се питат – как допуснахме да бъдем въвлечени в това. Много социални психолози от 50-те и 60-те години на миналия век, от Музафер Шериф и Каролин Уд Шериф до Стенли Милграм се занимават със стереотипизацията и приемането на насилието в период на криза и конкретно през войната. От тези изследвания се раждат книги като „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг, екранизирана през 1963 от Питър Брук. Или прекрасния филм „Четецът“ на Стивън Далдри с една от най-хубавите роли на Кейт Уинслет, който също е екранизация на книгата на Бернхард Шлинк.
Когато през 1945-а американският военен комендант на Ваймар нарежда населението да бъде насила заведено до Буханвалд, за да видят „добрите германци“ какво се е случвало недалеч от идиличния им град, американците са изумени от реакцията на просълзените ваймарци, които минавайки край тях им казвали: „Как можахте да ни причините това?“. В тълпите от полезни идиоти винаги има много тъга, когато човек гледа снимки от дистанцията на времето. Рядко в тези тълпи светят хора, разбиращи абсурда на ситуацията като Аугуст Ландмесер. Тогава през 1936-а той е виждал истината, защото е обичал своята Ирма. Днес светът, който сами си създадохме, ни учи да не обичаме и да не търсим доброто у хората, за да не сме слаби. И тогава, и сега морето от „полезни идиоти“ унищожава не само трезвомислещите хора като Аугуст Ландмесер, но и бъдещето на децата си.
снимка: Euronews
