Преди две години гигантската стрийминг платформа „Нетфликс“ очарова професионалните кино критици и педофилите, но разгневи милиони мъже и жени с отблъскващия опит за филм Cuties („Сладурани“), в който малолетни момичета „намират себе си“, учейки се да „туъркват“ и участват в някои сцени, които дори не изглеждаха законни, да не говорим за нормални или морални.
И това не е типичната тийн продукция, в която 25-годишни актьори играят ученици, нито пък е някакъв футуристичен експеримент с компютърно генерирани персонажи . В еротичната анти-естетика на варварското извинение за танц, наречено „туъркинг“, са забъркани истински деца от плът и кръв. Сексуализацията на малолетните момичета за целите на глобалния шоубизнес пазар предизвика остра реакция и кампания срещу филма, но „Нетфликс“ застана с цялата си тежест в защита на позорния продукт и дори се обзаведе с възторжените рецензии на професионални западни критици.
Филмът беше използван от някои медии като аргумент, че „консервативните родители преувеличават невинността на децата и ограничават тяхната независимост“. А днес виждаме как в много американски училища радикализирани преподаватели сексуализират малки деца с пароли от джендър идеологията и гротескни гостувания на „драг кралици“ в класната стая. Филмът на „Нетфликс“ и медийната имунизация, която получи въпреки безпрецедентното неодобрение на публиката, павираха пътя за една особено отблъскваща институционална офанзива за делегитимиране на родителите и промиване на мозъците на децата.
Сега корпоративната стрийминг машина на „Нетфликс“ залага на друг вектор в идеологическата война – раса и миграция. Новият френски филм „Athena“ е част от програмата на започналия тази седмица престижен фестивал във Венеция и се представя като едно от елитните нови заглавия на „Нетфликс“. Историята е за арабски и африкански малцинства във Франция, които обединени организират брутални бунтове срещу репресивната и расистка система, след като един от техните хора е убит при неизяснени обстоятелства.
Гледайте този потресаващ трейлър и кажете, че това не е откровен призив за безредици, насилие и дори гражданска война, за каквато всъщност говорят и самите герои в кадър. Сцените хипнотизират със зов за обединение на малцинствата срещу полицаи и лошите от „мнозинството“. Един лъскав мокър сън на глобалното либерално пост-Джордж Флойд ляво. Идеологическо порно, в което престъпници и подпалвачи са представени като Уилям Уолъс в „Смело сърце“ или гладиатора в „Гладиатор“. Модерни рицари от размирните френски предградия, готови за малко социална справедливост с много коктейли „Молотов“.
Дори само този трейлър е сякаш най-изчистената и агресивна форма на кино пропаганда по линията малцинства срещу бели европейци. Африканските и арабските младежи са представени като героични, но мачкани революционери, които въстават срещу несправедливостта и тиранията. Те са едновременно жертви и бойци. Монтажът, музиката, осветлението, движенията на камерата, израженията на лицата, диалогът, постепенното покачване на напрежението и бойният зов, който се засилва с всяка секунда – всички трикове на киното са използвани за изграждането на емоционален и визуален политически призив.
И това е история от една европейска страна, в която само за последните няколко години радикални представители на малцинства обезглавиха учител, разстреляха карикатуристи и организираха някои от най-кървавите атентати на нашето време. Само в концертната зала „Батаклан“ в Париж ислямски терористи избиха над 130 души през 2015-а година. Екстремисти нанесоха чудовищни колективни травми върху френската психология и държава. Но нито една от тези истински трагедии не вдъхновява „Нетфликс“ за филм или сериал, в който да покаже бесовете и безумието, но и куража на обикновени европейци в извънредни ситуации.
Вместо това една от най-могъщите световни корпорации на планетата избира поредната измислена история, в която малцинствата отново са жертви на системата. Но има и нещо истинско тук. Кадрите действително приличат на добре заснет расов/малцинствен/гето бунт във Франция. Такива в последните десетилетия е имало десетки. Смутени от нарастващото насилие, много хора все повече се опасяват, че на хоризонта се задава гражданска война. Е, с този филм „Нетфликс“ току-що взе страна.
Нека видим елитната кино премиера и през ъгъла на това, което изследователят Майкъл Антън нарича „Паралакс на празнуването“. Паралакс е термин, който характеризира видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки.
В политически и медиен смисъл за Антън паралаксът на празнуването се появява тогава, когато едно явление придобива различни значения според това дали го одобряваме/празнуваме или не. Ако се отнесем критично или дори неутрално към процеса на подмяна на европейските общества чрез масова миграция, то такъв процес изобщо няма, това е конспирация, паника, истерия и дезинформация. Но ако празнуваме тази подмяна, то тя вече става факт и всъщност е нещо прекрасно. Антън нарича подобен подход: „Това не се случва, но е добре, че се случва“.
Така и с този филм. Гражданската война, започната от малцинства, е видимо празнувана и затова може спокойно да бъде показана в детайл, с огън, престрелки, безредици и епичен музикален съпровод. Но ако откажем да празнуваме бунта на арабските и африкански младежи и съобщим, че опасността от гражданска война е нещо лошо, то тогава тя отново става конспирация и расизъм. Едно и също нещо съществува и е хубаво, или го няма, и ние сме лоши, спрямо отношението ни към него.
„Нетфликс“ няма да се откаже от „нечистата наука“ на идеологическата война. А в „Ах, тези медии“ ще следим фронта.
снимка: Netflix France
