Тези дни британското военно разузнаване, позоваващо се на руски медии, излезе с информация, според която министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу е отстранен както от близкия кръг на Владимир Путин, така и от вземането на оперативни решения спрямо войната в Украйна. Според Лондон дотук се е стигнало с оглед на затрудненията, които руските войски срещали на украинска земя, както и на това, че Шойгу – основно поради липсата му на военен опит – бил обект на подигравки от страна на подчинените му. За хода на войната, твърдят британците, руският президент вече бил информиран от оперативните командири на терен.
Дали и доколко това е вярно, не можем да знаем. По принцип недоволството на Владимир Путин от развоя на войната в Украйна е вече добре известно. Още повече, че това недоволство от страна на руския държавен глава си има ясен адресат: службите и военните на Руската федерация.
По отношение на сенчестите структури, чистките в тях започнаха сравнително бързо след началото на войната: Сергей Беседа, ръководителят на 5-та служба на ФСБ, която подготвяше почвата за предстоящата война и отговаряше за предоставянето на информация относно Украйна, бе поставен в домашен арест, а след това и изпратен в затвора Лефортово. Впоследствие започна да се появява информация, че руското военно разузнаване ГРУ е изместило ФСБ като основната служба, отговаряща за секретните действия на територията на Украйна. Неофициалните обвинения към ФСБ от страна на Кремъл се състояха в следното. Един път, службата е допуснала теч на информация, поради който американците, а оттам и украинците, са били детайлно наясно с предстоящата към онзи момент „военна операция” на Русия спрямо Украйна. Втори път, ФСБ е заблудило политическото ръководство на страната по отношение както настроенията на украинците, така и спрямо нивото на устойчивост и мотивация на украинските въоръжени сили (съответно и тяхната вярност към президента Володимир Зеленски). Поради това „специалната военна операция”, която трябваше да трае от 3 до 5 дни, продължава вече над половин година.
След като ФСБ вече е била обект на недоволството на Владимир Путин, сега явно е ред и на военните. Неслучайно успоредно на информациите, касаещи евентуалното отстраняване на Сергей Шойгу, има и такива, свързани с низвергването на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация Валери Герасимов (макар и от украински източници, такива сведения спрямо последния се появяха и по-рано през годината). При това, възможно е чистката в руските въоръжени сили да не се ограничава само до Герасимов, а да касае между 30 и 40% процента от генералите и офицерите, които са имали отношение спрямо планирането и реализирането на „специалната военна операция” срещу Украйна. Същите, отново според украински данни, били временно отстранени от длъжност и разследвани. Друг източник пък твърди, че Путин комуникира директно с ръководителите на Централния военен окръг Александър Лапин и главнокомандващия военно-космическите сили на Руската федерация Сергей Суровикин, заобикаляйки по този начин и Шойгу, и Герасимов. Под ръководството на последните двама, военните са обвинявани за буксуващите действия на руските въоръжени сили на територията на Украйна, предвид това, че още преди да започне конфликта, министърът на военното ведомство е обещавал бърза победа на Кремъл.
Значението на евентуалното отстраняване на Сергей Шойгу от оперативния кръг на Владимир Путин, в който се вземат решения, включително и за войната в Украйна, трудно може да бъде разбрано, ако не бъдат подчертани две от ключовите „свойства” на министъра на отбраната на Руската федерация. Едното такова е, че той е най-дълго служилият министър при настоящия държавен глава (първо като ръководител на Министерството на извънредните ситуации, а след това като такъв на Министерство на отбраната). Дори друг „динозавър” в правителството на Путин, Сергей Лавров, който е външен министър на страната от 2004-та година, не може да се похвали с министерския стаж на ръководителя на военното ведомство. Другото е, че Сергей Шойгу е бил в тесния кръг на Владимир Путин и е един от малкото колеги на руския президент, с когото той е прекарвал почивни дни. А преди текущите несполуки на руските въоръжени сили в Източна и Южна Украйна, Шойгу, заедно с Герасимов, бяха тачени в руските среди като хората, които са осъществили бързо окупацията на Кримския полуостров през 2014-та година.
Всъщност в биографията на Сергей Шойгу има интересни елементи (различни от смесения брак на родителите му). Не е много известно това, че той е бил един от кандидатите за наследник на Борис Елцин, тоест пряк конкурент на Владимир Путин към онзи момент в края на миналото и началото на текущото хилядолетие. Другото е, че по-малката дъщеря на Шойгу, Ксения, няма и месец след започване на войната, публикува видео, в което тя и шестмесечната й дъщеря бяха облечени съответно в жълто и синьо, което се разтълкува като подкрепа за Украйна (не е ясно дали този цветови подбор все пак не е бил случаен, доколкото Ксения Шойгу преди това бе заявила подкрепа за баща си и „специалната военна операция” в Украйна).
Но именно биографията на Шойгу е показателна за нещо друго, което трябва да се има предвид. От една страна, вярно е, че Сергей Шойгу е част от силовиките (това са хората от структурите по сигурността на руската държава – полиция, военни, служби), които Владимир Путин налага в Кремъл, особено интензивно при започването на втория си президентски мандат през 2004-та година, когато руският държавен глава вече е успял да низвергне лобито на Борис Елцин в Кремъл. От друга страна обаче, военният министър не притежава две ключови характеристики, които иначе определят принадлежността към най-вътрешния кръг от доверени хора на Путин. Тези два определящи маркера са КГБ/ФСБ и Санкт Петербург. С други думи, и до ден днешен, както и в годините досега, най-близките хора на руския президент са имали принадлежност към въпросната служба и/или притежават познанство с Путин от годините на последния в Санкт Петербург (където при разпадането на СССР той се завръща от съветското консулство в Дрезден и започва работа в екипа на кмета на града Анатолий Собчак). Сергей Шойгу е едно от редките изключения, които нито е имал кариера в съветските/руските служби, нито е познавал Владимир Путин от периода му в Санкт Петербург (Ленинград), който въпреки това, влиза в близкия кръг на руския президент.
А да се влезе в него, разбира се, е много по-трудно, отколкото да се излезе. Дали Сергей Шойгу е извървял и този добре отъпкан път на низвергнатите, не можем да заключим само от информацията, публикувана от военното британско разузнаване. Още повече, че Владимир Путин не може да си позволи да замени публично своя военен министър (пък и началник на Генералния щаб) по време на война. Да го направи, би означавало да признае, че войната в Украйна не върви според неговия план (нещо, което така или иначе се вижда при текущата офанзива на украинските сили спрямо Херсон). Затова на този етап Шойгу може да бъде низвергнат неофициално, бъдейки оставен встрани от вземането на решения.
Най-логичният ход на Кремъл сега е да опровергае всички тези индикации и откъслечни информации, касаещи хода на военните действия в Украйна и свързаните с тях отговорни изпълнителни, като „изтъпанчи” Сергей Шойгу пред камерите в оперативна среда. Ако това се случи и скоро видите ръководителя на военното министерство по телевизията, да знаете, че британско разузнаване май е било право.
Снимка: Максим Кац
