Един от големите разкази на корпоративните медии е този за словото като насилие. Най-могъщите производители и разпространители на информация оправдават ограничаването на изразяването със загриженост за малцинствата. Телевизии, вестници, сайтове и радиа усърдно мариноват мозъците на публиката в реторически сос с „подправките на цензурата“, каквито са обвиненията в „хомофобия“, „трансфобия“, „ислямофобия“, „расизъм“, „сексизъм“, „бял супремасизъм“ и още много „изми“, „фобии“.
Тези еластични етикети имат магическата сила да променят значението на думите и изреченията. Лепиш ги върху някаква реч и тя става „реч на омразата“. А речта на омразата е опасна. Злодеите, ръсещи реч на омразата – също.
Повечето от най-големите медии водят дългогодишна кампания срещу свободното слово и инвестират огромни ресурси в системното поставяне на знак за равенство между неудобен за тях език и насилие срещу малцинства.
В този особен информационен климат на възмутено и враждебно отношение към „обидното“ слово, тези медии трябва да отразяват варварско нападение срещу световен писател, заради неговото „обидно“ слово. Младият мюсюлманин Хади Матар многократно намушка с нож писателя Салман Рушди по време на конференция в щата Ню Йорк. Точно 33 години след като тогавашният върховен лидер на Иран аятолах Рухолах Хомейни издаде смъртна присъда за автора по радио „Техеран”. Религиозният декрет фетва по повод „богохулната“ според много мюсюлмани книга на Рушди „Сатанински строфи” остана в сила през цялото това време.
Салман Рушди оцеля, а световните медии се озоваха в неудобна ситуация. Винаги става така, когато представител на „защитена група“ извърши насилие, но още по-неприятно е, когато „защитеният“ пролее кръв в името на кауза, която самите медии цинично подкрепят. Каузата е цензура на свободното слово. По един или друг начин.
Колосите на ефира, печата и онлайн журналистиката изсипаха тонове информация за нападението над Салман Рушди, но не забелязаха своя огромен принос в създаването на среда, в която определени форми на изразяване са третирани като престъпление и повод за отмъщение. Как имат очи да се възмущават и шокират от намушкването на Рушди, след като години наред са водили кампания срещу „ислямофобията“? Колко репортажи, есета, коментари и новини са били посветени на „речта на омразата“ срещу мюсюлманите, представяни почти винаги като жертви на Запада?
Помним погромите след датските карикатури на Мохамед и терористичния атентат срещу „Шарли Ебдо“. Медиите скърбяха за убитите художници, но не препечатаха произведенията им. Цензурираха причините за терора и легитимираха очакването, че едни конкретни форми на изразяване следва да се избягват. Не изпратиха ясно послание, че Западната цивилизация няма да се подчинява на правилата на фанатици и заплахите на екстремисти. Точно обратното. Медиите демонизираха и поставиха мишени на гърбовете на публични фигури като Герт Вилдерс и Сара Гелър, организирали конкурси за карикатури като онези, заради които в сърцето на „свободния свят“ избиват художници и журналисти. Посланието беше ясно и така се роди модерният слоган на западната либерална журналистика: „Вярваме в свободното слово, но…“
А през това време в западната култура мутира една особена квазирелигия, която започна да издава своите своеобразни ЛГБТ декрети срещу писатели еретици и „богохулници“. Трансджендър сектата е особено противно разклонение на прогресивното учение. „Сатанинските строфи“ на писателката Джоан Роулинг бяха нейните публикации в „Туитър“, в които тя възпитано отбеляза, че има биологична разлика между мъжете и жените, и се противопостави на процеса по изтриване на женската същност и идентичност в името на „включването“ на всички трансджендър изисквания в актуалния либерален канон.
За радикалните транс активисти Роулинг стана това, което е Рушди за много от екстремните ислямисти. Крайното крило на ЛГБТ затрупа авторката със смъртни заплахи. Гориха и хвърляха нейни книги, публикуваха адреса на къщата, в която живее… Една своеобразна транс фетва за главата на писателката. Прогресивен джихад срещу жената, която отказа да повтори лъжата, че всеки мустакат и ментално нестабилен мъж с космат скротум става изискана дама и може да влиза в съблекалните и тоалетните на момичетата в момента, в който реши да се идентифицира, и „усеща“ като такава.
Образът на Салман Рушди в части от ислямския свят след „Сатанински строфи“ наистина заприлича на образа на Роулинг в части от ляво-либералния свят след „биологични строфи“.
Месеци преди атаката с нож срещу Рушди, транс активист изскочи на сцената и нападна с нож комика Дейв Шапел по време живо изпълнение. Шапел, разбира се, беше обвиняван в „трансфобия“. Също като Роулинг.
Корпоративните медии отказват да видят връзката между тези явления и собствената си роля в противния процес по превръщането на свободното слово в злодей за публично намушкване с нож.
Те продължават да обвиняват Джоан Роулинг в „трансфобия“. Тя продължава да получава смъртни заплахи от умопомрачени активисти, принадлежащи към „пазена прослойка“.
В „Ах, тези медии“ подозираме, че това няма да как да свърши добре и напомняме, че свободното слово е над „усещанията“ на „защитените групи“.
снимка: The Hindu