От правилната страна на историята

Финландия е страна с изключително високи морални изисквания и нисък праг на толерантност към политическия си елит. До такава степен, че ако Кирил Петков и компания се бяха родили в скандинавската държава, щяха да бъдат изхвърлени от политиката през задния вход само заради „шедьоври” като моноспектакъла на „Здравейте, аз съм Наско” или кадрите от тайната квартира на „просто Киро” и Лена. Доказателство за това е белята, която се стовари миналата седмица на главата на финландския министър-председател Сана Марин.

36-годишната дама за пореден път се озова в окото на урагана след публикуването на клип от частно парти, на което се забавлява с приятели, сред които и местни знаменитости. Във видеото Марин пее и танцува досущ като абитуриентка в дискотека в Студентски град. Опозицията осъди поведението ѝ като неподходящо за министър-председател и поиска Марин да се подложи на тест за наркотици – искане, към което се присъединиха и членове на управляващата коалиция. Тя се отзова, заявявайки, че е пила само алкохол и няма какво да крие, като същевременно изрази възмущението си от разпространението на кадрите и от острата обществена реакция. Резултатът от теста излезе в понеделник и е отрицателен.

Междувременно, няколко дена след появата на клипа, бял свят видя ново видео, в което Марин танцува интимно с известен финландски певец, а на 23 август на финландския премиер се наложи да се извини за снимка, направена в официалната ѝ резиденция, на която две жени се целуват, докато прикриват разголените си гърди с табела с надпис „Финландия”.

„Финландският скандал” бе подет от световните мейнстрийм медии и от социалните мрежи, които реагираха не просто щадящо към Сана Марин, а ѝ лепнаха прозвището „най-готиния премиер в света”, лансирайки образа ѝ като пример за подражание. Реакцията им е лесно обяснима с няколко факта от житието и битието на Марин, които показват недвусмислено, че е от техните и не подлежи на критика.

Тя е родена през 1985 г. в Хелзинки и е израснала в „семейство на дъгата”, отгледана от майка си и нейната партньорка. Омъжена е и има четиригодишна дъщеря. Вегетарианка е. Представителка е на Финландската социалдемократическата партия. През декември 2019 г., когато е едва 34-годишна, е избрана за министър-председател на страната. До края на миналата година тя е най-младият световен лидер, като е изместена от президента на Чили Габриел Борич, роден през 1986 г.

Финландските медии нарекоха бурята, разразила се около клипа, „партигейт”. Това съвсем не е първият скандал, в който се забърква Сана Марин. През 2020 г. тя дава интервю за финландското лайфстайл списание „Тренди”, в което говори за работата си. Интервюто е придружено от фотосесия, в която Марин позира по сако, под което не носи нищо. Кадрите разделят финландското общество на две, като едната част обвинява премиера в неуважение към институцията, а друга част съзира сексизъм в критиките.

През 2021 г. излиза наяве, че Марин и семейството ѝ харчат по триста евро публични средства месечно за пазар. По-късно се оказва, че сумата е още по-висока – 850 евро. Министър-председателят се оправдава, че не е знаела какъв е лимитът на разходите, и обещава вече да плаща храната си от собствения си джоб.

В края на 2021 г. името на Марин отново е замесено в скандал, след като тя посещава нощен клуб в Хелзинки, въпреки че по-рано през деня е била в контакт с външния министър, дал впоследствие положителна проба за Ковид-19. Премиерът получава две съобщения на служебния си телефон, че трябва да се самоизолира. Тя обаче твърди, че не е видяла съобщенията, тъй като не е носила телефона със себе си, освен това смятала, че няма нужда от изолация, предвид, че е преминала пълен ваксинационен цикъл.

За куриоз, във Финландия се оказва повод за критики дори иначе похвалният факт, че министър-председателят обича да чисти сама държавната резиденция.

Скандалът около Марин сам по себе си е много шум за нищо и неслучайно е на път да заглъхне. Интересното в случая е именно отношението на медиите извън Финландия и на потребителите на социалните мрежи, които за пореден път показаха лицемерието и двойните си стандарти.

Първа гледна точка. От една страна, правото на личен живот е неприкосновено и не би следвало да ни вълнува как човек, бил той и политик, прекарва свободното си време, стига да не прави нищо незаконно и да не вреди на околните. От друга страна, неизбежно се набива на очи двойният аршин на мейнстрийм медиите и на социалните мрежи. Докато във Финландия се обсъждат смислени въпроси, като този дали министър-председателят е била на работа, или в отпуск, когато е заснет клипът, била ли е достатъчно трезвена, за да реагира адекватно в извънредна ситуация, изложила ли е на опасност националната сигурност и т.н., медиите извън страната и социалните мрежи засипват Марин с похвали, че успешно съчетава работата с личния си живот и че е „една от нас”, и публикуват репортажи за жени, решили да изразят подкрепата си, споделяйки свои клипове, на които се забавляват по подобен начин. Някои дори определиха критиките като сексизъм – видите ли, критиците завиждали на Марин, че е успяла млада жена, която се справя блестящо с работата си, но и намира време да се забавлява „качествено”. „Цялата история е като празна кутия. Щяхме ли да вдигаме същия шум, ако мъж се забавляваше? Не мисля”, гласи коментар на потребител в „Туитър”.

Краткият отговор на този въпрос е „да”. Шумът щеше да е умножен по милион, ако на кадрите се забавляваха Доналд Тръмп, Рон Десантис, Матео Ренци, Себастиан Курц, Виктор Орбан или който и да е от враговете на ляво-либералния мейнстрийм. Полът – а и възрастта – в случая няма никакво значение, както не биха имали значение расата, религията и сексуалната ориентация. Важно е единствено дали героят е „от правилната страна на историята”. Ако това е така, цялото прогресивно войнство е готово да извърши чудеса от храброст в негова защита дори да се е „прославил” не просто с морално укорими деяния, а с откровени престъпления. Ако ли не, позорният стълб на „селския мегдан” – „Фейсбук” (и „Туитър”), винаги е на разположение за публичен линч на инакомислещите. Ако във видеото се забавляваше някой от изброените дисиденти, нямайте съмнение, че щеше да бъде разкъсан от медиите, а най-малкото, с което щеше да му се размине, са подигравките в социалните мрежи от страна на насъскани сектанти. Не вярвате ли? Спомнете си присмеха, на който беше подложен Доналд Тръмп заради печатна грешка в своя публикация в „Туитър”, и то от страна на хора, които не се славят с грамотност, богат речник, дар слово и ум като бръснач. А коментира ли някоя от българските мейнстрийм медии катастрофалното ниво на владеене на български език на Кирил Петков? Не.

Мислопрестъпниците са постоянно на мушката на корпоративните медии, които не пропускат случай да направят от мухата слон, за да ги злепоставят, охулят и остракират.

Да си спомним и за заметения под килима огромен скандал с лаптопа на Хънтър Байдън и корупционните схеми за милиони на семейството на президента на САЩ, от една страна, и ляво-либералната лавина от обиди и гаври с десетгодишния по онова време Барън Тръмп, чието единствено провинение беше, че е син на баща си. Лявото стигна дотам да постави диагноза аутизъм на срамежливото момче и да го обяви за бъдещ изнасилвач. Ако ви се струва парадоксално подобно „пророчество” да идва точно от хората, които напълниха Европа с насилници и си изхабиха клавиатурите да пишат статии, статуси и коментари в тяхна защита, то вие най-вероятно сте зле образована жертва на дезинформация, медийно неграмотни, поздравявате се с „честита баня” и биете жена си.

А какво да кажем за злостните критики по отношение на облеклото на Мелания Тръмп, което незнайно как винаги се оказваше неподходящо?! Същите модни гурута обаче така и не забелязаха, когато ирландската крайно лява евродепутатка Клеър Дейли се появи на заседание на Европарламента с мръсна коса и по анцуг – явно официалният ѝ анцуг за сватби и погребения. Нямаше проблем и когато народните избраници от крайно лявата испанска партия „Подемос” редовно се явяваха в Конгреса на депутатите с вид на клошари от Докторската градина.

Родната медийна среда също изобилства от примери за двоен аршин. Вече споменахме „изящното” боравене с българския език на „просто Киро”. Друг пример са прословутите снимки от спалнята на Бойко Борисов. Когато се появиха, нашенският филиал на Американската демократическа партия – жълтопаветната общност, и обслужващите го медии дори за миг не се замислиха за правото на личен живот и за безскрупулното навлизане в личното пространство, а изградиха и трите си предизборни кампании през миналата година върху въпросните кадри. Наскоро обаче се оказа, че снимките са били монтаж. Съвсем очаквано никой от натрупалите политически капитал от тях не прояви доблестта да се извини на Борисов. Вероятно защото доблестта, както и праволинейността, последователността и почтеността, не са ценени качества сред избирателите им. Ако беше така, те най-малкото щяха да настояват за отговор за връзката на Христо Иванов с Маджо, както и защо за министър-председател на страната беше издигнат човек, нарушил Конституцията.

Друга гледна точка. Нека сравним записа от тайната квартира на Кирил Петков и Лена Бориславова с парти клипа на Сана Марин. Ето тук откриваме една съществена разлика между нас и финландците. Докато във Финландия е укоримо, че министър-председателят пие алкохол, пее и танцува на частно парти, родният „Фейсбук” беше залят от статуси и коментари на жълтопаветници колко пошло е да се ровиш в хорските чаршафи. В обичайна ситуация това безспорно е така. Сами по себе си Киро и Лена едва ли са интересни на някого и едва ли някой, освен Линда и Миро, се вълнува какво правят в апартаментите под наем и в гръцките хотели. Отношенията на двамата обаче придобиват съвсем различно измерение, когато вземем предвид, че жененият ни (бивш, слава на Бога) министър-председател предполагаемо има връзка с началника на политическия си кабинет, която е сгодена за заместник-председателя на Народното събрание, известен още като статиста от ямболския клип „Продължаваме измамата”. Ако този сапунен сериал е изграден върху действителни събития, това означава, че носителите на промяната и на новия морал в политиката са обикновени лъжци, лицемери и негодници, затънали в шуробаджанащина, корупция и злоупотреба с власт, а това засяга всички ни. Накратко, правото на личен живот престава да съществува, ако упражняването му е в ущърб на националния интерес.

Трета гледна точка. Клипът с Марин може да послужи за урок на всички политици и обществени личности (а и на всички нас) да внимават какви хора допускат в обкръжението си, защото грешната преценка може да им струва скъпо. Министър-председателят на Финландия очевидно е била в компанията на „приятели”, на които не е трябвало да се доверява, един от които е публикувал кадрите в „Инстаграм”. Разбира се, „Фейсбук” „следователи” не пропуснаха да разкрият руска намеса с цел отмъщение, след като Финландия обяви, че ще намали броя на визите за руски туристи, докато междувременно тече и процесът на присъединяване на страната към НАТО. Доказателства за това обаче няма.

Четвърта гледна точка. Вече споменахме, че мейнстрийм медиите и социалните мрежи усилено градят имидж на Сана Марин като „най-готиния министър-председател в света”. „Искам премиер, който си пуска косата и се забавлява като рок звезда”, „Истински щастлив лидер е много по-добре от претенциозен и лъжлив политик”, четем в „Туитър”. Отдавна сме наясно, че прогресивната общност е елементарна, повърхностна и първосигнална, а разбирането ѝ за смислен живот се свежда до хедонизъм и още хедонизъм, който в дългосрочен план създава самотни и нещастни хора (Финландия например е на седмо място по самоубийства в света). Оттук и представата ѝ за „истински щастлив” човек не е изненадваща. Въпреки това е тревожно, че ударението се поставя върху готиния политик, който пие, купонясва и се появява на официални срещи с рокерско яке, вместо върху политика, който е подготвен, компетентен и способен да преведе страната през всякакви трудности, особено в условията на настоящата криза. Достатъчно е да погледнем мнозинството от европейските лидери, които след две години и половина пандемия и половин година война в Украйна се държат като студенти след тежък купон, а решенията им показват, че трябва не само да бъдат тествани за наркотици, но и да минават редовни психиатрични прегледи. Иначе със сигурност са страхотни по ляволибералните стандарти, които са от ниски по-ниски.

В криза като настоящата светът се нуждае от политици като Рейгън и Тачър, които да се отнасят към обществено-политическата обстановка сериозно и отговорно. Изобщо няма нужда да се вписват в графата „готини”. Ако прекараме зимата на студено, ако основни хранителни продукти изчезнат от магазините, ако на запад „изпаднали в амок” „ядрени физици” колят, газят и взривяват невинни хора, а на изток падат бомби, изобщо няма никакво значение дали министър-председателят ни е млад, красив, секси, цар на купона и прочее откровени глупости. Единственото, което има значение, е дали разполага със знанията и уменията да ни преведе през кризата с възможно най-малко щети.

снимка: ABC news

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Татяна Иванова

Татяна Иванова е завършила испанска филология в СУ. От 2017 г. е доктор по испански – с тема на дисертацията „Феминизация на испанския език в обществено-политическата реч“. От 2008 г. преподавам политически и практически испански в УНСС. Пише като автор за различни медии.