Никой родител не заслужава да е свидетел на гибелта на детето си. Дори и когато този родител издига смъртта в култ. Няма по-горчива съдба и наказание за безбожните идеи на Александър Дугин от вида на обезумелия баща, държащ се за главата в отчаяние пред пламъците, в които изгаря живота на любимата му дъщеря. Бог да прости и упокои душата на младата Даря!
Днес всички говорят за идеологията на Дугин и затова не намирам за интересно повтарянето на подробности, които всеки човек с малко свободно време и достъп до интернет може да прочете. Вчера бившият руски депутат Иля Пономарьов изнесе официална позиция на организацията, осъществила атентата, но малко се знае за тези, които днес се наричат Национална републиканска армия. Всъщност видеото на Пономарьов съдържа много повече информация, която си струва да се анализира, за да разберем какво се случва не толкова по фронтовете на Украйна, а вътре в самата Русия.
Светът на медиите, поради ленивия журналистически инстинкт да търси просто обяснение на сложни процеси, като за едноминутен материал във вечерните новини създаде представата, че опозицията на режима на Путин е нещо като единен фронт, комисия, комитет. Може би защото с началото на войната една инициативна група се нарече именно „Антивоенен комитет“, та световните медии се вгледаха само в едно дърво, без да се опитат да видят гората. Не че звучат несериозно имената на Ходорковски или Каспаров, които все по-рядко имат какво да кажат. Не че публицисти като Латынина или Шендерович не работят всеки ден за това повече информация да стига да хората. Но все по-ясно става, че това не е начинът да се постигне някаква радикална промяна на режима в Москва, което да ускори края на тази безумна война.
Естествено, истината не е черно-бяла и вътрешната опозиция на режима в Русия и около Русия не е само група интелектуалци или избралия заточението като страдалческа политическа позиция Навални. Ние си мислим, че хората в Русия се делят на две групи – умни и образовани, които бягат в Европа или Израел и т.нар. „быдло“ – масата необразовани и бедни хора от затънтените региони, жертви на пропагандата. Макар тези две категории да са факт, както прочее и една друга категория, включваща както руснаци, така и украинци от саркастично наречения „Батальон Монако“, има достатъчно много руснаци, които са наясно, че трябва да вземат съдбата и бъдещето на страната си в собствените си ръце, като затова са готови да жертват живота си.
Въоръжената съпротива включва не само руснаци, за които ще говорим по-подробно. И украинците, и беларусите имат силна традиция в партизанското движение още от Втората световна война. На територията на Беларус днес самоорганизирани и несвързани помежду си групи водят т.нар. „Релсова война“ като разрушават управлението на железопътните възли, и релсите, по които се движат руските войски и техника от самото начало на войната през февруари.
Като част от структурата на украинската армия, а не като група наемници, от февруари се сражава белоруски батальон. Това са както професионални военни, така и футболни запалянковци, избягали от Беларус след протестите през 2020. Те се сражават през последните месеци край Лисичанск и там загинаха много бойци, включително Иван Марчук „Брест“, който от първите дни е едно от знаковите лица на батальона.
Но да се върнем на видеото на Пономарьов и да се опитаме да разберем какво ни казва за тази Народна републиканска армия.
Скоро след началото на войната на територията на Русия започнаха пожари във военни окръжия. От видеа от охранителни камери се виждаше, че вероятно това са наборници, които се опитват да унищожат наборните списъци, за да се спасят от мобилизация. Масова мобилизация никога не беше обявена, защото това щеше да означава официално обявяване на война с всички национални и международни главоболия, произтичащи от това. Но наборници започнаха да получават повиквателни за справка, а когато отиваха в окръжията, симпатични офицери с много доброта в погледа ги убеждаваха да подпишат едногодишен договор за срочна наемна служба. После, на 21-и април в Твер изгоря част от научно-изследователския институт на Министерството на отбраната, разработил ракетите „Искандер“. Остана впечатлението, че подобно на Беларус, отделни хора или малки групи, без връзка помежду си и без координация, вършат саботажи.
Но още преди пожара в Твер, беше обявено създаването на т.нар. легион „Свободна Русия“. На 5 април в излъчена на живо пресконференция легионът обяви за съществуването и целите си. Този 45-минутен брифинг, който си струва да бъде изгледан, разказва много за това какво предстои да се случва на територията на Русия. Защото легионът, в който влизат както бивши пленници, така и присъединили се кой както може да се добере до Украйна опитни войници и дори висши офицери, е част от въоръжените сили на Украйна, но има своите разклонения във вътрешността на Русия. Това е една от двете организации, които във видеото си Пономарьов назовава като основа на НРА – Руский Добровольческий Корпус и Легион „Свободная Россия“. Любопитен факт е, че логото на Роспартизан, както се казва каналът на НРА в платформата Телеграм, е идентично с логото на Легиона – свит юмрук.
Но нещата едва ли са толкова романтично прости – група офицери, готови да жертват живота си на собствена глава и без никаква поддръжка или връзка с някакви структури в Русия, громят режима. Трябва да разберем, че режимът сам по себе си е разделен на множество фракции. Двете основни силови групи са военните и ФСБ. От началото на войната тези две групи се ненавиждат и обвиняват взаимно. Военните (с пълно право) обвиняват калпавото разузнаване и фалшива агентура за провала при операцията по превземане на Киев в първите седмици. ФСБ-шниците пък (също не без основание) обвиняват военните, че са разграбили фондовете за превъоръжаване и воюват с лоша техника и неокомплектовани части. Отделно от тях е подразделението на МВР „Росгвардия“, които формално не са подчинени на МО. Част от тази „Росгвардия“ пък са т.нар. „кадировци“, които хем са гвардейци, хем са всъщност на пряко подчинение на чеченския си вожд Рамзан Кадиров. Още по-отделно от всичко това е военната частна компания (ВЧК) „Вагнер“ на любимия и верен на Путин питерски бандит и ресторантьор Евгений Пригожин, прочули с се с жестокостта и незачитането на каквито и да е човешки и правни норми в Африка и Сирия. И накрая – двете милиции на Донецк и Луганск, съставени от натрупали опит през последните 8 години бойци и насила хванати по улиците мъже, които също от започват да трупат напрежение помежду си. С две думи – логистичен хаос.
Какво в тази шарена армада може да има значение за НРА и конкретно за атентата срещу Даря Дугина? В средите на военните и особено на ФСБ започват да се оформят затворени кръгове от инакомислещи. За много професионални военни личността на туванския „еленовъд“ Шойгу, който обявява „настъпление по всички фронтове“, е направо обида. Вътре във ФСБ има отделни групи, които търсят начин за излизане от ситуацията, в която Путин и съветниците му вкараха страната. Това са хора, които са опитни анализатори и виждат безперспективността на войната за режима и за себе си. Интересни са сведенията, които един или група офицери от ФСБ споделят след внимателно проучване с правозащитния проект Gulagu.net на Владимир Осечкин. Информаторът, станал известен като Wind Of Chdnge, разкрива подробности от кухнята на режима и търси възможност да сътрудничи с опозиционни сили. Осечкин разказва за това подробно в канала на Юлия Латынина.
С подобни съюзници НРА/Легионът „Свободна Русия“ без проблем може да организира поставянето на взрива и деактивирането на охранителните камери на паркинга на събитието и по маршрута на колата на дъщерята и бащата Дугини.
ФСБ като отличници побързаха вече да съобщят за „една жена“, която била от „Азов“ и като Карлос „Чакала“ организирала с дъщеря си целия атентат, след което подобно на „The Italian Job“ (изберете сами коя от двете версии) се измъкнала с пъргавото си Мини Купър не къде да е, а в „най-вражеската“ балтийска страна, Естония. Видимо в информационната служба на ФСБ гледат предимно хубави, но стари филми. Дори и въпросната Наталия Вовк да е човекът, следил Дугина и задействал взривното устройство, то тя по-вероятно е свързана с НРА. Съпричастността на батальона „Азов“, който от години е редовна войскова част от Въоръжените сили на Украйна, стои нелепо. На мястото на ФСБ бих внимавал за действия на „Азов“ по време на готвения показен съдебен процес в Мариупол, където на сцената на взривения театър, върху затрупаните останки на жени и деца се монтират метални клетки, в които като животни ще бъдат изложени и съдени останалите живи пленници от защитниците на града.
Очевидно соловите саботьори и различните силови групи на територията на Русия започват процес на консолидация в по-скоро хоризонтална организация, без амбиции да се извади на преден план една фигура, но с опит и знания за водене на подривна работа. Очаквахме, че обрат във войната ще дойде от настъпление на украинците на южния фронт, но твърде вероятно е началото на обрата в тази война да дойде от север в сърцето на Русия.
снимка: Утро Февраля
