В рамките на седем-осем дни няколко военни обекта на украинска и белоруска територия, контролирани от Русия, претърпяха сериозни „инциденти”. Хронологията е следната:
- На 9-ти август няколко взрива на военното летище Саки в Югозападната част на Кримския полуостров унищожават 8 руски изтребителя (Su-24 и Su-30) и повреждат още няколко. Бойната авиация в Саки изпълняваше полети, свързани с дейността на руския военен флот в Черно море. Според официалната руска позиция става дума за нарушаване на правилата за пожарна безопасност (това е запалената цигара, поради която впоследствие руснаците ще бъдат иронизирани);
- В нощта на 10-ти срещу 11-ти август на летището във военната базата на Зябровка в Беларус, където има съсредоточени руски ракетно-зенитни комплекси и бойна авиация, се чуват осем взрива. Тази военна база бива използвана активно от руските сили в бойните им действия срещу Украйна: било чрез артилерийски обстрел от място, било чрез излитащата оттам бойна авиация. Според беларуските власти обаче ставало дума за възпламеняване на единица военна техника след извършване на ремонт по нея;
- На 16-ти август в склад за боеприпаси на военно подразделение в Джанкойски район на Северен Крим избухва пожар, а вследствие на него – и взривове. Джанкой има ключово инфраструктурно значение, доколкото през него преминават пътища и железопътни линии, свързващи Крим с Херсон. За разлика от другите случаи обаче, в този руските власти официално обявиха, че взривовете са дело на саботаж.
- Отново на 16-ти, този път на военновъздушната база в село Гвардейское, близо до Симферопол (отново на Кримския полуостров), също биват документирани експлозии. Разположените там изтребители по принцип също извършват задачи, свързани с руския черноморски флот.
Поради ефекта на „фойерверка” тези „инциденти” биват отразени по-централно от медиите. Но с посочените по-горе примери далеч не се изчерпват несполуките, с които се сблъскват руснаците в Украйна и на Кримския полуостров в частност. Освен споменатите експлозии, от началото на месеца в контролираните от Русия окупирани части на Украйна се случват и други пробиви: удари по жп линии (Геническ и Бриливка, южна част на страната), унищожаване на електрозахранване (взривените стълбове за високоволтови електропроводи на АЕЦ Курск или подпалената електрическа подстанция в Джанкой), унищожаване на ключова инфраструктура (като мостовете над Днепър) и т.н. Тези дни, вероятно чрез доставената от американците ракетна система HIMARS, бе унищожен и щабът на частната военна компания „Вагнер” в Попасна, Източна Украйна. Тази наемническа група е на близкия до Владимир Путин олигарх Евгений Пригожин и има свои контингенти не само в Украйна, но и в Сирия, Судан, Либия, Мали и други страни.
Въпреки че първоначално Русия даваше лаконични отговори спрямо причините за „инцидентите”, а именно неспазването на правилата за пожаробезопасност и случайна детонация на амуниции, постепенно от Москва бяха принудени да разширят арсенала от обяснения. Все пак не можеше след всеки взрив, след всяка „счупена” влакова релса или компрометирано електрозахранване да стои запалената цигара на недисциплиниран войник. Поради което официалното руско говорене постепенно започна да се адаптира към реалността. То започна да признава, че причини за „инцидентите” могат да бъдат действащи диверсионни групи, безпилотни летателни апарати и артилерия с голям обсег.
Подобна равносметка е в синхрон и с оценките на западни военни експерти. Според тях например дължината на кратерите (около 10 метра диаметър), получени от ударите по инфраструктурата на военното летище Саки, говори за използването на ракетна артилерия (сред заподозрените такива е тактическата система MGM-140, тъй като тя има далекобойност до 300 км, но не е ясно дали американците са предоставили такъв комплекс на украинците; или пък местната Гром-2, но пък не е ясно дали тя е в експлоатация вече). New York Times пък, позовавайки се на източник от Киев, твърди, че на Кримския полуостров действа украинска диверсионна група. Успеваемостта на турските дронове Байрактар срещу собствените й сили също провокира Москва да търси сходно решение, преговаряйки с Техеран за закупуването на ирански безпилотни самолети.
Наред с артилерията, диверсионните групи и дроновете, като възможна причина за някои от взривове не трябва да се подценява и друго обстоятелство: с проточването на бойните действия руснаците са принудени да използват все по-остарели снаряди, включително съветско производство, чиято утилизация е по-рискова и изисква по-голям ресурс. Той често не е наличен, включително заради широката корупция. Един от най-фрапантните примери за такава в руската армия видяхме още в началото на войната срещу Украйна, когато много тежкотоварни и бронирани машини, както и ракетни установки, започнаха да затъват в калта и блатата на Северна Украйна. Причината за това се оказа прозаична: използването на по-евтини китайски гуми, калпаво копие на оригиналните такива, за които иначе са били отделени съответните средства.
Иначе украинците, поне засега и в официален порядък, отричат да имат нещо общо с повече от гореизборените „инциденти”. Въпреки това президентът Володимир Зеленски предупреди съгражданите си да стоят далеч от контролираните от Русия военни обекти, а неговият съветник Михайло Подоляк, имайки предвид случващото се на Кримския полуостров, заяви, че е налице „демилитаризация в действие”.
Истинското значение на тези димящи Крим и Южна Украйна обаче се състои в друго. Военните действия между Киев и Москва вече не се водят само по фронтовата линия, а и в тила на руснаците. Това има директен материален и психологически ефект върху тях. Първият е, че логистичните линии и веригите за доставки на руските въоръжени сили вече са потенциален обект на диверсия от страна на украинците. Това ще забави още повече и без това буксуващите действия на агресора. Вторият е свързан с провокирането на несигурност и паника сред окупационните власти. Те, заедно с ръководителите им в Кремъл, ще бъдат принудени да планират военните си действия оттук насетне не само офанзивно, но и отбранително.
Бидейки в симбиоза помежду си, материалният и психологически ефект се допълват, чертаейки нова реалност за Русия в Украйна. Реалност, според която Москва вече ще води война не само там, където желае и където ѝ е удобно.
Ако не друго, за руските войници в Украйна остава утехата, че вече ще могат да запалят цигара, без след това да отнасят обезателно пешкира, ако някоя електрическа подстанция пламне наоколо.
снимка: Twitter
