Подборът на новини като инструмент… за какво?

Не знам защо си го причиних, но си го причиних – прегледах внимателно БТА и централните новинарски емисии на трите национални телевизии за понеделник, 15 август – Голяма Богородица. Направих го вчера, защото предната вечер се потресох от новините на bTV. И друг път съм казвал, че не следя новини особено ревностно, но в понеделник вечерта изглежда ми беше станало нещо.

Направи ми впечатление, че съществена част от времето на централните новини беше посветено на катастрофата със сръбския автобус. То беше нещо като документален филм, научихме всичко. И след като разбрахме как шофьорът е изгубил контрол, как децата са оперирани, къде са оперирани, контактни ли са, какво са казали от болницата в Стара Загора, какво са казали от Пирогов, какви са коментарите на случайно преминаващите и т.н., и т.н. накрая в специален репортаж ни показаха самия автобус, за да го видим. После показаха някакъв сърбин – очевидно разтревожен човек, пътувал дълго, – който каза, че няма какво да сподели и че не иска да прави никакво изявление. На това как той каза, че няма да каже нищо, посветиха още няколко минути.

Ето така у мен се зароди идеята да проверя какви новини са изтекли през този ден по БТА (само по БТА, без да забравям, че е напълно достъпно да имаш в мобилния си телефон както големите световни агенции, така и твърде удобни агрегатори на новини от медиите) и каква част от тях са избрани от телевизионните новинари да влязат в емисиите им. Ето тук можете да погледнете новините на БТА само от България под формата на списък – не за друго, а за да се потресете от количеството им – 148 бр. Новините от другите категории са отделно. От всичко това телевизиите трябва да изберат съдържанието си, като изключим собствените им репортери и кореспонденти.

А пък целта на тази моя проверка беше да установя доколко новините, които предлага информационната агенция, влизат в телевизионните емисии и стигат до „широката публика“.

Признавам, че живеех с убеждението, че централните емисии на трите телевизии са почти еднакви. Дотолкова еднакви, че някой по-конспиративно настроен човек може да си помисли, че се наговарят предварително. Всъщност не са, въпреки че водещите новини са едни и същи. Ето съдържанието на емисиите от 15 август:

Ако искате ги четете, ако искате – недейте да ги четете. Прави впечатление, че (както казахме в началото) темата за сръбския автобус заема непропорционално голямо място – около 1/3 от емисиите – 14 минути в БНТ, 20 в НОВА и 12 в бТВ от общо по-малко от час. Но пък изключителността на тази тема беше зададена още от БТА, която ѝ посвети цели 21 публикации от онези 148. Толкова ли е кръвожадна публиката? Толкова ли обича да ѝ разказват за катастрофирали деца? Тук може би е добре да отворим една скоба, за да видим с кои новини започна емисията на бТВ снощи, 16 август. Привеждам ги без коментар, в реда на тяхното представяне:

  1. Поредна катастрофа на магистрала „Тракия“ отне живота на дете
  2. 3-годишно дете се бори за живота си в болницата, блъснато от моторист
  3. Полицията издирва велосипедист, който е ударил майка с бебешка количка
  4. Млад военнослужещ е застрелял приятелката си, след което се е самоубил
  5. Швейцарският бизнесмен е бил отровен
  6. 18-годишно момиче е ударено от мълния в Приморско
  7. Гробарят от Банкя излиза под домашен арест.

Затварям скобата. Затварям я и за пореден път се връщам на може би най-генералния въпрос за медиите – те обслужват ли публиката, задоволяват ли вкусовете и очакванията ѝ, или я моделират чрез селекция на информацията. Безспорно, повечето новини, предложени от БТА, не заслужават да влязат в централна телевизионна емисия. Безспорно, много от тях са пълни глупости (като например „Туристи от цялата страна се събраха в Берковския балкан за празник на малината“ или пък „Хиляди пяха с Джейсън Деруло“), на които можеш да отговориш единствено с „голям праз!“. Но и най-невзрачната тема може да бъде поднесена като сензация при добро желание. Въпросът е кой, как и защо избира от целия поток точно тези теми. И кой решава на коя тема колко време да се отдели?

Ето няколко новини, които заради 20-минутните репортажи за сръбския автобус не попаднаха в емисиите:

  1. Уволненията в администрацията – доколкото научаваме по заобиколни пътища, там е сеч. Стари калинки се заменят с нови калинки и уволнените стари калинки се възмущават, въпреки че само преди месеци и те са заели постовете си по същия начин. Но за драгият зрител изглежда е по-важно да знае, че мълния е ударила момиче в Приморско.
  2. Бъдещето на мини Марица Изток – въпросът е много по-драматичен от временната неразбория в доставките на газ. Но някой е преценил, че за гражданите е по-важно да научат, че майките от „Системата ни убива“ ще участват на изборите. Аз не мога да разбера по какъв начин фактът, че по цял ден си отдаден на дете със специални нужди, че животът ти преминава в грижи за него, че в крайна сметка „системата те убива“, как този факт те прави годен за депутат, министър или някакъв стопански ръководител, как можеш да бъдеш компетентен политик и как изобщо, когато си смазан от „системата“, имаш желание за властова кариера!
  3. Прокуратурата предлага да има Национално междуведомствено звено за изборите – глас в пустиня.
  4. Обстрелът на Запорожката АЕЦ – (от трите телевизии само бТВ обръща внимание на темата) това не е толкова интересно, колкото даряването на органите на Ан Хечи.
  5. Второто американско посещение в Тайван и отношенията между САЩ и Китай – изкарана е военна авиация и флот, но новинарите са преценили, че за народа е по-важно да следи дали е бил намушкан, застрелян или отровен онзи никому неизвестен швейцарски бизнесмен.

Кой решава какво да се съобщи на публиката, кои новини да се изберат от обилния поток, предоставян от информационните агенции? Изборът на новина изобщо не е невинно дело. Независимо дали новината е фалшива, независимо дали обслужва по груб начин нечий политически интерес, независимо дали повтаря до втръсване някакви пропагандни заклинания – самият избор на темата вече задава посока и подрежда приоритети. Ето ви един прост лабораторен експеримент. Вие сте млад съпруг. Жена ви е отишла за два часа на козметичка и когато се върне, ви пита: „Скъпи, какво правѝ, докато ме немà?“. Да предположим, че вие сте вършили следните три неща, но трябва да отговорите само с едно изречение, да посочите само един факт:

  • Чели сте уютно криминале с малка белгийска биричка;
  • Сменили сте крушка в банята;
  • Имали сте интересен разговор с потенциален бизнес партньор.

Кое от тези три неща ще съобщите на жена си? Каква представа искате да има тя за вас – интелектуалец с развит естетически вкус, къщовник с чувство за отговорност към домакинството, инициативен предприемач, загрижен за семейното благосъстояние? Има ли нещо, което съзнателно искате да премълчите и да обвиете в мъгливите воали на забвението? Така горе-долу действат и медиите съобразно целите, които си поставят или за които им плащат. Никога не го забравяйте! Важно е не само какво ви казват, но също и защо ви го казват, както и дали изобщо ви го казват. И още нещо: обективни и безпристрастни медии не съществуват, както не съществуват обективни и безпристрастни хора.

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писане“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.