В неделя вечерта стана тежка катастрофа със сръбски автобус, превозващ 48 човека от Сърбия, предимно деца, връщащи се от фолклорен фестивал в Слънчев бряг. До жертви не се стигна, но две от децата бяха транспортирани към „Пирогов” заради по-тежкото им състояние, а на един от възрастните се наложи да му бъде ампутиран крайник. В болницата в Стара Загора бяха приети 14 души – двама възрастни и 12 деца, а тези, които бяха в добро състояние, вчера бяха извозени с линейки до сръбската граница.
Както разказа очевидец, пътувал в автобуса, баща на едно от децата е искал да седне по-напред, тъй като се почувствал зле. Той е помолил шофьорът да му съдейства със седалката. Водачът на автобуса посегнал да я отвори, след което рязко завил надясно. И последвало обръщането в канавката.
Районната прокуратура в Стара Загора привлече като обвиняем и задържа сръбския шофьор, като му повдигна обвинение за причиняване на катастрофа по непредпазливост. Веднага след пътнотранспортното произшествие Д.К. е бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Пробите са отрицателни.
Въздъхнахме с облекчение този път. Жертви няма, няма пиян или дрогиран шофьор с множество провинения, няма несвършена работа от страна на институциите. А и ето, даже не е българин водачът – значи и на другите им се случва да правят грешки, хайде стига сме се обвинявали, че сме най-зле на пътя. Нали така?
И тъкмо да си продължим спокойно неделната вечер, btv решиха да ни я развалят, като паралелно с репортажа за тежката катастрофа, бяха поканили за гост в студиото си Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. Защо да ни развалят вечерта, ще попита някой. Защото Милчев, и то нееднократно през годините, не спира да повтаря неща, които въобще не са приятни за слушане. Анализите, които Институтът за пътна безопасност (ИПБ) пък са писали и подавали към институциите, са още по-неприятни. Там няма нищо окуражително, положително или вдъхващо надежда. Точно обратното – там е черната статистика, заключенията, които не вещаят нищо хубаво и предупрежденията, че ще става още по-лошо, ако някой най-накрая не се размърда да си свърши работата. Всъщност не някой, стига с това безполово размиване на проблемите, а отговорните институции, които тънат в блажен сън, апатично примлясквайки докато по пътищата ни ежедневно гинат българи.
И за да ни се развали съвсем вкусът от храната, Милчев добави, че новият служебен вътрешен министър и вицепремиер Иван Демерджиев му отговорил, че това не било приоритетна тема. Имал си по-важни задачи, но ако остане време, можело да стигне и до този въпрос. Е как да не отпиеш удовлетворено глътка ракия, хрупайки краставичка от салатата.
Вчера обаче той (Демерджиев) изведнъж реши, че явно и за тази неприоритетна иначе тема има време, разпореждайки 13 мерки за противодействие на пътния травматизъм, заявявайки, че вече „един от основните приоритети на МВР, заявен от настоящото ръководство, е осигуряване на безопасността на движението по пътищата в Република България”. Това, видите ли, било решено още на Националното съвещание, което се проведе в петък, но неизвестно защо ние разбрахме едва вечерта за решенията му.
Няма да изброявам тези допълнителни мерки, защото в същината им отново говорим просто за повече служители, които трябва да следят и контролират какво се случва по пътищата. Но този филм вече сме го гледали, нали? Повече патрули, повече проверки, някоя акция „Респект”, та до следващата свирепа катастрофа с невинни жертви.
И да, проблемът не е от днес, не е от вчера, не е в конкретна партия или конкретен човек, а е в глобалната незаинтересованост и безпомощност на институциите. И всеобщата безотговорност, която цари сред всички ни. На пътя сме недосегаеми и велики, нали така?
Всъщност още миналия месец от ИПБ алармираха, че по-рано са поискали от бившия вече премиер Кирил Петков международен одит на състоянието на пътищата. Той обаче отказал с довода, че е „политически неприемливо”. А в предишно тяхно становище, касаещо предложените промени в Закона за движение по пътищата, те посочват, че предложените промени са хаотични и непоследователни, а стремежът на МВР да повиши част от глобите за извършени административни нарушения, без да бъде преразгледан в цялост санкционния режим по ЗДП, ще доведе до повече объркване.
Нещо подобно ще наблюдаваме явно и сега. Хаотични мерки на парче. Вероятно и някоя увеличена санкция. А превенцията, къде е превенцията, за да не се стига до случаи, в които просто констатираме броя на жертвите, кършейки пръсти?
Не ми се ще да я споменавам тази лоша прокуратура, заради която едни партии и хора, обещали ни съдебна реформа, няколко пъти вече се промъкват до парламента, но за зла беда на същите реформатори, именно тя – прокуратурата, в частност – главният прокурор, единствени са потърсили Милчев, за да изслушат предложенията, та даже са набелязали мерки.
Ааа, ще каже някой – това пак е след дъжд качулка. Но няма да е прав. Няма да е прав, защото още преди две години именно тая гадна, корумпирана, скапана, прогнила (и т.н., каквото още решите лошо) прокуратура предложи редица мерки. От 15 до 20 години затвор или доживотен затвор за причиняване умишлено на смърт на едно или повече лица, извършена по време на управление на автомобил от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 2 на 1000, както и при употреба на наркотици, при липса на съответна правоспособност и превишаване на скоростта на движение с над 50 км/час. Иван Гешев настоя в тези случаи да се отнема и управляваното превозно средство в полза на държавата, независимо от собствеността му.
Ау, не, конфискация на най-милото на българина. Не, само това не, че ще стане страшно! А на какви мнения се начетох след това предложение, ум да ти зайде. Общо взето, и въобще не на шега, той – негово величество автомобилът беше приравнен до дете в коментарите на редица възмутени бъдещи и/или настоящи нарушители. Като имаше даже заплахи, че въведат ли се такива промени, хората щели да се вдигнат на протести. Така, така – нека се презастраховаме, не се знае дали утре ключовете ни случайно няма да се озоват в 14 годишния ни наследник или няма след петата чашка да ни се наложи случайно да подкараме колата, а пък може и някой много добър наш приятел, който по лошо стечение на обстоятелствата е и некадърен шофьор, случайно да реши да ни поиска автомобила. И ние случайно да се почувстваме длъжни да му го дадем. А какво ще направи с него и колко хора ще помете, нас това ни най-малко не ни интересува, още по-малко пък трябва ние да страдаме, лишавайки се от най-ценното ни. Не знам дали това е била посоката на разсъждение на депутатите, които трябваше да задействат държавната машина и да гласуват тези предложения за промяна в законите, но нищо не се промени. Йок.
През 2020г ВМРО пък предложиха шофьорите, употребили наркотични вещества, да работят в моргите, реанимациите и травматологиите, за да видят какво са причинили на жертвите си, но и това не мина. Е, много ясно – откъде накъде пък ще ги тормозим камикадзетата на пътя с такива неща. Вие труп виждали ли сте? А откъснат крайник? Или два? Обезобразено лице? Такива гледки предизвикват рефлекторно изпразване на съдържанието на стомаха, а при по-чувствителни лица, и дългогодишни нощни кошмари. Та не виждам защо човек, случайно изпил бутилка водка, още по-случайно озовал се зад волана, а най-случайно помел някой или няколко пешеходеца и по някакво кофти стечение на обстоятелства те взели че умрели, да бъде травмиран с подобни гледки.
Предложиха и завишаване на долния праг на наказанието при причиняване на смърт от шофьори под въздействието на наркотични или сходни с тях вещества в следствие на ПТП на пет години, като по този начин на практика отпадаше възможността за условно осъждане. И това не се получи.
Хайде, кажете ми, че не се случва на всеки да помете някой по пътя? Човещинка, както обичаме да казваме… Е, за други неща по принцип е прието да се употребява тази дума, но пък защо и това да не е човещинка. Всъщност бъдете спокойни, човещинка е и това, поне съдейки по абдикацията на държавата. Нито автомобила ще ви отнемат, нито ще лежите ефективно в затвора, нито ще ви лишат завинаги от свидетелство за правоуправление.
Не от вчера ни трябва и нов Закон за движение по пътищата, а както вече сме писали по темата в „Ах, тези медии!” Наказателният кодекс и Наказателно-процесуалният кодекс също са безбожно остарели, съдът ни е ужасно корпумпиран и тромав, а управляващите ни винаги имат нещо по-приоритетно да решават.
Безгрешни хора няма. Да разчитаме, че всеки е много морален – наивно и безумно е. Да мислим първо за комфорта на нарушителите, после за жертвите – срамно и цинично е. По цял свят ежедневно се случват произшествия. И винаги ще се случват, за съжаление. Въпросът е да намалим до минимум подобна вероятност, както и да ограничим и лишим завинаги от възможност потенциалните рецидивисти да вилнеят безнаказано. Превенция, административни санкции, промени в действащите закони. Заради живите.
Защото 12-годишната Валя (14 месеца присъда за убийцата, и то в затворническо общежитие), която бе блъсната на пешеходна пътека през 2011 г., след което почина, 4 годишният Паоло (убиецът беше осъден на 6 години, от които година си беше вкъщи, заради влошено здравословно състояние, а накрая беше предсрочно освободен след 4 години), пометен на пешеходна пътека през 2014, убитата на пешеходна пътека Ани на 18 години (3 години за убиеца, който избяга в чужбина, по-късно беше върнат, но се озова също в затворническо общежитие), 11 месечната Красимира (7 години за убиеца, като между другото това се счита за рекордна присъда, представете си; но не се съмнявайте, че и той ще бъде предсрочно освободен), 25 годишната Съни и 6 годишната Елена, пометени на спирка от пиян шофьор, ранил още 10 при инцидента (9 г. присъда в общежитие от открит тип, а при едно от излизанията си, отново е хванат пиян), 20 годишната Лора, пометена също на пешеходна пътека (убиецът получи 2 години), Моника, Николина, Дафина, Десислав, Мария, Петя, Хариет, Христина и още деца … никога няма да върнем. Но наистина ли искаме да принесем в жертва още? А нас самите?
снимка: „Катастрофи в София„
